Ако до 50% от домакинствата се окажат енергийно бедни, нека санирането започне от най-уязвимите
Редът на еднофамилните здания може в никакъв случай да не пристигна
България е на финалния стадий от приемането на публична формулировка за енергийна беднотия, което е резултат от дълги експертни изследвания с потребление на пробни данни и пилотно тестване. Докато по главното наличие на дефиницията остава да бъдат конкретизирани последни елементи, въпросът с приложението ѝ стои по друг метод. Анализът на експертните мнения демонстрира, че потреблението на дефиницията за задачите на енергийното обновяване на постройките може да стане по метод, който няма да приоритизира енергийно бедните и може даже да усили енергийното неравноправие. Това се споделя в доклад на Институт “Отворено общество ” – София. Ето елементи от него:
Сред част от специалистите в основни министерства, както и измежду представители на бизнеса и самостоятелни енергийни специалисти се е оформило разбирането, че отпущането на съответни енергийни помощи е вторична задача по отношение на вложенията в енергийно обновяване.
То се свързва с насоките, заложени в разнообразни документи на Европейски Съюз за енергийната успеваемост, декарбонизацията на стопанската система и намаляването на енергийната беднотия. Според “Отворено общество ” деликатният прочит на цитираните от специалистите документи на Европейски Съюз по тези тематики не удостоверява такава еднопосочна позиция.
Участието на енергийно бедните в стратегиите за енергийно възобновяване на постройките ще се предизвиква посредством покриване напълно или на огромна част от техните разноски за санирането на постройките, в които те са притежатели на жилища. Този тип тласък не подсигурява включването на енергийно небогати във въпросните стратегии – при подобен метод делът на санираните жилища, тяхна благосъстоятелност, може елементарно да се окаже доста по-малък от каузи в общия жилищен фонд. Причината е, че стратегиите залагат на персоналната самодейност на притежателите в границите на етажната благосъстоятелност.
Начинът да се даде приоритет на обновяването на жилища, населявани от енергийно небогати, е да се стартира със санирането на здания, в които те са най-голям % - било като жители или притежатели.
Приоритет може да са общинските жилища, в които са настанени обществено слаби фамилии, следвани от постройките, ситуирани в квартали и обитаеми места с най-високи индикатори за енергийна беднотия или с най-високи стойности на по-широк кръг от индикатори за множествена депривация. Към момента в проектите за използване на дефиницията за енергийна беднотия липсва както концепцията да се приоритизират здания с висок дял на енергийно бедните притежатели или жители, по този начин и детайли на териториален метод.
Не се планува и обгръщане на еднофамилните здания, въпреки че нито в дефиницията за енергийната беднотия, нито в някакви общи насоки има нещо, което да препятства тяхното включване в стратегиите. Очаква се това да стане в неустановен предстоящ интервал.
На процедура при сегашните темпове на финансиране на обновяването даже на съществена част от многофамилните здания, които се нуждаят от саниране, това няма да стане в обозримо бъдеще. Така че редът на еднофамилните здания за енергийно възобновяване с обществена поддръжка може в никакъв случай да не пристигна. Голяма част от хората, живеещи в последна енергийна беднотия, са жители на еднофамилни здания. Това включва и преобладаващата част от живеещите в неофициални жилища.
Засега при използване на дефиницията за енергийна беднотия не се планува вложенията в енергийно възобновяване на неофициалните жилища (незаконни жилища - бел.ред). Те нерядко са съсредоточени в групи, в това число елементи от квартали, цели квартали и обилни сегменти от обитаеми места. Коментарите от специалисти от държавната администрация демонстрират, че вложенията в тях не се преглеждат като опция за решение на проблемите с противозаконното строителство, породено от последна беднотия.
Изтъкват се правни причини, че подпомагането на хора, живеещи в постройки, които от гледна точна на настоящото законодателство не би трябвало да съществуват или да бъдат населявани, би нарушило закона и като цяло би подтикнало неспазването на законите. Очевидно е, че появяването на “джобове на беднотия ” с противозаконни постройки е станало в рамките досегашните правила и политики, което свидетелства, че нещо в тях не е сработило както би трябвало. Решаването на този проблем изисква сериозна промяна на метода – някаква иновация в обществените политики и най-вероятно – посредством смяна в настоящото законодателство.
За възстановяване на енергийната успеваемост на енергийно бедните семейства е нужно да се развият стратегии за прекосяването към нови отоплителни технологии и за замяна на електроуредите на семействата. Немалка част от тях са принудени да употребяват остарели електроуреди, които употребяват доста електрическа енергия и усилват риска от енергийна беднотия. В някои от по-големите общини има образци за такива стратегии, само че е належащо техният обсег да се разшири, би могло да се употребяват и положителни практики от Европа.
В предходните стратегии за саниране разноските на всички притежатели в утвърдените здания, без значение от обществения им статус и приходите, са били покривани напълно. Вероятно този метод е довел до ориентиране на забележителен обществен запас към семейства, които могат сами да покрият разноските си. Разумното потребление на парите е значимо, поради огромната стойност на вложенията в енергийната успеваемост и на фона на потребности, неведнъж превишаващи плануваните средства. Според оценки на специалисти броят на енергийно бедните надвишава 8 до 10 пъти досегашните обществено подпомагани хора и фамилии. Енергийно небогати могат да се окажат до 50% от семействата. Това прави още по-наложително приоритизирането. Най-естественият и ефикасен метод е да се обгръщат първо най-бедните всред живеещите в енергийна беднотия, даже това да постанова коренна смяна на досегашния модел на финансиране, съществени законодателни промени и базисно възобновяване на програмния инструментариум. Едновременното справяне с енергийната беднотия, енергийната неправда и придвижването към по-зелена стопанска система изисква непрекъснати нововъведения.
България е на финалния стадий от приемането на публична формулировка за енергийна беднотия, което е резултат от дълги експертни изследвания с потребление на пробни данни и пилотно тестване. Докато по главното наличие на дефиницията остава да бъдат конкретизирани последни елементи, въпросът с приложението ѝ стои по друг метод. Анализът на експертните мнения демонстрира, че потреблението на дефиницията за задачите на енергийното обновяване на постройките може да стане по метод, който няма да приоритизира енергийно бедните и може даже да усили енергийното неравноправие. Това се споделя в доклад на Институт “Отворено общество ” – София. Ето елементи от него:
Сред част от специалистите в основни министерства, както и измежду представители на бизнеса и самостоятелни енергийни специалисти се е оформило разбирането, че отпущането на съответни енергийни помощи е вторична задача по отношение на вложенията в енергийно обновяване.
То се свързва с насоките, заложени в разнообразни документи на Европейски Съюз за енергийната успеваемост, декарбонизацията на стопанската система и намаляването на енергийната беднотия. Според “Отворено общество ” деликатният прочит на цитираните от специалистите документи на Европейски Съюз по тези тематики не удостоверява такава еднопосочна позиция.
Участието на енергийно бедните в стратегиите за енергийно възобновяване на постройките ще се предизвиква посредством покриване напълно или на огромна част от техните разноски за санирането на постройките, в които те са притежатели на жилища. Този тип тласък не подсигурява включването на енергийно небогати във въпросните стратегии – при подобен метод делът на санираните жилища, тяхна благосъстоятелност, може елементарно да се окаже доста по-малък от каузи в общия жилищен фонд. Причината е, че стратегиите залагат на персоналната самодейност на притежателите в границите на етажната благосъстоятелност.
Начинът да се даде приоритет на обновяването на жилища, населявани от енергийно небогати, е да се стартира със санирането на здания, в които те са най-голям % - било като жители или притежатели.
Приоритет може да са общинските жилища, в които са настанени обществено слаби фамилии, следвани от постройките, ситуирани в квартали и обитаеми места с най-високи индикатори за енергийна беднотия или с най-високи стойности на по-широк кръг от индикатори за множествена депривация. Към момента в проектите за използване на дефиницията за енергийна беднотия липсва както концепцията да се приоритизират здания с висок дял на енергийно бедните притежатели или жители, по този начин и детайли на териториален метод.
Не се планува и обгръщане на еднофамилните здания, въпреки че нито в дефиницията за енергийната беднотия, нито в някакви общи насоки има нещо, което да препятства тяхното включване в стратегиите. Очаква се това да стане в неустановен предстоящ интервал.
На процедура при сегашните темпове на финансиране на обновяването даже на съществена част от многофамилните здания, които се нуждаят от саниране, това няма да стане в обозримо бъдеще. Така че редът на еднофамилните здания за енергийно възобновяване с обществена поддръжка може в никакъв случай да не пристигна. Голяма част от хората, живеещи в последна енергийна беднотия, са жители на еднофамилни здания. Това включва и преобладаващата част от живеещите в неофициални жилища.
Засега при използване на дефиницията за енергийна беднотия не се планува вложенията в енергийно възобновяване на неофициалните жилища (незаконни жилища - бел.ред). Те нерядко са съсредоточени в групи, в това число елементи от квартали, цели квартали и обилни сегменти от обитаеми места. Коментарите от специалисти от държавната администрация демонстрират, че вложенията в тях не се преглеждат като опция за решение на проблемите с противозаконното строителство, породено от последна беднотия.
Изтъкват се правни причини, че подпомагането на хора, живеещи в постройки, които от гледна точна на настоящото законодателство не би трябвало да съществуват или да бъдат населявани, би нарушило закона и като цяло би подтикнало неспазването на законите. Очевидно е, че появяването на “джобове на беднотия ” с противозаконни постройки е станало в рамките досегашните правила и политики, което свидетелства, че нещо в тях не е сработило както би трябвало. Решаването на този проблем изисква сериозна промяна на метода – някаква иновация в обществените политики и най-вероятно – посредством смяна в настоящото законодателство.
За възстановяване на енергийната успеваемост на енергийно бедните семейства е нужно да се развият стратегии за прекосяването към нови отоплителни технологии и за замяна на електроуредите на семействата. Немалка част от тях са принудени да употребяват остарели електроуреди, които употребяват доста електрическа енергия и усилват риска от енергийна беднотия. В някои от по-големите общини има образци за такива стратегии, само че е належащо техният обсег да се разшири, би могло да се употребяват и положителни практики от Европа.
В предходните стратегии за саниране разноските на всички притежатели в утвърдените здания, без значение от обществения им статус и приходите, са били покривани напълно. Вероятно този метод е довел до ориентиране на забележителен обществен запас към семейства, които могат сами да покрият разноските си. Разумното потребление на парите е значимо, поради огромната стойност на вложенията в енергийната успеваемост и на фона на потребности, неведнъж превишаващи плануваните средства. Според оценки на специалисти броят на енергийно бедните надвишава 8 до 10 пъти досегашните обществено подпомагани хора и фамилии. Енергийно небогати могат да се окажат до 50% от семействата. Това прави още по-наложително приоритизирането. Най-естественият и ефикасен метод е да се обгръщат първо най-бедните всред живеещите в енергийна беднотия, даже това да постанова коренна смяна на досегашния модел на финансиране, съществени законодателни промени и базисно възобновяване на програмния инструментариум. Едновременното справяне с енергийната беднотия, енергийната неправда и придвижването към по-зелена стопанска система изисква непрекъснати нововъведения.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ