7 неудобни въпроса за украинските бежанци у нас
Ред в хаоса не се вижда. Резултатът е жалък
Един месец след началото на войната в Украйна голямата съпричастност на хилядите българи продължава да засенчва оскъдните дейности на ръководещите към настаняването на бежанците.
Правителството най-сетне задейства статута на краткотрайна протекция, а в Народното събрание се завъртя първият закон, обвързван с техните права. Начинанията обаче вземат решение едни проблеми и основават нови. Ред в хаоса не се вижда, макар че в оперативния щаб влизат вицепремиер, отговарящ за ефикасното ръководство, военачалник с боен опит и хора с дългогодишна кариера в неправителствени организации. Не е ясно дали става въпрос за липса на пари, воля, познания или съгласуваност. Резултатът е жалък, написа Диляна Димитрова в
1. Къде изчезнаха 10 000 бежанци, настанени в хотели?
Безпрецедентните мащаби на бежанския поток към България изискват стройна и ясна обществена статистика. Вместо това в изнасяната от разнообразни министри информация постоянно има необясними несъгласия. В неделя да вземем за пример министърът на туризма Христо Проданов хвърли бомба с новината, че в хотели има единствено 15 000 бежанци. Седмица по-рано от оперативния щаб регистрираха 25 000 настанени в хотелите. Мистерията с изчезналите 10 000 души се оказа непотребна - бежанците са тук и се усилват. Просто министърът цитира някаква странна статистика. За благополучие, на украинския портал към този момент се разгласяват данни в действително време за влезлите у нас, за останалите, за броя на децата, за броя на настанените в хотели (всъщност съвсем 40 000) и записаните за краткотрайна протекция.
Тези пет цифри обаче напълно не са задоволителни. От министерствата само МОН дава регулярни данни. Никой не знае има ли украинци, получили или най-малко поискали обществена помощ. На какъв брой души е оказана здравна помощ? Няма данни за проведения държавен превоз - какъв брой души и къде са пристигнали. Правителството като че ли е не запомнило, че употребява обществен запас и дължи цялостна отчетност за него.
2. Кой дава отговор за сигурността на дамите и децата?
Едно скандално пояснение се повтаря с ненаситност всякога, щом стане дума за какво държавното управление отхвърля да подкрепи финансово и хората, които подслониха украинци в домовете си. В неделя вицепремиерът Калина Константинова съобщи: "В частните домове няма по какъв начин да бъдат тествани и обезпечени изискванията за сигурност и сигурност. България е на доста неприятно място в класациите за битката с трафика на хора. Украинските дами са рисков фактор. Трябва да сме деликатни по метода, по който се грижим за тези групи ". Логично поражда въпросът за какво въобще се позволява настаняване на хора в съмнителни условия? Защото в този момент излиза, че нямаме нищо срещу трафика на хора, стига да не плащаме по 40 лева дневно за него.
Социалният министър Георги Гьоков направи няколко протоколни включвания в тематиката, само че продължава очевидно да отсъства от нея. Именно на него обаче са подчинени обществените служби, които дават отговор за закрилата на детето. На уеб страницата на Агенцията за обществено подкрепяне има общителна информация на украински какво следва да направи едно дете, в случай че се озове непридружено на границата. Но никой не споделя какъв брой са непридружените деца, какъв брой от тях са получили протекция и под каква форма е тя.
3. Защо пожелаваме краткотрайна протекция, като не можем да я дадем в точния момент?
Временната протекция не е наложителен статут. Въпреки това и макар неналичието на потенциал у държавните институции държавното управление реши от 1 април да заплаща нощувки единствено на хора, които към този момент са получили регистрация за този статут. 2 дни преди приключването на периода краткотрайна протекция имаха единствено 19 023 души от към 56 000 украинци, намиращи се сега у нас. Виновни за това закъснение са не украинците и хотелиерите, а страната. По морето службите блокираха от напора на хора и в листите на чакащите имаше по над 2500 души. Едва след кошмарните репортажи държавното управление склони да удължи периода до 15 април, като въобще не е несъмнено дали и този период ще се окаже изпълним.
В същото време никой не приказва за подсилване на потенциала на Агенцията за бежанците. Тя разполага с 23-ма души за тази активност за цялата страна, които главно образоват по какъв начин се дава статут. Полицейските ръководства се задъхват, само че никой не отваря дума за образуване на мобилни екипи, макар че хотелиерите са подготвени оптимално да спомагат за това.
4. Защо спешни центрове всекидневно молят за самун и вода?
"Някой има ли опция незабавно да подари малко самун и чай в центъра за бежанци във Варна? " Това е пост във Facebook на доброволец от 21 март. "Вода - незабавно. Чай - незабавно. Кроасани - незабавно " - лист с потребности на центъра от 22 март.
29 март, център за подпомагане на бежанци, основан от регионална администрация Варна: "!!!Спешно!!! Центърът се нуждае от кроасани, сокчета 250 мл със сламка, вода ".
Подобни постове, за жалост, са всекидневие във форумите за помощ. Те повдигат редица въпроси - за какво тези най-насъщни потребности не се покриват централизирано от локалните управляващи посредством директни доставки от производителите, вместо жители от цялата страна да поръчват стекове с вода по интернет и да пращат самун с "Еконт " (която прочее не освобождава от такса тези пратки)? Защо БДЖ най-малко не транспортира сходни колета гратис? Защо едни организации отхвърлят дарения на храни, а други обезверено се молят за такива? На какво се дължи хаосът тук - на липса на учредителен и човешки запас или на финансиране? Защо изобщо център, основан от регионална администрация, би трябвало да моли жителите за вода?
5. Защо не се обособят класни стаи и детски центрове за украински деца?
В България годишно се раждат към 60 000 деца, а в този момент за три седмици у нас пристигнаха 22 000 украинчета. В учебните заведения и детските градини на доктрина има хиляди свободни места за тях, само че на процедура записаните там са под 100, а искащите - 365. За децата на този стадий се грижат главно благотворителните начинания.
Мнозинството от тези деца нямат потребност от място в български клас - те не приказват български, учат по друга стратегия и не се знае какъв брой ще останат у нас. На тях би трябвало да им се обезпечи някаква форма на занималня - място, където под надзора на педагог могат да учат онлайн /въпреки войната в Украйна образователният развой тече онлайн/ или да се социализират.
В детските градини казусът е с имунизацията. Дори при тези, които имат сканиран имунизационен паспорт, РЗИ не признава полиомиелитната ваксина. Тези проблеми биха се решили с повече детски центрове за украинчета, колкото и да е хубаво да бъдат интегрирани с останалите. Такива центрове обаче основават главно фондациите, които се нагърбиха да правят ролята на държавните институции.
6. Защо не се отвориха почивните бази на властта?
Преди 10 дни инспекция на в. "Сега " откри, че държавните и общински станции не подозират, че са посочени измежду местата за краткотрайно настаняване на бежанци на формалния украински портал. Някои от тях въобще не работят, други не дават отговор на позвънявания, а трети научиха от "Сега ", че би трябвало да посрещат бежанци.
Ясно е, че настаняването на бежанци по хотели устройваше и двете страни, само че то може да бъде единствено кратковременен вид. Скоро ще стане време за първите туристи и ще се стигне до неуместната интервенция държавното управление да мести хората от летните към зимните курорти - това най-малко е концепцията на министерството на туризма. В същото време държавните бази стоят празни. Може би в очакване на министри и депутати!
7. Защо законите се трансформират от главата за краката?
Нашите закони не прилягат на украинската обстановка и в това няма нищо чудно. Чудно е за какво ръководещите до този миг са подготвили единствено един законопроект с промени, който към този момент дава обещание да провокира нови проблеми, вместо да реши старите. Става дума за въвеждането на наложително здравно обезпечаване на хората, получили краткотрайна протекция. За него на този стадий не се знае нищо - депутатите оставят на Министерски съвет да реши върху какъв приход ще се дължат осигурителни вноски, в какъв период ще се внасят, по какъв начин ще се внасят и най-важното - за чия сметка ще бъдат.
"Няма финансова сметка поради динамичната конюнктура и упованията за самодефиниране на украинските жители ", изясни шефът на здравната комисия доцент Антон Тонев. Но точно в това пояснение лежи и парадоксът на предлаганото решение - за какво пристъпваме към нещо дълготрайно като здравното обезпечаване за хора, които сами не знаят какъв брой време ще останат у нас. Проф. Асен Балтов да вземем за пример счита, че доста по-оперативен вид е лекуването на тези хора да бъде обособено в обособен фонд.
Един месец след началото на войната в Украйна голямата съпричастност на хилядите българи продължава да засенчва оскъдните дейности на ръководещите към настаняването на бежанците.
Правителството най-сетне задейства статута на краткотрайна протекция, а в Народното събрание се завъртя първият закон, обвързван с техните права. Начинанията обаче вземат решение едни проблеми и основават нови. Ред в хаоса не се вижда, макар че в оперативния щаб влизат вицепремиер, отговарящ за ефикасното ръководство, военачалник с боен опит и хора с дългогодишна кариера в неправителствени организации. Не е ясно дали става въпрос за липса на пари, воля, познания или съгласуваност. Резултатът е жалък, написа Диляна Димитрова в
1. Къде изчезнаха 10 000 бежанци, настанени в хотели?
Безпрецедентните мащаби на бежанския поток към България изискват стройна и ясна обществена статистика. Вместо това в изнасяната от разнообразни министри информация постоянно има необясними несъгласия. В неделя да вземем за пример министърът на туризма Христо Проданов хвърли бомба с новината, че в хотели има единствено 15 000 бежанци. Седмица по-рано от оперативния щаб регистрираха 25 000 настанени в хотелите. Мистерията с изчезналите 10 000 души се оказа непотребна - бежанците са тук и се усилват. Просто министърът цитира някаква странна статистика. За благополучие, на украинския портал към този момент се разгласяват данни в действително време за влезлите у нас, за останалите, за броя на децата, за броя на настанените в хотели (всъщност съвсем 40 000) и записаните за краткотрайна протекция.
Тези пет цифри обаче напълно не са задоволителни. От министерствата само МОН дава регулярни данни. Никой не знае има ли украинци, получили или най-малко поискали обществена помощ. На какъв брой души е оказана здравна помощ? Няма данни за проведения държавен превоз - какъв брой души и къде са пристигнали. Правителството като че ли е не запомнило, че употребява обществен запас и дължи цялостна отчетност за него.
2. Кой дава отговор за сигурността на дамите и децата?
Едно скандално пояснение се повтаря с ненаситност всякога, щом стане дума за какво държавното управление отхвърля да подкрепи финансово и хората, които подслониха украинци в домовете си. В неделя вицепремиерът Калина Константинова съобщи: "В частните домове няма по какъв начин да бъдат тествани и обезпечени изискванията за сигурност и сигурност. България е на доста неприятно място в класациите за битката с трафика на хора. Украинските дами са рисков фактор. Трябва да сме деликатни по метода, по който се грижим за тези групи ". Логично поражда въпросът за какво въобще се позволява настаняване на хора в съмнителни условия? Защото в този момент излиза, че нямаме нищо срещу трафика на хора, стига да не плащаме по 40 лева дневно за него.
Социалният министър Георги Гьоков направи няколко протоколни включвания в тематиката, само че продължава очевидно да отсъства от нея. Именно на него обаче са подчинени обществените служби, които дават отговор за закрилата на детето. На уеб страницата на Агенцията за обществено подкрепяне има общителна информация на украински какво следва да направи едно дете, в случай че се озове непридружено на границата. Но никой не споделя какъв брой са непридружените деца, какъв брой от тях са получили протекция и под каква форма е тя.
3. Защо пожелаваме краткотрайна протекция, като не можем да я дадем в точния момент?
Временната протекция не е наложителен статут. Въпреки това и макар неналичието на потенциал у държавните институции държавното управление реши от 1 април да заплаща нощувки единствено на хора, които към този момент са получили регистрация за този статут. 2 дни преди приключването на периода краткотрайна протекция имаха единствено 19 023 души от към 56 000 украинци, намиращи се сега у нас. Виновни за това закъснение са не украинците и хотелиерите, а страната. По морето службите блокираха от напора на хора и в листите на чакащите имаше по над 2500 души. Едва след кошмарните репортажи държавното управление склони да удължи периода до 15 април, като въобще не е несъмнено дали и този период ще се окаже изпълним.
В същото време никой не приказва за подсилване на потенциала на Агенцията за бежанците. Тя разполага с 23-ма души за тази активност за цялата страна, които главно образоват по какъв начин се дава статут. Полицейските ръководства се задъхват, само че никой не отваря дума за образуване на мобилни екипи, макар че хотелиерите са подготвени оптимално да спомагат за това.
4. Защо спешни центрове всекидневно молят за самун и вода?
"Някой има ли опция незабавно да подари малко самун и чай в центъра за бежанци във Варна? " Това е пост във Facebook на доброволец от 21 март. "Вода - незабавно. Чай - незабавно. Кроасани - незабавно " - лист с потребности на центъра от 22 март.
29 март, център за подпомагане на бежанци, основан от регионална администрация Варна: "!!!Спешно!!! Центърът се нуждае от кроасани, сокчета 250 мл със сламка, вода ".
Подобни постове, за жалост, са всекидневие във форумите за помощ. Те повдигат редица въпроси - за какво тези най-насъщни потребности не се покриват централизирано от локалните управляващи посредством директни доставки от производителите, вместо жители от цялата страна да поръчват стекове с вода по интернет и да пращат самун с "Еконт " (която прочее не освобождава от такса тези пратки)? Защо БДЖ най-малко не транспортира сходни колета гратис? Защо едни организации отхвърлят дарения на храни, а други обезверено се молят за такива? На какво се дължи хаосът тук - на липса на учредителен и човешки запас или на финансиране? Защо изобщо център, основан от регионална администрация, би трябвало да моли жителите за вода?
5. Защо не се обособят класни стаи и детски центрове за украински деца?
В България годишно се раждат към 60 000 деца, а в този момент за три седмици у нас пристигнаха 22 000 украинчета. В учебните заведения и детските градини на доктрина има хиляди свободни места за тях, само че на процедура записаните там са под 100, а искащите - 365. За децата на този стадий се грижат главно благотворителните начинания.
Мнозинството от тези деца нямат потребност от място в български клас - те не приказват български, учат по друга стратегия и не се знае какъв брой ще останат у нас. На тях би трябвало да им се обезпечи някаква форма на занималня - място, където под надзора на педагог могат да учат онлайн /въпреки войната в Украйна образователният развой тече онлайн/ или да се социализират.
В детските градини казусът е с имунизацията. Дори при тези, които имат сканиран имунизационен паспорт, РЗИ не признава полиомиелитната ваксина. Тези проблеми биха се решили с повече детски центрове за украинчета, колкото и да е хубаво да бъдат интегрирани с останалите. Такива центрове обаче основават главно фондациите, които се нагърбиха да правят ролята на държавните институции.
6. Защо не се отвориха почивните бази на властта?
Преди 10 дни инспекция на в. "Сега " откри, че държавните и общински станции не подозират, че са посочени измежду местата за краткотрайно настаняване на бежанци на формалния украински портал. Някои от тях въобще не работят, други не дават отговор на позвънявания, а трети научиха от "Сега ", че би трябвало да посрещат бежанци.
Ясно е, че настаняването на бежанци по хотели устройваше и двете страни, само че то може да бъде единствено кратковременен вид. Скоро ще стане време за първите туристи и ще се стигне до неуместната интервенция държавното управление да мести хората от летните към зимните курорти - това най-малко е концепцията на министерството на туризма. В същото време държавните бази стоят празни. Може би в очакване на министри и депутати!
7. Защо законите се трансформират от главата за краката?
Нашите закони не прилягат на украинската обстановка и в това няма нищо чудно. Чудно е за какво ръководещите до този миг са подготвили единствено един законопроект с промени, който към този момент дава обещание да провокира нови проблеми, вместо да реши старите. Става дума за въвеждането на наложително здравно обезпечаване на хората, получили краткотрайна протекция. За него на този стадий не се знае нищо - депутатите оставят на Министерски съвет да реши върху какъв приход ще се дължат осигурителни вноски, в какъв период ще се внасят, по какъв начин ще се внасят и най-важното - за чия сметка ще бъдат.
"Няма финансова сметка поради динамичната конюнктура и упованията за самодефиниране на украинските жители ", изясни шефът на здравната комисия доцент Антон Тонев. Но точно в това пояснение лежи и парадоксът на предлаганото решение - за какво пристъпваме към нещо дълготрайно като здравното обезпечаване за хора, които сами не знаят какъв брой време ще останат у нас. Проф. Асен Балтов да вземем за пример счита, че доста по-оперативен вид е лекуването на тези хора да бъде обособено в обособен фонд.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ