Солженицин в Харвард, 1978г.: Упадъкът на мъжеството е най-поразителното, видимо в съвременния Запад
Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард, 8 юни 1978 година
Девизът на вашия университет е „ Veritas ”- Истината. И някои от вас към този момент знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината незабавно се изплъзва незабавно, щом отслабне напрегнатостта на нашия поглед – и освен това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват голям брой различия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е съвсем постоянно горчива. И тази мъка не може да се избегне и в днешната тирада – само че аз я експортирам не като съперник, а като другар.
Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния взор, което се вижда в актуалния Запад. Западният свят изгуби публично геройство – целият той и дори поотделно във всяка страна, всяко държавно управление, всяка партия и несъмнено, в Организацията на обединените народи. Този крах на мъжеството изключително мощно се усеща измежду прослойките на ръководещите и интелектуално водещите, от което се основава и чувството, че обществото като цяло е изгубило мъжеството си. Разбира се, резервират се голям брой самостоятелно мъжествени хора, само че не те направляват живота на обществото. Да подсещам ли, че упадъкът на мъжеството от древността се смята за първия симптом на края?
Благосъстояние и самостоятелност на индивида
Когато са се създавали актуалните западни страни, се е провъзгласявал правилото: държавното управление би трябвало да служи на индивида, а индивидът живее на земята за това, с цел да има независимост и да се стреми към благополучие (виж да вземем за пример американската Декларация за независимост). И ето най-сетне, в последните десетилетия техническият и общественият напредък разрешиха да се реализира предстоящото: страната на всеобщото богатство. Всеки жител получи мечтаната независимост и такова количество и качество от физически богатства, които на доктрина би трябвало да обезпечат неговото благополучие.
Осигурена е независимостта на индивида от доста типове държавен напън, обезпечен е на болшинството комфорт, който не биха моли да си показват бащите и дедите. Появи се опция да се възпитава в тези идеали и младежта, да бъде тя призовавана и подготвяна за физическо преуспяване, благополучие, притежаване на движимости, пари, отмора, съвсем неограничена независимост на наслажденията. И кой в този момент, за какво, поради какво би бил задължен да се откъсне от всичко това и да рискува скъпоценния си живот в отбрана на общото богатство и изключително в този замъглен случай, когато би трябвало да се пази сигурността на своя народ в някаква далечна страна?
Погубващата маска на благополучието
Днес и в живота на западното общество благополучието стартира да открехва своята погубваща маска. Съответно на своите цели, западното общество е избрало и най-удобната за себе си форма на битие, която аз бих нарекъл юридическа. Границите на правата и правотата на индивида (много широки) се дефинират от системата закони. В това юридическо положение, придвижване и лавиране западните хора са придобили мощен табиет и резистентност. (Впрочем законите са по този начин направени, че елементарният човек е беззащитен да работи в тях без специалист).
Всеки спор се взема решение юридически – и това е висшата форма на решение. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му уточни непълната справедливост и да го склони към въздържание, към отвод от своите права, да го моли за някаква жертва, безвъзмезден риск – това би изглеждало просто неуместно. Почти няма да срещнеш непринудено въздържание.
Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: извънредно е това общество, в което въобще ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни с изключение на юридическите, също е малко почтено за индивида (аплодисменти).
Обществото, стъпило на почвата на закона, само че не по-високо – едва ползва висотата на човешките благоприятни условия. Когато целият живот е пронизан от юридически връзки, се основава атмосфера на душевна незначителност, умъртвяваща най-прекрасните полети на индивида (аплодисменти).
Бездните на човешкото проваляне
Обществото се оказва едва предпазено от бездните на човешкото проваляне, да вземем за пример от злоупотребяването със свободата на морално принуждение над юношеството, като филми с порнография, престъпност или бесовщина (аплодисменти): всички те попадат в региона на свободата и теоретически се уравновесяват със свободата на юношеството да не ги възприема. Така юридическият живот се оказва некадърен да се отбрани от корозивното го зло.
Цялото това отклоняване на свободата към страната на злото се е създавало последователно, само че първичната му основа явно е била положена от хуманистичната човеколюбива визия, че индивидът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат единствено от неправилните обществени системи, които и би трябвало да бъдат поправени.
Че всеки социализъм изобщо и във всички оттенъци води до всеобщото заличаване на духовната същина на индивида и нивелирането на човечеството до гибел, посредством бездънен исторически разбор сподели математикът учен Шафаревич в своята ослепително аргументирана книга „ Социализмът ”. Но в случай че ме попитат: желая ли да предложа на своята страна в качеството на пример за подражателство днешния Запад, какъвто е, аз ще би трябвало искрено да отговоря: не, аз не бих могъл да препоръчам вашето общество като блян за превръщане на нашето.
Душата на индивида се стреми към нещо по-високо
Да, невероятно е обществото да остава в такава пропаст на беззаконието, както е у нас, само че и не си коства да остава в такава бездушевна юридическа гладкост, както е у вас. Душата на индивида, настрадала се под десетилетното принуждение, се стреми към нещо по-високо, по-топло, по-чисто, в сравнение с може да ни предложи настоящето западно всеобщо битие.
Западният метод на живот все по-малко има вероятността да стане водещ пример. Центърът на вашата народна власт и просвета за няколко часа остава без ток – единствено толкоз – и внезапно цели тълпи американски жители се хвърлят да грабят и насилничат. Такава е дебелината на ципата! Такава е неустойчивостта на публичния строй и отсъствието на вътрешно здраве в него.
Вашите изключително забележителни дейци като Джордж Кенан споделят: встъпвайки в региона на висшата политика, ние към този момент не можем да се употребяваме от моралните критерии. Ето по този начин, посредством смесването на положително и зло, на справедливост и неправота, най-добре се приготвя и почвата за безспорното празненство на безспорното Зло в света. Против международната, добре премислена тактика на комунизма на Запада могат да оказват помощ единствено нравствените критерии – а други няма (аплодисменти).
Господстващото светоразбиране на Новото време
Остава да се търси грешката в самия корен на нещата, в основата на мисленето на Новото време. Аз имам поради това господстващо на Запад светоразбиране, което се е родило по времето на Ренесанса, а в политически форми се е отляло от епохата на Просвещението. Залегнало е в основата на всички държавни и публични науки и може да бъде наречено рационалистичен хуманизъм или пък хуманистична самостоятелност – провъзгласената и провеждана самостоятелност на индивида от всяка по-висша над него мощ. Или пък, казано другояче – антропоцентризъм, визията за индивида като център на съществуващото.
Сам по себе си повратът през Ренесанса е бил явно исторически неминуем: Средните епохи са се изчерпали, станали са непоносими с деспотичното угнетяване на физическата природа на индивида в интерес на духовната. Но ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекалено. Хуманистичното схващане, декларирало себе си като наш началник, не признавало, че индивидът има и други задания, по-висши от земното благополучие, и положило в основата на актуалната западна цивилизация рисковия уклон на поклонението пред индивида и неговите материални потребности.
Зад рамките на физическото благоденствие и натрупването на материални богатства всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на индивида са оставали отвън вниманието на държавните устройства и обществените системи, сякаш индивидът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които в този момент то свободно прониква. Сама по себе си оголената независимост по никакъв начин не взема решение всички проблеми на човешкото битие, а слага голям брой нови.
Основите на ерозиралия хуманизъм
В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безконечен материализъм, независимост от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), вглъбеност върху общественото строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е инцидентно, че всички словесни обети на комунизма са към индивида с основна писмен знак и неговото земно благополучие. И хуманизмът, изцяло изгубил християнското си завещание, не е кадърен да устои в това състезание.
Но до момента в който всекидневно се разсънваме под спокойното слънце, ние сме длъжни да водим и всекидневен живот. А има злополука, която към този момент е настъпила действително: това е злополуката на хуманистичното самостоятелно безрелигиозно схващане. Като мярка за всички неща на Земята то е сложило индивида – несъвършения човек, който в никакъв случай не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени при започване на пътя, в този момент отмъщават за себе си.
Да напуснеш живота като създание по-висше
Пътят, изминат от Ренесанса, ни обогати с опита, само че ние изгубихме това Цяло, Висшето, в миналото полагащо лимит на нашите пристрастености и безнаказаност. Твърде доста очаквания сме заложили ние на политико-социалните преобразования – а се оказа, че ни ограбват най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот. На Изток го стъпква партийният пазар, на Запад – комерсиалният (аплодисменти). Ето в какво е рецесията: дори не е толкоз ужасно това, че светът е раздвоен, а това, че у основните разцепени негови елементи заболяването е сходна.
Ако, както заявява хуманизмът, индивидът е роден единствено за благополучие, той не би бил роден и за гибел. Но по тази причина, че той телесен е жертван на гибел, неговата земна задача е явно по-духовна: не поглъщане в всекидневието, не най-хубавите способи за придобиване на богатства, а след това по-веселото им хабене, а носенето на непрекъснатия и сложен дълг, тъй че целият витален път става опит основно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като създание по-висше, в сравнение с си го почнал.
Ценности и духовно експлоадиране
Неизбежно е да разгледаш скалата на публикуваните човешки полезности и да се изумиш от нейната неточност през днешния ден. Невъзможно е оценката на правилността на дейностите на президента да се свежда до това каква е работната ти заплата и дали не е лимитирана продажбата на бензин (аплодисменти). Само доброволното възпитаване в самите себе си на ярко самоограничаване възвисява хората над материалния поток на света. Да се придържаш през днешния ден към закостенелите формулировки на епохата на Просвещението е ретроградство. Тази обществена догматика ни оставя безпомощни пред тестванията на днешния век.
Не можем да избегнем преразглеждането на фундаменталното определение за човешкия живот и човешкото общество: фактически ли най-високо от всичко е индивидът и няма ли над него Висш дух? Вярно ли е, че животът на индивида и активността на обществото би трябвало да се дефинират на първо място от материалната агресия? Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия повсеместен вътрешен живот?
Ако не до крах, то в този момент светът е достигнал до прелом в историята, по смисъла си еднакъв на поврата от Средните епохи към Ренесанса– и ще изиска от нас духовно експлоадиране. Издигане на нова височина на взора, на ново равнище на живота, където няма, както през Средните епохи, да е предадена на проклинание нашата физическа природа, само че и още повече няма, както в Новото време, да бъде стъпкана нашата духовна (аплодисменти).
Това въздигане е сходно на изкачването на идната антропологическа степен. И за никого на Земята не е останал различен излаз с изключение на нагоре (аплодисменти). ”
8 юни 1978 година
Със съкращения от списание „ Християнство и просвета ”
Източник:
Девизът на вашия университет е „ Veritas ”- Истината. И някои от вас към този момент знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината незабавно се изплъзва незабавно, щом отслабне напрегнатостта на нашия поглед – и освен това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват голям брой различия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е съвсем постоянно горчива. И тази мъка не може да се избегне и в днешната тирада – само че аз я експортирам не като съперник, а като другар.
Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния взор, което се вижда в актуалния Запад. Западният свят изгуби публично геройство – целият той и дори поотделно във всяка страна, всяко държавно управление, всяка партия и несъмнено, в Организацията на обединените народи. Този крах на мъжеството изключително мощно се усеща измежду прослойките на ръководещите и интелектуално водещите, от което се основава и чувството, че обществото като цяло е изгубило мъжеството си. Разбира се, резервират се голям брой самостоятелно мъжествени хора, само че не те направляват живота на обществото. Да подсещам ли, че упадъкът на мъжеството от древността се смята за първия симптом на края?
Благосъстояние и самостоятелност на индивида
Когато са се създавали актуалните западни страни, се е провъзгласявал правилото: държавното управление би трябвало да служи на индивида, а индивидът живее на земята за това, с цел да има независимост и да се стреми към благополучие (виж да вземем за пример американската Декларация за независимост). И ето най-сетне, в последните десетилетия техническият и общественият напредък разрешиха да се реализира предстоящото: страната на всеобщото богатство. Всеки жител получи мечтаната независимост и такова количество и качество от физически богатства, които на доктрина би трябвало да обезпечат неговото благополучие.
Осигурена е независимостта на индивида от доста типове държавен напън, обезпечен е на болшинството комфорт, който не биха моли да си показват бащите и дедите. Появи се опция да се възпитава в тези идеали и младежта, да бъде тя призовавана и подготвяна за физическо преуспяване, благополучие, притежаване на движимости, пари, отмора, съвсем неограничена независимост на наслажденията. И кой в този момент, за какво, поради какво би бил задължен да се откъсне от всичко това и да рискува скъпоценния си живот в отбрана на общото богатство и изключително в този замъглен случай, когато би трябвало да се пази сигурността на своя народ в някаква далечна страна?
Погубващата маска на благополучието
Днес и в живота на западното общество благополучието стартира да открехва своята погубваща маска. Съответно на своите цели, западното общество е избрало и най-удобната за себе си форма на битие, която аз бих нарекъл юридическа. Границите на правата и правотата на индивида (много широки) се дефинират от системата закони. В това юридическо положение, придвижване и лавиране западните хора са придобили мощен табиет и резистентност. (Впрочем законите са по този начин направени, че елементарният човек е беззащитен да работи в тях без специалист).
Всеки спор се взема решение юридически – и това е висшата форма на решение. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му уточни непълната справедливост и да го склони към въздържание, към отвод от своите права, да го моли за някаква жертва, безвъзмезден риск – това би изглеждало просто неуместно. Почти няма да срещнеш непринудено въздържание.
Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: извънредно е това общество, в което въобще ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни с изключение на юридическите, също е малко почтено за индивида (аплодисменти).
Обществото, стъпило на почвата на закона, само че не по-високо – едва ползва висотата на човешките благоприятни условия. Когато целият живот е пронизан от юридически връзки, се основава атмосфера на душевна незначителност, умъртвяваща най-прекрасните полети на индивида (аплодисменти).
Бездните на човешкото проваляне
Обществото се оказва едва предпазено от бездните на човешкото проваляне, да вземем за пример от злоупотребяването със свободата на морално принуждение над юношеството, като филми с порнография, престъпност или бесовщина (аплодисменти): всички те попадат в региона на свободата и теоретически се уравновесяват със свободата на юношеството да не ги възприема. Така юридическият живот се оказва некадърен да се отбрани от корозивното го зло.
Цялото това отклоняване на свободата към страната на злото се е създавало последователно, само че първичната му основа явно е била положена от хуманистичната човеколюбива визия, че индивидът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат единствено от неправилните обществени системи, които и би трябвало да бъдат поправени.
Че всеки социализъм изобщо и във всички оттенъци води до всеобщото заличаване на духовната същина на индивида и нивелирането на човечеството до гибел, посредством бездънен исторически разбор сподели математикът учен Шафаревич в своята ослепително аргументирана книга „ Социализмът ”. Но в случай че ме попитат: желая ли да предложа на своята страна в качеството на пример за подражателство днешния Запад, какъвто е, аз ще би трябвало искрено да отговоря: не, аз не бих могъл да препоръчам вашето общество като блян за превръщане на нашето.
Душата на индивида се стреми към нещо по-високо
Да, невероятно е обществото да остава в такава пропаст на беззаконието, както е у нас, само че и не си коства да остава в такава бездушевна юридическа гладкост, както е у вас. Душата на индивида, настрадала се под десетилетното принуждение, се стреми към нещо по-високо, по-топло, по-чисто, в сравнение с може да ни предложи настоящето западно всеобщо битие.
Западният метод на живот все по-малко има вероятността да стане водещ пример. Центърът на вашата народна власт и просвета за няколко часа остава без ток – единствено толкоз – и внезапно цели тълпи американски жители се хвърлят да грабят и насилничат. Такава е дебелината на ципата! Такава е неустойчивостта на публичния строй и отсъствието на вътрешно здраве в него.
Вашите изключително забележителни дейци като Джордж Кенан споделят: встъпвайки в региона на висшата политика, ние към този момент не можем да се употребяваме от моралните критерии. Ето по този начин, посредством смесването на положително и зло, на справедливост и неправота, най-добре се приготвя и почвата за безспорното празненство на безспорното Зло в света. Против международната, добре премислена тактика на комунизма на Запада могат да оказват помощ единствено нравствените критерии – а други няма (аплодисменти).
Господстващото светоразбиране на Новото време
Остава да се търси грешката в самия корен на нещата, в основата на мисленето на Новото време. Аз имам поради това господстващо на Запад светоразбиране, което се е родило по времето на Ренесанса, а в политически форми се е отляло от епохата на Просвещението. Залегнало е в основата на всички държавни и публични науки и може да бъде наречено рационалистичен хуманизъм или пък хуманистична самостоятелност – провъзгласената и провеждана самостоятелност на индивида от всяка по-висша над него мощ. Или пък, казано другояче – антропоцентризъм, визията за индивида като център на съществуващото.
Сам по себе си повратът през Ренесанса е бил явно исторически неминуем: Средните епохи са се изчерпали, станали са непоносими с деспотичното угнетяване на физическата природа на индивида в интерес на духовната. Но ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекалено. Хуманистичното схващане, декларирало себе си като наш началник, не признавало, че индивидът има и други задания, по-висши от земното благополучие, и положило в основата на актуалната западна цивилизация рисковия уклон на поклонението пред индивида и неговите материални потребности.
Зад рамките на физическото благоденствие и натрупването на материални богатства всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на индивида са оставали отвън вниманието на държавните устройства и обществените системи, сякаш индивидът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които в този момент то свободно прониква. Сама по себе си оголената независимост по никакъв начин не взема решение всички проблеми на човешкото битие, а слага голям брой нови.
Основите на ерозиралия хуманизъм
В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безконечен материализъм, независимост от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), вглъбеност върху общественото строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е инцидентно, че всички словесни обети на комунизма са към индивида с основна писмен знак и неговото земно благополучие. И хуманизмът, изцяло изгубил християнското си завещание, не е кадърен да устои в това състезание.
Но до момента в който всекидневно се разсънваме под спокойното слънце, ние сме длъжни да водим и всекидневен живот. А има злополука, която към този момент е настъпила действително: това е злополуката на хуманистичното самостоятелно безрелигиозно схващане. Като мярка за всички неща на Земята то е сложило индивида – несъвършения човек, който в никакъв случай не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени при започване на пътя, в този момент отмъщават за себе си.
Да напуснеш живота като създание по-висше
Пътят, изминат от Ренесанса, ни обогати с опита, само че ние изгубихме това Цяло, Висшето, в миналото полагащо лимит на нашите пристрастености и безнаказаност. Твърде доста очаквания сме заложили ние на политико-социалните преобразования – а се оказа, че ни ограбват най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот. На Изток го стъпква партийният пазар, на Запад – комерсиалният (аплодисменти). Ето в какво е рецесията: дори не е толкоз ужасно това, че светът е раздвоен, а това, че у основните разцепени негови елементи заболяването е сходна.
Ако, както заявява хуманизмът, индивидът е роден единствено за благополучие, той не би бил роден и за гибел. Но по тази причина, че той телесен е жертван на гибел, неговата земна задача е явно по-духовна: не поглъщане в всекидневието, не най-хубавите способи за придобиване на богатства, а след това по-веселото им хабене, а носенето на непрекъснатия и сложен дълг, тъй че целият витален път става опит основно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като създание по-висше, в сравнение с си го почнал.
Ценности и духовно експлоадиране
Неизбежно е да разгледаш скалата на публикуваните човешки полезности и да се изумиш от нейната неточност през днешния ден. Невъзможно е оценката на правилността на дейностите на президента да се свежда до това каква е работната ти заплата и дали не е лимитирана продажбата на бензин (аплодисменти). Само доброволното възпитаване в самите себе си на ярко самоограничаване възвисява хората над материалния поток на света. Да се придържаш през днешния ден към закостенелите формулировки на епохата на Просвещението е ретроградство. Тази обществена догматика ни оставя безпомощни пред тестванията на днешния век.
Не можем да избегнем преразглеждането на фундаменталното определение за човешкия живот и човешкото общество: фактически ли най-високо от всичко е индивидът и няма ли над него Висш дух? Вярно ли е, че животът на индивида и активността на обществото би трябвало да се дефинират на първо място от материалната агресия? Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия повсеместен вътрешен живот?
Ако не до крах, то в този момент светът е достигнал до прелом в историята, по смисъла си еднакъв на поврата от Средните епохи към Ренесанса– и ще изиска от нас духовно експлоадиране. Издигане на нова височина на взора, на ново равнище на живота, където няма, както през Средните епохи, да е предадена на проклинание нашата физическа природа, само че и още повече няма, както в Новото време, да бъде стъпкана нашата духовна (аплодисменти).
Това въздигане е сходно на изкачването на идната антропологическа степен. И за никого на Земята не е останал различен излаз с изключение на нагоре (аплодисменти). ”
8 юни 1978 година
Със съкращения от списание „ Християнство и просвета ”
Източник:
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ