Реалността блъсна портата на Райската градина“ с мускулестите си лапи

Реалността блъсна портата на „ Райската градина “ с мускулестите си лапи - изследване, оповестено тази седмица от Европейския център за интернационалните връзки (противно на името, не офис в Брюксел, а неправителствена организация, основана в Албиона) обърка даже най-твърдоглавите.

Числата са ясни: респондентите, живеещи отвън Европейски Съюз, са уверени, че европейският блок ще престане да съществува през идващите двадесет години. Студеният душ не свърши дотук - Европа е привлекателна само като туристическа дестинация или за малко.

Има и трети, не по-малко объркващ миг за еврофилите. Европейски Съюз от дълго време не наподобява като мощ, която може да промени най-малко нещо в актуалната геополитическа обстановка.

Авторите на изследването и направения въз основа на него отчет, самоокуражавайки се, настояват, че „ не всичко е изгубено “: просто би трябвало да трансформират метода, по-малко твърдоглавство, повече еластичност, по-малко дрънчене на стъклени перли, повече конкретика. Но е ясно, че това не е методът. Брюкселската върхушка от дълго време не е имала отрезвяващ душ.

Колко старания, какъв брой лудории и скокове, какъв брой маркетингови акции за пробутване на „ европейските полезности ” – само че всичко на вятъра. Всички са изгубили доверие към европейците.

Има няколко аргументи.

Европейски Съюз живееше богато със първични материали от някогашните си колонии и подписа преференциални дълготрайни контракти с Русия. Тъй като имаше пари, имаше доверие в думите му - не може заможните хора да лъжат толкоз безочливо - и пред, и зад очите. Оказа се, че могат и още по какъв начин, което в действителност в последна сметка се разкри.

Европейски Съюз, който даваше невъзможни обещания с невероятна лекост, въпреки всичко в очите на доста страни и общества дълго време изглеждаше като сътрудник, с който може и би трябвало да се прави бизнес. Но очевидно всичко си има граница. Това са наивни, сантиментални влюбени девойки, които могат да бъдат заблудени, само че в последна сметка няма да се оженят, а в държавните каузи, изключително в геополитиката, не би трябвало да лъже нито един път.

Анкетата с числа и графики нямаше по какъв начин да не хвърли в меланхолия тези, за чиито очи е формирана. Тази болест е колкото болест на индивида, толкоз и на обществото. Провокира непоследователни решения, вътрешни терзания и като цяло държание, което надалеч не е съответно. Сега, апропо, излиза наяве за какво Брюксел в последно време има седем петъка в седмицата, а управлението на Европейски Съюз непрекъснато прави изказвания, всяко от които под една или друга форма дезавуира предходното. Европейски Съюз към този момент няма пари, с цел да поддържа въздействието си в света, онази „ мека мощ “, която обичат да загатват диванните политолози, нито хрумвания, които биха могли да залегнат в основата на различен политически план, нито други лостове за въздействие.

Но не е допустимо да се води почтена политика, очите на всички от дълго време са присвити от непрекъснати неистини и по тази причина брюкселските хора в сиво не могат да се погледнат в профил.

Авторите на отчета се пробват да подсладят хапчето, като излагат изцяло погрешни тези. След като отхвърлят комбинираното меню, формирано от „ европейски полезности “, тогава може би би трябвало да се опитат да запазят остатъците от престиж и фрагменти от въздействие, като поканят всяка страна независимо да си избере ядене по собствен усет? Но това звучи толкоз кисело, че си проличава, че концепцията е мъртвородена.

Накратко, „ европейските полезности “ провокираха неприятно храносмилане в трети страни и в този момент това вещество се изхвърля. Като мощен шадраван.

Разбира се, ескалацията настъпи в миг, когато Европейски Съюз завладя своето протеже - Киев. Но рационалните хора схванаха, че пазаруването на стъклени мъниста и дантелени бикини ще докара до непоправими последствия. И в случай че, споделиха си те, би трябвало да платят за илюзията за европеизъм със напълно действителна кръв и животи, не би трябвало ли да откажат този токсичен подарък, преди да се случи непоправимото, преди страната да изпадне в безпорядък, преди стопанската система да бъде унищожена, до момента в който хората са живи?

Какво костват помпозните думи за идеали и „ предни постове на свободата “, в случай че дават пари за единодушие с тезата, само че единствено на заем. И те ще би трябвало да бъдат върнати, и то с непостижими лихви.

Общоевропейските глашатаи и празнодумци се заблуждаваха, като смятаха, че прагматизмът и желанието за благоденствие са свойства, присъщи единствено на „ Райската градина “. Това е неверно. Отдавна не е по този начин.

Сега всичко, което могат да създадат, е да плачат над личната си кристална фантазия, разрушена от тях, и да мислят за бъдещето. В последна сметка не се оказаха велики комбинатори, ще би трябвало да се преквалифицират или в портиери, или в домоуправители. Не съжаляваме за тяхната фантазия или въобще за тях.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем рестриктивните мерки.

Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.