Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари

Реално България може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 година, съобщи икономистът Владимир Сиркаров.
За възможностите ни за идната година той съобщи:
" Реален късмет не мисля, че има, хипотетично може, а реалистичната дата да се целим е 1 януари 2026 година "
Според него много е разтворена ножицата сред разноски и доходи в държавния бюджет и предвижда, че през идната година още повече ще се разтвори. Като образец той уточни обезщетенията на тока за бизнеса и счита, че това ще се отрази на бюджета за 2024 година
" Това е основна тематика и за жалост виждаме несъответствия. Генерално като се огледа концепцията за зеления преход на Европа се вижда по какъв начин се прави най-невъзможното по линия на периоди и технология, по какъв начин процесът да се случи. Ключово е ресурсът, който имаме и не го използваме и какви ограничения би трябвало да се вземат, с цел да имаме стабилно икономическо развиване, да имаме енергийна сигурност. Всичко това минава през редица ограничения и виждаме, че тази тематика е обвързвана с политическата обстановка, а тя не е цветуща в България и се блокират редица значими решения ", разяснява той.
И напомни, че до момента имаме единствено едно заплащане към 2,6 милиарда лева през 2022 година по ПВУ и " от този момент следим полемики и опит за стиковане на уговорките, които би трябвало да защитим и осъществяването им, и да създадем проект по какъв начин и по кое време, с цел да вземем 1,3 милиарда лева ".
Той уточни, че не има вяра до изборите да има разговор с партиите на експертно, стратегическо и държавническо равнище за ръководството на обществените финанси.
" Числата и общата наклонност не са положителни, тъй като ножицата сред приходите и разноските се разтваря от ден на ден. Числата на финансовия министър Петкова демонстрират, че през 2025 обстановката ще е усложнена. Ако настоящите ограничения се запазят, ножицата ще се разтвори още и ще отидем на недостиг към 18 милиарда лева, може и да е по-малко, или към 8 % бюджетен недостиг. За борба да достигнем за 3% трябват съществени дейности по разходните елементи. И за мен това е по-ефективното, само че належащо е да се търсят промени по разходната част ", предложи икономистът Владимир Сиркаров.
Според него " сигурно рязане на разноски ще е по линията на финансовите стратегии " от капиталовата стратегия на общините. И предвижда редуциране на планове, " тъй като финансовите разноски първи се пипат ":
" Въпреки че от икономическа позиция е най-тежко, тъй като това са единствените ефикасни разноски, в случай че се правят както би трябвало. Не би трябвало да забравяме, че решенията се взимат на база политически и електорален интерес, другото е заледяване на обществени разноски. Трябва да се подхващат такива ограничения с избран мащаб и да има политически консенсус, с цел да се премине градивно този интервал. "
Сиркаров разяснява, че се отваря полемиката за увеличение на приходите през смяна на данъчната система:
" Силно съм песимистичен за позитивните резултати, считам, че ще са отрицателни. Има ограничения в разходната част, само че са свързани с политическа воля и консенсус, а подобен не се вижда на небосклона. "
Според него една от ограниченията е изсветляване на стопанската система и разяснява взрива на пазаруване на парцели с пари в кеш.
" Изсветляването на стопанската система е сложен развой, обвързван с сложна работа на всички институции. Смятам, че Национална агенция за приходите направи много неща. Ако няма корупция в държавната администрация, изсветляването на стопанската система ще стане по-бързо, в случай че средата се усъвършенства, тласъкът ще е по-голям да се заплащат налози и осигуровки ", разяснява икономистът.