По-доброто образование носи милиардни печалби за германската икономика, според анализ на „Ифо“
Реализацията на характерни просветителни цели би могла да генерира спомагателен стопански резултат от няколко трилиона евро за Германия в дълготраен проект, сочат калкулации на мюнхенския институт „ Ифо “ (Ifo) по поръчка на фондация „ Бертелсман “, изпратени до Българска телеграфна агенция.
„ Само за няколко десетилетия по-доброто обучение ще генерира измерима икономическа възвръщаемост, която осезаемо ще укрепи страната и обществото “, споделя Лудгер Вьосман, шеф на Центъра за стопанска система на образованието към „ Ифо “. Той обаче прибавя, че резултатът не е линеен. Първо ще е нужна инвестиция, след което след към 50 години кумулативната стойност на подобренията ще бъде към 6,7 трилиона евро, а след 80 години – 20,9 трилиона евро – което би било към пет пъти повече от днешния БВП (БВП).
Според мюнхенския институт с цел да се реализира това, ще е належащо да се реализиран три цели. Тези цели бяха препоръчани от трима министри на образованието от разнообразни партии при започване на годината. Първо, броят на учениците, които не доближават минималните стандарти по немски език и математика, би трябвало да бъде понижен на половина. Това би осигурило минималното равнище на обучение. Второ, равнището на обучение би трябвало да се увеличи, тъй че с 20 на 100 повече възпитаници да доближат или надвишават регулаторните стандарти. На трето място най-добре представящите се би трябвало да бъдат промотирани в и 30 на 100 повече възпитаници да реализират оптималните стандарти.
Проучването дава и образци за немските провинции: Северен Рейн-Вестфалия би генерирала спомагателен Брутният вътрешен продукт от към 4,9 трилиона евро, Баден-Вюртемберг - към 3 трилиона евро, а Бавария - към 2,8 трилиона евро - числа, които са надалеч по-високи от днешния годишен Брутният вътрешен продукт и акцентират икономическото значение на просветителната политика. „ Нашата страна би генерирала милиарди евентуален спомагателен разцвет всяка година, в случай че повече младежи можеха да четат, пишат и да се оправят с математиката по-добре “, споделя Дирк Цорн, шеф „ Образование “ във фондация „ Бертелсман “.
„ Само за няколко десетилетия по-доброто обучение ще генерира измерима икономическа възвръщаемост, която осезаемо ще укрепи страната и обществото “, споделя Лудгер Вьосман, шеф на Центъра за стопанска система на образованието към „ Ифо “. Той обаче прибавя, че резултатът не е линеен. Първо ще е нужна инвестиция, след което след към 50 години кумулативната стойност на подобренията ще бъде към 6,7 трилиона евро, а след 80 години – 20,9 трилиона евро – което би било към пет пъти повече от днешния БВП (БВП).
Според мюнхенския институт с цел да се реализира това, ще е належащо да се реализиран три цели. Тези цели бяха препоръчани от трима министри на образованието от разнообразни партии при започване на годината. Първо, броят на учениците, които не доближават минималните стандарти по немски език и математика, би трябвало да бъде понижен на половина. Това би осигурило минималното равнище на обучение. Второ, равнището на обучение би трябвало да се увеличи, тъй че с 20 на 100 повече възпитаници да доближат или надвишават регулаторните стандарти. На трето място най-добре представящите се би трябвало да бъдат промотирани в и 30 на 100 повече възпитаници да реализират оптималните стандарти.
Проучването дава и образци за немските провинции: Северен Рейн-Вестфалия би генерирала спомагателен Брутният вътрешен продукт от към 4,9 трилиона евро, Баден-Вюртемберг - към 3 трилиона евро, а Бавария - към 2,8 трилиона евро - числа, които са надалеч по-високи от днешния годишен Брутният вътрешен продукт и акцентират икономическото значение на просветителната политика. „ Нашата страна би генерирала милиарди евентуален спомагателен разцвет всяка година, в случай че повече младежи можеха да четат, пишат и да се оправят с математиката по-добре “, споделя Дирк Цорн, шеф „ Образование “ във фондация „ Бертелсман “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ