Реалистичната дата за влизане в еврозоната е 1 януари 2026 г. – не по-рано
Реалистичната дата за присъединението на България към еврозоната е 1 януари 2026 година – това е заключението, което редица финансови институции вършат на база своите прогнози, измежду които и самото Министерство на финансите.
Още през юни тази година служебният финансов министър Людмила Петкова съобщи, че най-ранната дата за присъединение се обрисува 1 януари 2026 година Въпреки това единствено месец по-късно, Народното събрание задължи МФ да упорства пред Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) за влизане в еврозоната на 1 юли 2025 година, в случай че България отговори на инфлационния аршин до края на годината.
Прогнозите на ведомството са, че това ще се случи до края на ноември или най-късно през декември, само че промяна на валутата в средата на годината би затруднила бизнеса. Това е аргумент, който и Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейска комисия, също посочи още през 2023 година Тогава той уточни, че " обичайно страните се причисляват към еврозоната на 1 януари. Правилата не изключват друга дата, само че от чисто практична позиция присъединението при започване на годината е по-удобно ".
Избраната от Народното събрание дата залага на това, че инфлацията у нас ще се забави задоволително до края на 2024 година, с цел да може България да изиска ексклузивен отчет от Европейска комисия.
Някои от комерсиалните банки у нас обаче - като ОББ и - дават по-дълъг небосвод за осъществяване на инфлационния аршин, а след това и за присъединение. Според Уникредит това ще се служи през март следващата година.
Само тогава, в случай че нашата прогноза се окаже точна, инфлацията ще се е намалила задоволително, с цел да може Българска народна банка да изиска ексклузивен конвергентен отчет “, пишат от Уникредит Булбанк в собствен отчет.
От ОББ акцентират, че 12-месечната инфлация у нас, съответстваща за приема в еврозоната, се е забавила през август до 3.8%, до момента в който базата за съпоставяне - междинното от трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта - също се е свило до 2.7 на 100,
обрисувайки опция за конвергенция през идващите 3-6 месеца “.
Прогнозите на интернационалните рейтингови организации също се движат в посока вероятно приемане на еврото през 2026 година, а не на 1 юли 2025 година, каквато е и настоящата целева дата.
По-миналата седмица от рейтинговата агенция Fitch подсетиха, че през лятото на тази година България към този момент отговори на всички критерии за еврото, като се изключи този за растежа на цените. " Оттогава инфлацията в България продължи да се забавя, свивайки " дупката " сред средногодишната инфлация в страната и тази в трите страни членки с най-ниски резултати ", споделят от Fitch в своя отчет.
Според нас България може да покрие критерия за ценова непоклатимост при започване на 2025 година според от инфлационните развития в Европейски Съюз ", разясняват от рейтинговата организация,
като допълват, че в този случай страната може стане част от еврозоната още през януари 2026 година " Въпреки това неналичието на устойчиво държавно управление и възможно дългите договаряния за коалиция може още веднъж да забавят процеса ", предизвестяват още специалистите.
Още при започване на тази година от S&P Global изведоха сходни оценки. Според тях Европейска комисия може да направи изключение, както стана с Хърватия, и да изключи от сметките за инфлацията някои страни членки с най-нисък растеж на цените. Дори тогава
политическите съображения отвън контрола на България може да окажат въздействие " и в последна сметка, базисният сюжет е за присъединение към еврозоната през 2026 година или малко по-рано.
През лятото - предвижда, че най-късно до началото на 2026 година страната би трябвало да е влезнала в еврозоната, а следващо отсрочване - откакто първичната дата от 1 юли 2024 година бе избутана за по-напред във времето няколкократно - би оказало кредитен напън в посока надолу.
Преди дни ръководещият шеф на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заприказва по тематиката в всекидневно позитивния си, само че и деликатен звук, че „ опцията на България да се причисли към еврозоната е действителна и изпълнима “.
Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу. Последните резултати са окуражаващи “, добави Георгиева.
Но тя, сходно на други специалисти, уточни, че датата на присъединение зависи от външни фактори, по нейни думи „ зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период. Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна “.
" Всъщност вероятността за това наподобява малко по-добра въз основата за последните данни за инфлацията. По всички други индикатори България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, само инфлацията беше малко по-висока от нужното ", съобщи Георгиева.
Според проектите, в период от две седмици, откакто България извърши условията за растеж на цените, страната ни ще изиска ексклузивен конвергентен отчет от Европейска комисия. Той обаче изисква техническо време, защото при позитивна оценка, Европейска комисия ще би трябвало да се обърне към ЕКОФИН, който от своя страна да се съветва с Европейския парламент. При следваща " зелена светлина ", ЕКОФИН ще би трябвало да предприеме нужните юридически стъпки и тогава, на база предлагането от Европейска комисия, съветвано с Европейската централна банка (ЕЦБ), ще бъде признат обменен курс, който да стане необратимо закрепен.
Ако пък прогнозите на МФ не се осъществен, бързорастящият бюджетен недостиг, плануван да доближи до 9% от Брутният вътрешен продукт, или три пъти над допустимите равнища, до края на 2025 година, може да се окаже проблем вид " ново 20 ", откакто осъществим инфлационния аршин по някое време през идната година. Затова и предходната седмица шефът на Българска национална банка (БНБ) Димитър Радев моли за " дисциплиниране " на фискалната политика на страната.
Трябва незабавно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на паричните и фискалните условия в страната. Във всички случаи приказваме за доста пай небосвод и прозорец от благоприятни условия, които не би трябвало да се пропущат ", уточни Радев.
Той посочи, че има риск кредитните организации да намалят рейтинга на страната, което би влошило изискванията за кредитиране. " При халтав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в последна сметка бизнесът и семействата ще би трябвало да платят “, сподели Радев.
Предстои в идващите дни отрасловото ведомство да разгласява законопроекта за Бюджет 2025 година. По време на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) тази седмица Петкова увери, че план-сметката за следващата година ще бъде с недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа, като са планувани и приходни, и разходни ограничения за задачата.
Още през юни тази година служебният финансов министър Людмила Петкова съобщи, че най-ранната дата за присъединение се обрисува 1 януари 2026 година Въпреки това единствено месец по-късно, Народното събрание задължи МФ да упорства пред Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) за влизане в еврозоната на 1 юли 2025 година, в случай че България отговори на инфлационния аршин до края на годината.
Прогнозите на ведомството са, че това ще се случи до края на ноември или най-късно през декември, само че промяна на валутата в средата на годината би затруднила бизнеса. Това е аргумент, който и Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Европейска комисия, също посочи още през 2023 година Тогава той уточни, че " обичайно страните се причисляват към еврозоната на 1 януари. Правилата не изключват друга дата, само че от чисто практична позиция присъединението при започване на годината е по-удобно ".
Избраната от Народното събрание дата залага на това, че инфлацията у нас ще се забави задоволително до края на 2024 година, с цел да може България да изиска ексклузивен отчет от Европейска комисия.
Някои от комерсиалните банки у нас обаче - като ОББ и - дават по-дълъг небосвод за осъществяване на инфлационния аршин, а след това и за присъединение. Според Уникредит това ще се служи през март следващата година.
Само тогава, в случай че нашата прогноза се окаже точна, инфлацията ще се е намалила задоволително, с цел да може Българска народна банка да изиска ексклузивен конвергентен отчет “, пишат от Уникредит Булбанк в собствен отчет.
От ОББ акцентират, че 12-месечната инфлация у нас, съответстваща за приема в еврозоната, се е забавила през август до 3.8%, до момента в който базата за съпоставяне - междинното от трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация плюс 1.5 процентни пункта - също се е свило до 2.7 на 100,
обрисувайки опция за конвергенция през идващите 3-6 месеца “.
Прогнозите на интернационалните рейтингови организации също се движат в посока вероятно приемане на еврото през 2026 година, а не на 1 юли 2025 година, каквато е и настоящата целева дата.
По-миналата седмица от рейтинговата агенция Fitch подсетиха, че през лятото на тази година България към този момент отговори на всички критерии за еврото, като се изключи този за растежа на цените. " Оттогава инфлацията в България продължи да се забавя, свивайки " дупката " сред средногодишната инфлация в страната и тази в трите страни членки с най-ниски резултати ", споделят от Fitch в своя отчет.
Според нас България може да покрие критерия за ценова непоклатимост при започване на 2025 година според от инфлационните развития в Европейски Съюз ", разясняват от рейтинговата организация,
като допълват, че в този случай страната може стане част от еврозоната още през януари 2026 година " Въпреки това неналичието на устойчиво държавно управление и възможно дългите договаряния за коалиция може още веднъж да забавят процеса ", предизвестяват още специалистите.
Още при започване на тази година от S&P Global изведоха сходни оценки. Според тях Европейска комисия може да направи изключение, както стана с Хърватия, и да изключи от сметките за инфлацията някои страни членки с най-нисък растеж на цените. Дори тогава
политическите съображения отвън контрола на България може да окажат въздействие " и в последна сметка, базисният сюжет е за присъединение към еврозоната през 2026 година или малко по-рано.
През лятото - предвижда, че най-късно до началото на 2026 година страната би трябвало да е влезнала в еврозоната, а следващо отсрочване - откакто първичната дата от 1 юли 2024 година бе избутана за по-напред във времето няколкократно - би оказало кредитен напън в посока надолу.
Преди дни ръководещият шеф на Международният валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева заприказва по тематиката в всекидневно позитивния си, само че и деликатен звук, че „ опцията на България да се причисли към еврозоната е действителна и изпълнима “.
Ние видяхме, че това, което задържа България, бе инфлацията. Сега инфлацията върви надолу. Последните резултати са окуражаващи “, добави Георгиева.
Но тя, сходно на други специалисти, уточни, че датата на присъединение зависи от външни фактори, по нейни думи „ зависи и от самата валутна зона, по какъв начин те виждат този период. Но е реалност, че задачата България да влезе в еврозоната е напълно действителна “.
" Всъщност вероятността за това наподобява малко по-добра въз основата за последните данни за инфлацията. По всички други индикатори България е първенец - невисок външен дълг, невисок бюджетен недостиг, само инфлацията беше малко по-висока от нужното ", съобщи Георгиева.
Според проектите, в период от две седмици, откакто България извърши условията за растеж на цените, страната ни ще изиска ексклузивен конвергентен отчет от Европейска комисия. Той обаче изисква техническо време, защото при позитивна оценка, Европейска комисия ще би трябвало да се обърне към ЕКОФИН, който от своя страна да се съветва с Европейския парламент. При следваща " зелена светлина ", ЕКОФИН ще би трябвало да предприеме нужните юридически стъпки и тогава, на база предлагането от Европейска комисия, съветвано с Европейската централна банка (ЕЦБ), ще бъде признат обменен курс, който да стане необратимо закрепен.
Ако пък прогнозите на МФ не се осъществен, бързорастящият бюджетен недостиг, плануван да доближи до 9% от Брутният вътрешен продукт, или три пъти над допустимите равнища, до края на 2025 година, може да се окаже проблем вид " ново 20 ", откакто осъществим инфлационния аршин по някое време през идната година. Затова и предходната седмица шефът на Българска национална банка (БНБ) Димитър Радев моли за " дисциплиниране " на фискалната политика на страната.
Трябва незабавно дисциплиниране на фискалната позиция и хармонизиране на паричните и фискалните условия в страната. Във всички случаи приказваме за доста пай небосвод и прозорец от благоприятни условия, които не би трябвало да се пропущат ", уточни Радев.
Той посочи, че има риск кредитните организации да намалят рейтинга на страната, което би влошило изискванията за кредитиране. " При халтав бюджет с хронични дефицити това са милиарди, които в последна сметка бизнесът и семействата ще би трябвало да платят “, сподели Радев.
Предстои в идващите дни отрасловото ведомство да разгласява законопроекта за Бюджет 2025 година. По време на съвещание на Националния съвет за тристранно съдействие (НСТС) тази седмица Петкова увери, че план-сметката за следващата година ще бъде с недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт на начислена основа, като са планувани и приходни, и разходни ограничения за задачата.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ