Доц. Антон Тонев: Тенденцията на обръщането на пирамидата на здравната система към извънболничната помощ е необратима
Развитието на високоспециализираната здравна помощ в поддръжка на първичната здравна помощ, осигуряваща профилирана диагностика, лекуване и следващо диспансерно наблюдаване и рехабилитация на пациентите с хронични болести е заложено в признатата през днешния ден Национална здравна тактика 2030. Тази цел е в синхрон със почналото към този момент катурване на пирамидата на здравната система към основа от болничната към извънболничната помощ, чието начало беше сложено в НРД 2023-2025 с увеличение на цените на амбулаторните действия и процедури.
Според съветника на здравния министър и основен координатор по Здравната тактика доцент Антон Тонев към момента не може да се видят директните резултати от заложените промени, защото едвам от тази година са направени нововъведенията, които да подкрепят лечебните заведения в извънболнична помощ в увеличението на тяхната конкурентоспособност.
„ Когато нямаш опция да правиш задоволително ЯМР и се постанова за това проучване хората да влизат в болница по клинична пътека, когато имаш амбулаторни процедури от 50 или 100 лева, които са безусловно неконкурентноспособни на клинични пътеки от 1000-1500 лева до 2024 година действително нямаше никакъв различен вид къде да бъдат диагностицирани пациентите, с изключение на в лечебните заведения. Терапевтичните благоприятни условия на извънболничната помощ бяха сведени до хроничните болести и до дребните интервенции. Цялата сериозна медицина и в диагностичен, и в лечебен проект беше непокътната за болничната помощ. За първи път от 1 март обаче бяха въведени съставни елементи в НРД, които да създадат извънболничната помощ конкурентоспособна малко по малко. За страдание, с дребни стъпки в вярната посока действително превръщане на пирамидата може да чакаме едвам след година-две, а не мигновено. Няма по какъв начин да въведем смяна, която да шокира системата. Всяка внезапна смяна, пък била тя и най-хубавата допустима, е нездравословна. Процесът изисква постепенно и последователно налагане на промени, защото става въпрос за човешки ориси – и професионални, и персонални “, сподели той за Zdrave.net.
Доц. Тонев, който е експерт хирург-онколог в коремната област, даде образец с диагнозите, с които работи и изискват осъществяването на колоноскопия и гастроскопия. „ До 1 март колоноскопията се заплащаше по 150 лева, в случай че се прави по едно и също време с гастроскопията на пациент в болнична помощ по амбулаторна процедура. В същата тази болнична помощ до 1 март имаше скъпоструваща клинична пътека за същата процедура, само че с хоспитализация за три дни. Болниците, които имат повече от 50% свободни кревати, можеха да избират да задържат пациентите по три дни, да работят по клиничните пътеки и от това да не страда вътрешният ред на лечебното заведение. Тези амбулаторни процедури и условията към тях ги правеха невъзможни за работа в ДКЦ или в медицински център. Това стана допустимо от 1 март. Освен това внезапно се увеличи и цената в амбулаторни условия – самото едната диагностична процедура към този момент е с цена 600 лева Второто, което чакаме да се случи, е в извънболничната помощ да се създадат вложения за инсталация и експерти. За страдание, вложенията за 2024 година са планувани в края на 2023 година и този развой също не може да се развие бързо “, сподели още той.
„ Промените за превръщане на пирамидата ще настъпват постепенно, само че по този начин е и по-правилно. Тенденцията обаче е необратима. Това значи, че всяка последваща година ще имаме от ден на ден пациенти в извънболничната помощ и по-малко в болнична и двете системи би трябвало да се приготвят за това и да слагат акцент върху същинското интензивно диагностициране и лекуване на пациентите “, безапелационен беше доцент Антон Тонев.
Според съветника на здравния министър и основен координатор по Здравната тактика доцент Антон Тонев към момента не може да се видят директните резултати от заложените промени, защото едвам от тази година са направени нововъведенията, които да подкрепят лечебните заведения в извънболнична помощ в увеличението на тяхната конкурентоспособност.
„ Когато нямаш опция да правиш задоволително ЯМР и се постанова за това проучване хората да влизат в болница по клинична пътека, когато имаш амбулаторни процедури от 50 или 100 лева, които са безусловно неконкурентноспособни на клинични пътеки от 1000-1500 лева до 2024 година действително нямаше никакъв различен вид къде да бъдат диагностицирани пациентите, с изключение на в лечебните заведения. Терапевтичните благоприятни условия на извънболничната помощ бяха сведени до хроничните болести и до дребните интервенции. Цялата сериозна медицина и в диагностичен, и в лечебен проект беше непокътната за болничната помощ. За първи път от 1 март обаче бяха въведени съставни елементи в НРД, които да създадат извънболничната помощ конкурентоспособна малко по малко. За страдание, с дребни стъпки в вярната посока действително превръщане на пирамидата може да чакаме едвам след година-две, а не мигновено. Няма по какъв начин да въведем смяна, която да шокира системата. Всяка внезапна смяна, пък била тя и най-хубавата допустима, е нездравословна. Процесът изисква постепенно и последователно налагане на промени, защото става въпрос за човешки ориси – и професионални, и персонални “, сподели той за Zdrave.net.
Доц. Тонев, който е експерт хирург-онколог в коремната област, даде образец с диагнозите, с които работи и изискват осъществяването на колоноскопия и гастроскопия. „ До 1 март колоноскопията се заплащаше по 150 лева, в случай че се прави по едно и също време с гастроскопията на пациент в болнична помощ по амбулаторна процедура. В същата тази болнична помощ до 1 март имаше скъпоструваща клинична пътека за същата процедура, само че с хоспитализация за три дни. Болниците, които имат повече от 50% свободни кревати, можеха да избират да задържат пациентите по три дни, да работят по клиничните пътеки и от това да не страда вътрешният ред на лечебното заведение. Тези амбулаторни процедури и условията към тях ги правеха невъзможни за работа в ДКЦ или в медицински център. Това стана допустимо от 1 март. Освен това внезапно се увеличи и цената в амбулаторни условия – самото едната диагностична процедура към този момент е с цена 600 лева Второто, което чакаме да се случи, е в извънболничната помощ да се създадат вложения за инсталация и експерти. За страдание, вложенията за 2024 година са планувани в края на 2023 година и този развой също не може да се развие бързо “, сподели още той.
„ Промените за превръщане на пирамидата ще настъпват постепенно, само че по този начин е и по-правилно. Тенденцията обаче е необратима. Това значи, че всяка последваща година ще имаме от ден на ден пациенти в извънболничната помощ и по-малко в болнична и двете системи би трябвало да се приготвят за това и да слагат акцент върху същинското интензивно диагностициране и лекуване на пациентите “, безапелационен беше доцент Антон Тонев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ