БНТ и БНР са домакини на най-престижното събитие от календара на EBU
Развитието и провокациите пред малкия екран, радиото и цифровите платформи разискаха през днешния ден участниците в медийната среща на Европейския съюз за радио и телевизия. Домакини са Българска национална телевизия и БНР. Във фокуса на полемиките беше по какъв начин медийното наличие да намира от ден на ден място в другите онлайн платформи, по какъв начин да има повече партньорства и по-добър модел за финансиране на публичните медии. Два часа и 13 минути дневно - това е междинното време за гледане на телевизия през 2025 и то световно. Или с 5 минути по-малко от 24-та година. Тенденция от десетилетия.
Симеон Мирзаянц - районен бизнес управител за Европа, Близкия изток и Африка в Glance: „ Тези два часа и 13 минути се отнасят за цялата публика – всички възрастови групи. Но в случай че се фокусираме върху младата публика, времето спада до един час и 22 минути. Всички знаем, че това е най-предизвикателната публика – младите, тъй като те са склонни по-бързо да се отдалечават от линейната телевизия. “
Фил Кьотген - ръководител на Дигиталния комитет, RTBF: „ Трябва да имаме подписани съглашения с тези, които са „ пазачите на входа “ към света на нашето наличие. Това могат да бъдат снабдители на изкуствен интелект, само че също по този начин и платформи за смарт тв приемници, както и други снабдители, които управляват достъпа до нашето наличие. “
Независимостта на медиите идва и през финансирането им, има вяра генералният шеф на Българска национална телевизия. Работна група към министерството на културата разисква промени в Закона за радиото и малкия екран.
Милена Милотинова - общоприет шеф на Българска национална телевизия: „ Включително и промени във финансирането на публичните медии, с цел да не бъдат те финансирани на правилото на час стратегия. На правилото на час стратегия, който е със мощно занижена оценка. Ние имаме час-програма, остойностен на 2 499 лв., което е под действителната стойност. От години е толкоз. Това не е променяно. Всъщност правилото на час стратегия не е добър. “
Жан Филип де Тендер, зам.-генерален шеф на Европейския съюз за радио и телевизия: „ Устойчивото финансиране на публичните медии е извънредно значимо. В Европа като цяло е 54 евро на жител, за България е под това равнище и даже тази стойност е доста малко спрямо това, което се заплаща за национални платформи и стрийминг. Единствените медии, които могат да подсигуряват демокрацията са публичните медии. “
А за радиото има още едно предизвикателство и то се крие в автомобилната промишленост. Да, въпросът с радиоприемниците в новите коли стои с цялостна мощ.
Милен Митев - общоприет шеф на БНР: „ Притеснение има, несъмнено, тъй като автомобилните производители имат интерес колите им да са по-евтини за произвеждане и едно от нещата, които има опция да бъдат отрязани от бъдещите коли е точно радиоприемника. Ние считаме, че наземното радио би трябвало да остане. Знаем, че колите са една от непокътнатите територии на радиото и радиопрограмите. “
Така салдото сред насъбрания опит и софтуерния взрив става по-сложен, само че и по-голям за публичните медии.
Симеон Мирзаянц - районен бизнес управител за Европа, Близкия изток и Африка в Glance: „ Тези два часа и 13 минути се отнасят за цялата публика – всички възрастови групи. Но в случай че се фокусираме върху младата публика, времето спада до един час и 22 минути. Всички знаем, че това е най-предизвикателната публика – младите, тъй като те са склонни по-бързо да се отдалечават от линейната телевизия. “
Фил Кьотген - ръководител на Дигиталния комитет, RTBF: „ Трябва да имаме подписани съглашения с тези, които са „ пазачите на входа “ към света на нашето наличие. Това могат да бъдат снабдители на изкуствен интелект, само че също по този начин и платформи за смарт тв приемници, както и други снабдители, които управляват достъпа до нашето наличие. “
Независимостта на медиите идва и през финансирането им, има вяра генералният шеф на Българска национална телевизия. Работна група към министерството на културата разисква промени в Закона за радиото и малкия екран.
Милена Милотинова - общоприет шеф на Българска национална телевизия: „ Включително и промени във финансирането на публичните медии, с цел да не бъдат те финансирани на правилото на час стратегия. На правилото на час стратегия, който е със мощно занижена оценка. Ние имаме час-програма, остойностен на 2 499 лв., което е под действителната стойност. От години е толкоз. Това не е променяно. Всъщност правилото на час стратегия не е добър. “
Жан Филип де Тендер, зам.-генерален шеф на Европейския съюз за радио и телевизия: „ Устойчивото финансиране на публичните медии е извънредно значимо. В Европа като цяло е 54 евро на жител, за България е под това равнище и даже тази стойност е доста малко спрямо това, което се заплаща за национални платформи и стрийминг. Единствените медии, които могат да подсигуряват демокрацията са публичните медии. “
А за радиото има още едно предизвикателство и то се крие в автомобилната промишленост. Да, въпросът с радиоприемниците в новите коли стои с цялостна мощ.
Милен Митев - общоприет шеф на БНР: „ Притеснение има, несъмнено, тъй като автомобилните производители имат интерес колите им да са по-евтини за произвеждане и едно от нещата, които има опция да бъдат отрязани от бъдещите коли е точно радиоприемника. Ние считаме, че наземното радио би трябвало да остане. Знаем, че колите са една от непокътнатите територии на радиото и радиопрограмите. “
Така салдото сред насъбрания опит и софтуерния взрив става по-сложен, само че и по-голям за публичните медии.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ