Европейските разузнавателни служби обединяват сили срещу руската заплаха - благодарение на Тръмп
Разузнавателните служби в цяла Европа стартират да преодоляват дългогодишното съмнение между тях и да построяват взаимна интервенция за противопоставяне на съветската експанзия. Според „ Политико “, този развой се форсира от неуверената позиция на Съединени американски щати по отношение на обичайните им съдружници, предава News.bg.
През последната година редица европейски страни изпратиха свои разследващи представители в непрекъснатите задачи в Брюксел. Вътрешното разследващо звено на Европейски Съюз към този момент организира образования за висши чиновници, а в границите на съюза все по-сериозно се разисква концепцията за основаване на по-мощна конструкция, наподобяваща Централно разузнавателно управление на САЩ - нещо, което до неотдавна изглеждаше невероятно.
Ускоряването на процеса пристигна откакто администрацията на Доналд Тръмп приключи шерването на военна разследваща информация с Украйна през март. „ Тръмп заслужава Нобелова премия за мир за това, че сплоти европейските служби “, разяснява западен източник, представен от изданието.
Според представители на разузнаването и сигурността, рецесията в трансатлантическите връзки е тласнала европейските организации да си сътрудничат по-интензивно и по-директно от всеки път.
Ново мислене и повече автономия
Много европейски страни към този момент премислят метода, по който споделят информация със Съединени американски щати. Нидерландските служби оповестиха, че стопират обмена на избрани данни с Вашингтон заради политическа интервенция и терзания за човешките права.
Сред висшите представители в Европейски Съюз порастват опасения, че организации като НАТО може да станат по-малко надеждни платформи за продан на разследваща информация. „ Има чувство, че американският ангажимент може да отслабне през идващите месеци “, предизвести Антонио Мисироли, някогашен почитан чиновник в НАТО.
„ Бернският клуб “ – остарелият гръбнак на европейското разузнаване
Традиционно обменът на разследваща информация в Европа се реализира посредством така наречен Бернски клуб – неофициална мрежа, основана преди близо 50 години в Швейцария. Тя няма централа и се събира единствено два пъти годишно.
През последните години клубът се координира с ротационното председателство на Европейски Съюз, само че остава надалеч от това да съставлява обединено разузнаване. Някои страни, като Малта, въобще не вземат участие, до момента в който други – като Австрия – краткотрайно бяха изключвани поради съмнения в прекомерна непосредственост с Москва.
Основните играчи, като Франция, Германия и Нидерландия, обичайно се въздържат да споделят сензитивна информация с всички членки, заради боязън, че тя може да изтече. България, дълго считана за уязвима от съветски въздействия, съгласно локални източници към този момент е обновила състава на своите служби.
Натиск за по-тясна интеграция
В последните месеци Европейски Съюз все по-сериозно разисква основаването на общоевропейска разследваща организация. Бившият финландски президент Саули Ниинистьо предложи основаване на работа, сходна на Централно разузнавателно управление на САЩ, която да координира стратегическото и оперативното разузнаване на съюза.
В момента най-близкият аналог е Центърът за разузнаване и обстановки на Европейски Съюз (INTCEN), който сплотява разбори, предоставени непринудено от страните членки. Начело на центъра от септември 2024 година е хърватинът Даниел Маркич, чиято задача е да ускори обмена на информация и да дава директни разбори на европейските водачи.
Предизвикателството – доверие
Въпреки засиленото съдействие, главният проблем остава неналичието на цялостно доверие сред страните членки. Бивш началник на задачата на Централно разузнавателно управление на САЩ в Италия, Робърт Горелик, отбелязва, че „ Европейски Съюз е прекомерно разнороден, с цел да споделя изцяло сензитивна информация “.
Някои страни избират по-малки районни обединения. След отдръпването на Съединени американски щати, Франция и Обединеното кралство поведоха „ коалиция на искащите “, която разшири достъпа на Украйна до европейски сателитни данни и технологии за наблюдаване.
Нидерландия също обмисля по-дълбоко съдействие с Англия, Полша, Германия и скандинавските страни.
Въпреки напредъка, доверието сред 27-те страни остава нежно. Наскоро бе разкрито, че маджарски разузнавачи, настоящи под прикритието на дипломати, са се пробвали да обхванат в институциите на Европейски Съюз – следващ сигнал, че цялостната бистрота още е надалеч.
Както заключи Ниинистьо:
„ Когато приказваме за подготвеност, всичко се свежда до думата доверие. Без него същинско съдействие не може да съществува. “
