Разузнавателен дрон на американския боен флот бе свален от ирански

Разузнавателен дрон на американския военен флот бе свален от ирански ракети. Президентът Доналд Тръмп съобщи, че е заповядал, а след това отменил, ответна офанзива, като трансформирал мнението си 10 минути преди плануваните удари. Последователността на събитията дава визия по какъв начин би почнал един боен спор. Това гласи коментар на Джонатан Маркъс от Би Би Си.

Ето какво написа още той по тематиката какво ще стане при война сред Съединени американски щати и Иран:

Нека да предположим, че президентът не бе трансформирал решението си. Какво щеше да стане? Първите американски удари щяха да бъдат лимитирани, ориентирани към ирански ракетни силози или радари, свързани със или сходни на тези, които удариха американския безпилотен аероплан. Те щяха да бъдат съпроводени с ясно дипломатическо предизвестие към Иран (изглежда такова е отправено в нощта на четвъртък), че това е единствено лимитирана офанзива, само в отговор на загубата на безпилотния аероплан.

Светът изтръпна: Съединени американски щати и Иран са на ръба на войната

Президентът Тръмп предложи и маслинова клонка: съгласно информации посланието, което било предадено посредством Оман, съдържало нова покана за договаряния.

Да предположим, че американските удари се бяха състояли. Какво ще стане след това? Следващият ход щеше да е на Иран. Твърди се, че иранците са дали отговор нощес, че не демонстрират интерес към договаряния, като от своя страна също са отправили предизвестие: "Всяка офанзива против Иран ще има районни и международни последствия ", съобщи пред организация Ройтерс неназовано публично лице.

Войната САЩ-Иран: Ето с какви оръжия ще се избият

И по този начин - до каква степен може да стигне сходен спор и по какъв начин би изглеждал той? Много са променливите, които би трябвало да се вземат поради, като е надалеч по-лесно да се каже какво няма да се случи.

Администрацията на Тръмп може да е неотстъпчив зложелател на иранския режим, само че няма да има масирано нахлуване по суша, с цел да бъде заменен режима. Това не е Ирак на Садам Хюсеин. Иран е надалеч по-сложно предизвикателство - и във боен, и в политически аспект. Някои в Белия дом мощно желаят промяна на режима. Те евентуално ще останат разочаровани. Така че зачеркнете огромна война по суша.

Всяка следваща иранска офанзива против американски кораби или самолети съвсем несъмнено ще бъде посрещната с ескалация от американците. Иранските морски съоръжения, въздушни бази и т. н. ще бъдат ударени със самолети и ракети, взели на прицел Революционната армия, чиято ръка наподобява е изиграла значима роля в последните морски събития.

Разбира се, Съединените щати могат да нанесат наказателни удари по военната инфраструктура на Иран. Но Иран също разполага със средства да отвърне на удара. Може да употребява мини, поредност от офанзиви на дребни кораби или подводници, с цел да сътвори усложнения в интервенциите в натоварените води на отеснелия Персийски залив. Петролни танкери може да бъдат атакувани, което да принуди американците да подхващат ограничения и за тяхното запазване.

Там,където Съединени американски щати имат извънредно преимущество, е в събирането на разследваща информация и в отличната информираност за ситуацията. Но, както сподели свалянето на толкоз комплициран и извънредно безценен дрон, налице е в същото време и изключителна американска накърнимост. Достатъчно е Иран да реши да повреди или потопи няколко американски бойни кораба, с цел да стане цената на спора толкоз висока, че Тръмп да се откаже да я заплаща.

Всяка война ще се дефинира от подобен "асиметричен " аспект. Този термин допуска война на слабия против мощния - две страни с доста разнообразни цели и доста разнообразни способи за триумф. Ако война въпреки всичко избухне, Съединени американски щати ще се стремят да обсипят с удари въоръжените сили на Иран. Което евентуално ще стане по отработения метод: с първичното събаряне на въздушната отбрана на Иран и т. н.

Но иранците би трябвало единствено да нанесат задоволително вреди, с цел да извърнат американското публично мнение против спора, с цел да го създадат непредвидим и нерешителен.

Ако бъде подложен под задоволителен напън Иран би поискал да разгърне спора още по-широко, като пришпори своите съдружници в Ирак, Сирия и на всички места да нападат американски цели. В краен случай може даже да опита да накара "Хизбола " (съвместно със личните си сили в Сирия) да стартира ракетни офанзиви против Израел. Целта би била да се покаже на Вашингтон, че това, което Тръмп би счел за краткотрайна наказателна акция, в действителност рискува да подпали целия район.

Но за какво някоя от двете страни би си разрешила да разпали война? В последна сметка актуалните спорове не се "печелят " по никой методите от нормалния смисъл. Американците би трябвало да са усвоили задоволително добре този урок от Афганистан и Ирак. А Иран сигурно не може да си мисли, че е кадърен да "бие " Съединените щати по никой логичен метод?

Само че действителността е такава, че някъде сред наказателните офанзиви, от една страна, и огромен спор, от друга, двете страни може да преценяват, че са способни да реализират стратегически триумфи.

Съединени американски щати желае да сдържа Иран. Като унищожи съществено военните му благоприятни условия, изключително тези на Революционната ислямска армия, ще реализира тази цел. Един тежък поврат за Техеран би могъл в последна сметка да повлияе върху вътрешната политика в страната, въпреки че нежеланият резултат от една възможна война би било консолидирането на поддръжката за настоящия режим.

Но Иран също може да преследва своя лична версия на политика с висок залог на "промяна на режима ". Преценявайки сегашната американска администрация като нападателна, само че в същото време и нерешителна и без поддръжка от основните си западни съдружници. Като въвлече американците в скъпоструващ и сложен за прогнозиране спор, иранското управление може да реши, че си коства да понесе болката, стига да навреди на възможностите на президента Тръмп в идващите президентски избори.

Ирански прочит на американската политическа сцена би счел демократите като по-склонни да се върнат към някаква форма на нуклеарно съглашение и по-склонни да охлабят икономическите наказания.

Проблемът пред Техеран е, че времето не е на негова страна. Икономическият напън от глобите нанася тежки провали. Иран разполага със относително малко мощни карти, оттатък опасността за безпорядък, и по тази причина може би вижда ескалацията като път към излизане от рецесията. А, от своя страна, президентът Тръмп, съгласно личните му туитове, твърди, че не бърза.

Да се надяваме целият този спор да остане единствено на хартия. Президентът Тръмп изглеждаше подготвен да нанесе ответен удар върху Иран след свалянето на дрона, само че по-късно размишления. Мнозина се надяват, че точно този размисъл ще надделее в съзнанието на президента пре идващите дни.

Война с Иран в действителност ще е скъпа и непредвидима. Тя нито ще реши казуса с нуклеарната стратегия на Иран, нито с растящото въздействие на Иран в района.

Което бе индиректен резултат от последната огромна война на Вашингтон в Средния Изток - разрушаването на режима на Садам Хюсеин в Ирак.

Трябва да се помни, че споровете имат непредвидени и нежелани последствия.