Който желае войната да продължи, защо не се запише доброволец за фронта в Украйна?
Разумният човек е уверен, че войната е неуместна и мирът няма опция
Сети се Европа и хукна да възнамерява по какъв начин да се въоръжи. Няма нищо ненадейно в това.
Европейските водачи се отнесоха десетилетия наред да гонят измислената фантазия на глобалистите за някакъв недъгав аристократично-колониален „ нов международен ред “ и не помниха що е то разсъдък. В замъглените съзнания на европейските глобалисти живее илюзията за свят, в който Съединени американски щати са международното ченге и бияч; Китай, Индия, Азия и Африка създават храни и артикули, Русия и Африка дават евтини запаси и сила, а европейците се отдават на лежерен хедонизъм и командват цивилизационните процеси.
Шантаво и безразсъдно. Още по-шантаво и безразсъдно е да подстрекаваш и сблъскваш братя по кръв да се бият и след това да се жалваш, че ти гори чергата.
Разумът е безапелационен – войната е зло. Войната в Европа в XXI век е неуместна.
Три години не бяха задоволителни на европейските елити да схванат, че силовият напън провокира силова реакция. Напротив, цинично се повтаря, че мирът би трябвало да се постанова със мощ. Няма непреодолими разлики, които да не могат да бъдат решени с дипломация. Само би трябвало да се седне и да се договаря. Създаването на „ таралеж с оръжия “ е допустимо най-неразумният ход, а също така на Европа ще са ѝ нужни десетилетия, с цел да има кой да употребява тези оръжия, тъй като актуалните европейски млади мъже ще предпочетат да отидат на епилация, вместо да водят война – по този начин ги възпитават в последните 40-50 години.
Споровете кой е агресор, кой жертва, кой почнал, кой отвърнал са умилително хлапашки. През това време се лее кръв и то кръвта на приятелски нации.
Европа няма опция и би трябвало да работи с действителна дипломация за прекъсване на кръвопролитието и за мир. Всичко друго е цинизъм, надменност и демонстрация на политически кретенизъм (или туптене на топката, до момента в който френетично се замазват следи от голяма корупция и искрено крадене на милиарди).
На вярващите, че можеш със мощ да победиш страната с максимален нуклеарен боеприпас в света, би трябвало да им се напомнят думите на съветския президент: Ако я няма Русия, какво значение има за нас съществуването на останалия свят?
Чиновниците в Брюксел е извънредно време да вдървен (парадоксално е да се мисли, че не го знаят, само че тогава държанието им става още по-цинично) същността на доста значим миг от тактиката на геополитиката: Азия и Европа са един континент - от Владивосток до Лисабон се стига по суша, а „ Старият континент “ е единствено най-големият полуостров на Евразия. Съседите би трябвало да се почитат и да живеят в мир. Съседите може да имат различия, само че постоянно има метод да се спогодиш.
Време е войната да бъде изхвърлена от арсенала за политически, стопански и идеологически битки. Дипломацията може и да е по-сложна, само че е за предпочитане пред леенето на кръв и пилеенето на трилиони за все по-изтънчени способи за лишаване на човешки животи.
Елитите – в Европа, а и в целия свят, наложително би трябвало да приказват и работят за дипломатично решение на споровете, или да си вървят. Трети вид няма.
Сети се Европа и хукна да възнамерява по какъв начин да се въоръжи. Няма нищо ненадейно в това.
Европейските водачи се отнесоха десетилетия наред да гонят измислената фантазия на глобалистите за някакъв недъгав аристократично-колониален „ нов международен ред “ и не помниха що е то разсъдък. В замъглените съзнания на европейските глобалисти живее илюзията за свят, в който Съединени американски щати са международното ченге и бияч; Китай, Индия, Азия и Африка създават храни и артикули, Русия и Африка дават евтини запаси и сила, а европейците се отдават на лежерен хедонизъм и командват цивилизационните процеси.
Шантаво и безразсъдно. Още по-шантаво и безразсъдно е да подстрекаваш и сблъскваш братя по кръв да се бият и след това да се жалваш, че ти гори чергата.
Разумът е безапелационен – войната е зло. Войната в Европа в XXI век е неуместна.
Три години не бяха задоволителни на европейските елити да схванат, че силовият напън провокира силова реакция. Напротив, цинично се повтаря, че мирът би трябвало да се постанова със мощ. Няма непреодолими разлики, които да не могат да бъдат решени с дипломация. Само би трябвало да се седне и да се договаря. Създаването на „ таралеж с оръжия “ е допустимо най-неразумният ход, а също така на Европа ще са ѝ нужни десетилетия, с цел да има кой да употребява тези оръжия, тъй като актуалните европейски млади мъже ще предпочетат да отидат на епилация, вместо да водят война – по този начин ги възпитават в последните 40-50 години.
Споровете кой е агресор, кой жертва, кой почнал, кой отвърнал са умилително хлапашки. През това време се лее кръв и то кръвта на приятелски нации.
Европа няма опция и би трябвало да работи с действителна дипломация за прекъсване на кръвопролитието и за мир. Всичко друго е цинизъм, надменност и демонстрация на политически кретенизъм (или туптене на топката, до момента в който френетично се замазват следи от голяма корупция и искрено крадене на милиарди).
На вярващите, че можеш със мощ да победиш страната с максимален нуклеарен боеприпас в света, би трябвало да им се напомнят думите на съветския президент: Ако я няма Русия, какво значение има за нас съществуването на останалия свят?
Чиновниците в Брюксел е извънредно време да вдървен (парадоксално е да се мисли, че не го знаят, само че тогава държанието им става още по-цинично) същността на доста значим миг от тактиката на геополитиката: Азия и Европа са един континент - от Владивосток до Лисабон се стига по суша, а „ Старият континент “ е единствено най-големият полуостров на Евразия. Съседите би трябвало да се почитат и да живеят в мир. Съседите може да имат различия, само че постоянно има метод да се спогодиш.
Време е войната да бъде изхвърлена от арсенала за политически, стопански и идеологически битки. Дипломацията може и да е по-сложна, само че е за предпочитане пред леенето на кръв и пилеенето на трилиони за все по-изтънчени способи за лишаване на човешки животи.
Елитите – в Европа, а и в целия свят, наложително би трябвало да приказват и работят за дипломатично решение на споровете, или да си вървят. Трети вид няма.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ