Водещата и лошите новини в Роуминг: Да напуснеш телевизията в търсене на щастието
Разтърсващото торнадо е първата вест в един от последните ефири на водещата с необикновена история. След края на един от най-успешните телевизионни сезони в историята на американската телевизия Си Би Ес обаче водещата на новините Мишел Гийлън напуща. Годината е 2010 година. Причината - отрицателните вести.
Гийлън показва новините повече от 7 години в Си Би Ес, Фокс и дребни кабелни малките екрани. Телевизията на окото, както някои назовават втората най-стара американска телевизионна мрежа даже я показва като едно от основните си лица откакто за пръв път интегрира нощните и утринните си новинарски излъчвания в обща идея и екип. Така 32-годишната журналистка слиза от ефира, гледан от стотици милиони всекидневно и стартира своята персонална задача за повече положителни страсти.
За да направи смяната, Мишел Гийлън в този момент води конференции по целия свят и е измежду международно приетите специалисти в така наречен положителна логика на психиката. Има и лична книга - " Да излъчваш благополучие ", с която учи читателите си по какъв начин да оповестяват с по-малко отрицателна страст неприятните вести.
Гийлън желае да промени мисленето, публицистиката и живота посредством универсалното лекарство - оптимизма!
П реди всичко, благодаря Ви за присъединяване! Изглеждате като благополучен човек…Бяхте ли щастлива, когато бяхте в ефир, до момента в който бяхте публицист?
Като цяло бях щастлива, предизвикването беше, че новинарската емисия в CBS беше, както доста други стратегии, изпълнена с отрицателни вести – убийства, гибел, заличаване, естествени бедствия. В един миг осъзнах, че не желаех през студиото да минава дете, на 6 примерно, да чува какво разгласявам по новините, да вижда този мироглед. Накара ме да схвана какво друго има, по какъв начин да се изправяме пред провокациите с чувство за резистентност и оптимизъм, вместо изтощение.
Попаднах на позитивната логика на психиката, научно проучване на щастието и човешкия капацитет. Сега разбирам, че оптимизмът поражда благоденствие. Оптимизмът е упованието, че ще се случат положителни неща и вярата, че държанието ни е от голяма важност, изключително пред провокациите. Медиите имат голямата мощ да основават оптимизъм и резистентност в обществото, а то би трябвало да бъде направено, като новините се съсредоточат освен върху проблемите, само че и върху решенията.
Много забавен метод, аз, както и доста от нас, съм на същото мнение. Проблемът е какво бихте дали отговор на всички тези, които считат, че неприятните вести са същинските вести?
Отличен въпрос! Понастоящем се употребява неправилна логичност в медиите....въпреки че доста от приятелите ми публицисти, като Вас, ние знаем, че можем да предизвикаме позитивна смяна и още таим вяра за работата, която можем да свършим. Погрешна е логиката, че отрицателното продава, което пък е добре за рекламодателите, търсещи най-вече импресии за рекламите им. Нови изследвания в региона на неврологията, на позитивната логика на психиката и рекламата демонстрира, че тази формула е неправилна.
Рейтингът, вероятността за покупка и няколко други основни ограничения демонстрират, че наличието, концентрирано върху решения, е по-добро за мозъка, за рекламодателите и, най-после, за новинарските организации. Да Ви дам два бързи образеца от изследването. Ако нареждаме реклама до по-позитивно наличие, вероятността за покупка се усилва доста. Увеличението може да стигне до 30%.
Освен това, има проучване на Университета в Пенсилвания, откакто следили New York Times три месеца - изводът е, че доста по-вероятно е хората да споделят позитивно и потребно наличие, с което усещат прочувствена връзка. Това демонстрира, че реклама, съчетана с сходно наличие е виждана повече пъти като се споделя и има дълготрайност. Смятам, че има доста показателни образци за това да не се концентрираме единствено върху негативното, може да се съсредоточим и върху позитивното и отново да развиваме бизнеса.
Журналистите усещат по-голяма съгласуваност, вяра и смисъл от труда им и за обществото също има изгоди.
Може обществото да почне да възприема публицистите и стратегиите като другари, а не някой, който ги плаши?
Да, единствено 3 минути отрицателни новини… Нека да стартира изначало. С Ариана Хъфингтън, основателката на Хъфингтън поуст, направихме редица изследвания. Разгледахме въздействието на новините върху мозъка. Само 3 минути отрицателни вести сутринта стигат да се усили вероятността да имате неприятен ден с 27 %, регистрирано 6-7 часа по-късно. Тоест отрицателните вести, вместо да работят като витамин със закуската, са като отрова, повлияваща на целия ви ден. Същевременно в следващо изследване открихме, че в случай че не представяме на хората единствено проблеми, а обсъждаме вероятни или действителни решения, то ги прави 20 % по-добри при задания за изобретателно решение на проблеми, осъществени след това.
Това демонстрира, че като излагаме хората на решения развиваме " мускула " на оптимизма и виждат, че държанието им е от голяма важност. Оптимизмът е упованието да се случват положителни неща и вярата, че държанието ни е от голяма важност. Да бъдем заливани единствено с отрицателни вести и проблеми зарежда лъжата, че държанието ни не е от голяма важност. Не негативността, а това, че не обсъждаме какво може да бъде направено пред предизвикването може да бъде същинският рак, прояждащ корените на благосъстоянието в обществото.
Много е разумно, несъмнено. Бихте ли споделили, когато напуснахте работа, малкия екран, една от най-големите в Щатите, станахте ли по-позитивен и благополучен човек?
Интересно... мисля, че еднообразно щастлива бях на работа там и съм в този момент по-късно. Сега с работата си, давайки на хората мощ посредством изследванията, за мен е доста вълнуващо. Все още подпомагам с всички другари от медиите, с цел да споделям посланието, просто в малко по-различна роля. Когато бях в CBS, в пика на рецесията, с изключение на всички други отрицателни вести от света, излъчвахме истории на хора, губещи домовете си, работата си, спестяванията си.
Затова предложих да вършим " Седмица на щастието ", когато да каним специалисти, обясняващи по какъв начин да поемем още веднъж надзор върху щастието си посред рецесията, вместо да чакаме да се възвърне стопанската система. Получихме най-хубавия отклик от феновете за цялата година и осъзнах, че построяването на оптимистична настройка и разискването на решения може да преобразява........
Искате да кажете, че стратегиите и новинарските излъчвания би трябвало да се концентрират повече върху решенията, в сравнение с върху проблемите, само че без да се крият политическите неточности, да вземем за пример?
Да.
Как да се реализира този баланс? Да се отстранен единствено бедствията?
Не желаеме да подценяваме отрицателното, проблемите в света ни. Има ужасно значими тематики, върху които би трябвало да се съсредоточим. В Щатите, едно от нещата, от които страдаме, изключително в локалните вести, е, че всяко едно ПТП се демонстрира по новините. Едно ПТП не е толкоз доста, даже да има жертви – колкото и тъжна да е тази вест, не значи, че е забележителна за доста хора в града. А в случай че ПТП се е случило на основен път в час пик или има усложнения в придвижването, то значимостта пораства. Трябва да се запитаме дали новината е забележителна, има ли метод да се ангажират специалисти или обществото в полемики и апели за деяние за решенията и в действителност ли сме разгледали вероятните решения, излъчили ли сме ги.
Гийлън показва новините повече от 7 години в Си Би Ес, Фокс и дребни кабелни малките екрани. Телевизията на окото, както някои назовават втората най-стара американска телевизионна мрежа даже я показва като едно от основните си лица откакто за пръв път интегрира нощните и утринните си новинарски излъчвания в обща идея и екип. Така 32-годишната журналистка слиза от ефира, гледан от стотици милиони всекидневно и стартира своята персонална задача за повече положителни страсти.
За да направи смяната, Мишел Гийлън в този момент води конференции по целия свят и е измежду международно приетите специалисти в така наречен положителна логика на психиката. Има и лична книга - " Да излъчваш благополучие ", с която учи читателите си по какъв начин да оповестяват с по-малко отрицателна страст неприятните вести.
Гийлън желае да промени мисленето, публицистиката и живота посредством универсалното лекарство - оптимизма!
П реди всичко, благодаря Ви за присъединяване! Изглеждате като благополучен човек…Бяхте ли щастлива, когато бяхте в ефир, до момента в който бяхте публицист?
Като цяло бях щастлива, предизвикването беше, че новинарската емисия в CBS беше, както доста други стратегии, изпълнена с отрицателни вести – убийства, гибел, заличаване, естествени бедствия. В един миг осъзнах, че не желаех през студиото да минава дете, на 6 примерно, да чува какво разгласявам по новините, да вижда този мироглед. Накара ме да схвана какво друго има, по какъв начин да се изправяме пред провокациите с чувство за резистентност и оптимизъм, вместо изтощение.
Попаднах на позитивната логика на психиката, научно проучване на щастието и човешкия капацитет. Сега разбирам, че оптимизмът поражда благоденствие. Оптимизмът е упованието, че ще се случат положителни неща и вярата, че държанието ни е от голяма важност, изключително пред провокациите. Медиите имат голямата мощ да основават оптимизъм и резистентност в обществото, а то би трябвало да бъде направено, като новините се съсредоточат освен върху проблемите, само че и върху решенията.
Много забавен метод, аз, както и доста от нас, съм на същото мнение. Проблемът е какво бихте дали отговор на всички тези, които считат, че неприятните вести са същинските вести?
Отличен въпрос! Понастоящем се употребява неправилна логичност в медиите....въпреки че доста от приятелите ми публицисти, като Вас, ние знаем, че можем да предизвикаме позитивна смяна и още таим вяра за работата, която можем да свършим. Погрешна е логиката, че отрицателното продава, което пък е добре за рекламодателите, търсещи най-вече импресии за рекламите им. Нови изследвания в региона на неврологията, на позитивната логика на психиката и рекламата демонстрира, че тази формула е неправилна.
Рейтингът, вероятността за покупка и няколко други основни ограничения демонстрират, че наличието, концентрирано върху решения, е по-добро за мозъка, за рекламодателите и, най-после, за новинарските организации. Да Ви дам два бързи образеца от изследването. Ако нареждаме реклама до по-позитивно наличие, вероятността за покупка се усилва доста. Увеличението може да стигне до 30%.
Освен това, има проучване на Университета в Пенсилвания, откакто следили New York Times три месеца - изводът е, че доста по-вероятно е хората да споделят позитивно и потребно наличие, с което усещат прочувствена връзка. Това демонстрира, че реклама, съчетана с сходно наличие е виждана повече пъти като се споделя и има дълготрайност. Смятам, че има доста показателни образци за това да не се концентрираме единствено върху негативното, може да се съсредоточим и върху позитивното и отново да развиваме бизнеса.
Журналистите усещат по-голяма съгласуваност, вяра и смисъл от труда им и за обществото също има изгоди.
Може обществото да почне да възприема публицистите и стратегиите като другари, а не някой, който ги плаши?
Да, единствено 3 минути отрицателни новини… Нека да стартира изначало. С Ариана Хъфингтън, основателката на Хъфингтън поуст, направихме редица изследвания. Разгледахме въздействието на новините върху мозъка. Само 3 минути отрицателни вести сутринта стигат да се усили вероятността да имате неприятен ден с 27 %, регистрирано 6-7 часа по-късно. Тоест отрицателните вести, вместо да работят като витамин със закуската, са като отрова, повлияваща на целия ви ден. Същевременно в следващо изследване открихме, че в случай че не представяме на хората единствено проблеми, а обсъждаме вероятни или действителни решения, то ги прави 20 % по-добри при задания за изобретателно решение на проблеми, осъществени след това.
Това демонстрира, че като излагаме хората на решения развиваме " мускула " на оптимизма и виждат, че държанието им е от голяма важност. Оптимизмът е упованието да се случват положителни неща и вярата, че държанието ни е от голяма важност. Да бъдем заливани единствено с отрицателни вести и проблеми зарежда лъжата, че държанието ни не е от голяма важност. Не негативността, а това, че не обсъждаме какво може да бъде направено пред предизвикването може да бъде същинският рак, прояждащ корените на благосъстоянието в обществото.
Много е разумно, несъмнено. Бихте ли споделили, когато напуснахте работа, малкия екран, една от най-големите в Щатите, станахте ли по-позитивен и благополучен човек?
Интересно... мисля, че еднообразно щастлива бях на работа там и съм в този момент по-късно. Сега с работата си, давайки на хората мощ посредством изследванията, за мен е доста вълнуващо. Все още подпомагам с всички другари от медиите, с цел да споделям посланието, просто в малко по-различна роля. Когато бях в CBS, в пика на рецесията, с изключение на всички други отрицателни вести от света, излъчвахме истории на хора, губещи домовете си, работата си, спестяванията си.
Затова предложих да вършим " Седмица на щастието ", когато да каним специалисти, обясняващи по какъв начин да поемем още веднъж надзор върху щастието си посред рецесията, вместо да чакаме да се възвърне стопанската система. Получихме най-хубавия отклик от феновете за цялата година и осъзнах, че построяването на оптимистична настройка и разискването на решения може да преобразява........
Искате да кажете, че стратегиите и новинарските излъчвания би трябвало да се концентрират повече върху решенията, в сравнение с върху проблемите, само че без да се крият политическите неточности, да вземем за пример?
Да.
Как да се реализира този баланс? Да се отстранен единствено бедствията?
Не желаеме да подценяваме отрицателното, проблемите в света ни. Има ужасно значими тематики, върху които би трябвало да се съсредоточим. В Щатите, едно от нещата, от които страдаме, изключително в локалните вести, е, че всяко едно ПТП се демонстрира по новините. Едно ПТП не е толкоз доста, даже да има жертви – колкото и тъжна да е тази вест, не значи, че е забележителна за доста хора в града. А в случай че ПТП се е случило на основен път в час пик или има усложнения в придвижването, то значимостта пораства. Трябва да се запитаме дали новината е забележителна, има ли метод да се ангажират специалисти или обществото в полемики и апели за деяние за решенията и в действителност ли сме разгледали вероятните решения, излъчили ли сме ги.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ