Държавата не може да гарантира дали на всеки онкоболен се поставя лекарство
Разследване на Валя Ахчиева разкри, че по документи една и съща опаковка на лекарство против рак е приложена в две лечебни заведения на двама пациенти и платена от здравната каса. Институциите от години не са санкционирали обществено уредниците на незаконни канали за медикаменти. Здравната каса няма изясненост с какъв брой е ощетена от това, че е платила медикаменти, които след това са изнесени от лечебните заведения.
Преди пандемията здравните институции получават сигнал за подозрение дали в действителност се ползва лечението на група онкопациенти, или медикаментите се отклоняват. В лечебното заведение, за което е сигналът, се събира група от здравни инспектори - от Регионалната здравна ревизия, от здравната каса, от организация " Медицински контрол " и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). По закон всеки стартира инспекция в границите на своите пълномощия, само че никой не намира задоволително учредения да затвори клиниката макар подозренията. В последна сметка ИАЛ намират мотив - болничното заведение работи без фармацевт, което е наложително при използване на химиотерапия, а и каквото и да било лекуване, и на това съображение затваря краткотрайно болничното заведение.
Разследване на Валя Ахчиева разкри, че по документи една и съща опаковка на лекарство против рак е приложена в две лечебни заведения на двама пациенти и платена от здравната каса. Институциите от години не са санкционирали обществено уредниците на незаконни канали за медикаменти. Здравната каса няма изясненост с какъв брой е ощетена от това, че е платила медикаменти, които след това са изнесени от лечебните заведения.
Преди пандемията здравните институции получават сигнал за подозрение дали в действителност се ползва лечението на група онкопациенти, или медикаментите се отклоняват. В лечебното заведение, за което е сигналът, се събира група от здравни инспектори - от Регионалната здравна ревизия, от здравната каса, от организация " Медицински контрол " и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). По закон всеки стартира инспекция в границите на своите пълномощия, само че никой не намира задоволително учредения да затвори клиниката макар подозренията. В последна сметка ИАЛ намират мотив - болничното заведение работи без фармацевт, което е наложително при използване на химиотерапия, а и каквото и да било лекуване, и на това съображение затваря краткотрайно болничното заведение.
Този случай се разказваше дълго време във фармацевтичния бранш като образец какъв брой е безсилна страната да удостовери или отхвърли едно чудовищно подозрение - дали във всички лечебни заведения се ползва терапия на онкоболните, или някъде това не се прави, а тъй като медикаментите за рак са скъпи, те се изнасят в чужбина и по този начин от тях се печели двойно.
В бранша за това, че медикаменти не се ползват на заболели, а се експортират на открито, се заприказва извънредно щедро към отчет на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) през ноември предходната година, а през последните седмици - след следствие на журналистката Валя Ахчиева, което сподели, че една опаковка лекарство е минала през седем търговеца на едро и две лечебни заведения, които са я отчели като приложена на пациент, а преди този момент е била изнесена в чужбина и върната в България . В същото време здравната каса, която годишно заплаща към 800 млн. лева единствено за медикаменти против рак, е платила и на двете лечебни заведения тази опаковка. Лекарственият закон не разрешава получена от болница или аптека опаковка да се продава назад на който и да било.
Реклама
От Министерството на здравеопазването не дадоха отговор на въпросите на " Капитал " дали са ревизирали подозренията за това, че в български лечебни заведения не са прилагани медикаменти на онкоболни, а същите медикаменти са изнасяни, открили ли са го посредством инспекции на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), Изпълнителна организация " Медицински контрол " (ИАМН) и НЗОК и какво са подхванали.
В България лекуване на онкологични болести се прави в 40 лечебни заведения и диспансери. Това става по общоприети в Европейски Съюз и Съединени американски щати протоколи, само че р в България
Чудовищни съмнения, само че без получател
В началото на предишния ноември в Министерството на здравеопазването постъпва писмо от тогавашния шеф на здравната каса проф. Петко Салчев, че Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) е установила повишен растеж на паралелна търговия с медикаменти за онкологични и хематологични болести и че са установени голям брой случаи на фиктивно отчитане на прицелни лечения, заплащани с обществени средства и следващ експорт на тези медикаменти за страни от Западна Европа. В отчета си ДАНС твърди, че последствията от тези дейности са както стопански като източването на публичен запас от здравната каса, по този начин и свързани със опасност за здравето и качеството на живот на пациентите вследствие на компрометирана терапия и ниска успеваемост на лекуването.
Здравният министър събира всички участници по лекарствената верига на диалог какво да се прави, като мълчанието след този диалог е оглушително. Публични следствия на случаи, в които не е прилагана терапия на пациенти и е ощетявана НЗОК, също няма. Говори се единствено по какъв начин да се промени законът и да се спре легалната паралелна търговия с лекарства, каквато тези случаи не са. Междувременно във фармацевтичния бранш се счита, че инспекцията на ДАНС е почнала след сигнал от Интерпол и организацията не е имало по какъв начин да не проверява, а по-късно да съобщи отчета на прокуратурата.
Реклама
През март журналистката Валя Ахчиева излъчи по телевизия " Евроком " следствието си " Търговия със гибел ", в което демонстрира, че една опаковка скъпоструващо лекарство за онкологично лекуване е верифицирана (проверена дали не е фалшива) в седем търговеца на едро и две лечебни заведения, като НЗОК е платила и на двете лечебни заведения, че са я приложили. Преди втората болница опаковката се озовава в чужбина, откъдето я връщат на търговеца, който я изпратил, тъй като е означена като към този момент приложена. Повод за следствието е недоволство на човек с онкологично заболяване, който в началото се лекува в чужбина, а по-късно продължава тук, само че вижда, че в България не усеща никакви - другояче много присъщи странични резултати от по документи същото лекарство.
В репортажа се явява чиновник на здравното министерство, който споделя, че ще бъдат безкомпромисни към нарушителите. Нарушителите по този начин и не стават обществено ясни, а онкопациенти стачкуваха пред здравното министерство през предходната седмица. Ахчиева взема решение да изпрати репортажите си на основния прокурор за сведение и с въпроса дали ще се самосезира по тях. " Говорителят му Сийка Милева ми се обади и сподели, че работят по случая и ще ме осведоми, когато има резултат ", споделя Ахчиева.
Отново през предходната седмица в проблема се намеси и омбудсманката Диана Ковачева, която също сезира с следствието основния прокурор Иван Гешев, служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев и вр.и.д. шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доктор Йорданка Пенкова. В сигнала си Ковачева отбелязва: " Възможността използването на пациент на скъпоструващ лекарствен артикул и заплащането му от НЗОК да бъде регистрирано повече от веднъж, без това да бъде проследено и да последва реакция от контролните органи, основава действителни предпоставки лекарствени артикули на процедура да не бъдат приложени, с което не просто жестоко се нарушават права на жителите като пациенти и здравно обезпечени лица, а и е допустимо да се стигне до телесно увреждане или гибел. "
Здравната каса, която до момента следеше единствено част от съставените елементи на верификационния код, разгласи, че ще заложи в Националния рамков контракт текст, съгласно който ще заплаща единствено за медикамент, който е дезактивиран като прибавен.
Преди пандемията здравните институции получават сигнал за подозрение дали в действителност се ползва лечението на група онкопациенти, или медикаментите се отклоняват. В лечебното заведение, за което е сигналът, се събира група от здравни инспектори - от Регионалната здравна ревизия, от здравната каса, от организация " Медицински контрол " и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). По закон всеки стартира инспекция в границите на своите пълномощия, само че никой не намира задоволително учредения да затвори клиниката макар подозренията. В последна сметка ИАЛ намират мотив - болничното заведение работи без фармацевт, което е наложително при използване на химиотерапия, а и каквото и да било лекуване, и на това съображение затваря краткотрайно болничното заведение.
Разследване на Валя Ахчиева разкри, че по документи една и съща опаковка на лекарство против рак е приложена в две лечебни заведения на двама пациенти и платена от здравната каса. Институциите от години не са санкционирали обществено уредниците на незаконни канали за медикаменти. Здравната каса няма изясненост с какъв брой е ощетена от това, че е платила медикаменти, които след това са изнесени от лечебните заведения.
Преди пандемията здравните институции получават сигнал за подозрение дали в действителност се ползва лечението на група онкопациенти, или медикаментите се отклоняват. В лечебното заведение, за което е сигналът, се събира група от здравни инспектори - от Регионалната здравна ревизия, от здравната каса, от организация " Медицински контрол " и Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ). По закон всеки стартира инспекция в границите на своите пълномощия, само че никой не намира задоволително учредения да затвори клиниката макар подозренията. В последна сметка ИАЛ намират мотив - болничното заведение работи без фармацевт, което е наложително при използване на химиотерапия, а и каквото и да било лекуване, и на това съображение затваря краткотрайно болничното заведение.
Този случай се разказваше дълго време във фармацевтичния бранш като образец какъв брой е безсилна страната да удостовери или отхвърли едно чудовищно подозрение - дали във всички лечебни заведения се ползва терапия на онкоболните, или някъде това не се прави, а тъй като медикаментите за рак са скъпи, те се изнасят в чужбина и по този начин от тях се печели двойно.
В бранша за това, че медикаменти не се ползват на заболели, а се експортират на открито, се заприказва извънредно щедро към отчет на Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) през ноември предходната година, а през последните седмици - след следствие на журналистката Валя Ахчиева, което сподели, че една опаковка лекарство е минала през седем търговеца на едро и две лечебни заведения, които са я отчели като приложена на пациент, а преди този момент е била изнесена в чужбина и върната в България . В същото време здравната каса, която годишно заплаща към 800 млн. лева единствено за медикаменти против рак, е платила и на двете лечебни заведения тази опаковка. Лекарственият закон не разрешава получена от болница или аптека опаковка да се продава назад на който и да било.
Реклама
От Министерството на здравеопазването не дадоха отговор на въпросите на " Капитал " дали са ревизирали подозренията за това, че в български лечебни заведения не са прилагани медикаменти на онкоболни, а същите медикаменти са изнасяни, открили ли са го посредством инспекции на Изпълнителната организация по медикаментите (ИАЛ), Изпълнителна организация " Медицински контрол " (ИАМН) и НЗОК и какво са подхванали.
В България лекуване на онкологични болести се прави в 40 лечебни заведения и диспансери. Това става по общоприети в Европейски Съюз и Съединени американски щати протоколи, само че р в България
Чудовищни съмнения, само че без получател
В началото на предишния ноември в Министерството на здравеопазването постъпва писмо от тогавашния шеф на здравната каса проф. Петко Салчев, че Държавната организация " Национална сигурност " (ДАНС) е установила повишен растеж на паралелна търговия с медикаменти за онкологични и хематологични болести и че са установени голям брой случаи на фиктивно отчитане на прицелни лечения, заплащани с обществени средства и следващ експорт на тези медикаменти за страни от Западна Европа. В отчета си ДАНС твърди, че последствията от тези дейности са както стопански като източването на публичен запас от здравната каса, по този начин и свързани със опасност за здравето и качеството на живот на пациентите вследствие на компрометирана терапия и ниска успеваемост на лекуването.
Здравният министър събира всички участници по лекарствената верига на диалог какво да се прави, като мълчанието след този диалог е оглушително. Публични следствия на случаи, в които не е прилагана терапия на пациенти и е ощетявана НЗОК, също няма. Говори се единствено по какъв начин да се промени законът и да се спре легалната паралелна търговия с лекарства, каквато тези случаи не са. Междувременно във фармацевтичния бранш се счита, че инспекцията на ДАНС е почнала след сигнал от Интерпол и организацията не е имало по какъв начин да не проверява, а по-късно да съобщи отчета на прокуратурата.
Реклама
През март журналистката Валя Ахчиева излъчи по телевизия " Евроком " следствието си " Търговия със гибел ", в което демонстрира, че една опаковка скъпоструващо лекарство за онкологично лекуване е верифицирана (проверена дали не е фалшива) в седем търговеца на едро и две лечебни заведения, като НЗОК е платила и на двете лечебни заведения, че са я приложили. Преди втората болница опаковката се озовава в чужбина, откъдето я връщат на търговеца, който я изпратил, тъй като е означена като към този момент приложена. Повод за следствието е недоволство на човек с онкологично заболяване, който в началото се лекува в чужбина, а по-късно продължава тук, само че вижда, че в България не усеща никакви - другояче много присъщи странични резултати от по документи същото лекарство.
В репортажа се явява чиновник на здравното министерство, който споделя, че ще бъдат безкомпромисни към нарушителите. Нарушителите по този начин и не стават обществено ясни, а онкопациенти стачкуваха пред здравното министерство през предходната седмица. Ахчиева взема решение да изпрати репортажите си на основния прокурор за сведение и с въпроса дали ще се самосезира по тях. " Говорителят му Сийка Милева ми се обади и сподели, че работят по случая и ще ме осведоми, когато има резултат ", споделя Ахчиева.
Отново през предходната седмица в проблема се намеси и омбудсманката Диана Ковачева, която също сезира с следствието основния прокурор Иван Гешев, служебния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев и вр.и.д. шеф на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) доктор Йорданка Пенкова. В сигнала си Ковачева отбелязва: " Възможността използването на пациент на скъпоструващ лекарствен артикул и заплащането му от НЗОК да бъде регистрирано повече от веднъж, без това да бъде проследено и да последва реакция от контролните органи, основава действителни предпоставки лекарствени артикули на процедура да не бъдат приложени, с което не просто жестоко се нарушават права на жителите като пациенти и здравно обезпечени лица, а и е допустимо да се стигне до телесно увреждане или гибел. "
Здравната каса, която до момента следеше единствено част от съставените елементи на верификационния код, разгласи, че ще заложи в Националния рамков контракт текст, съгласно който ще заплаща единствено за медикамент, който е дезактивиран като прибавен.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ