Разширяването на НАТО на североизток има неочакван силен противник. Турският

...
Разширяването на НАТО на североизток има неочакван силен противник. Турският
Коментари Харесай

Ердоган забавя приближаването на НАТО до северните граници на Русия

Разширяването на НАТО на североизток има непредвиден мощен съперник. Турският водач изрично се опълчи на влизането на Финландия и Швеция в съюза. Ердоган, който има втората по мощ войска в Алианса, внезапно се нахвърли с остри рецензии към географски отдалечените скандинавци. Какво провокира турския демарш и каква цена ще желае Анкара с цел да даде позволение на финландците и шведите да се причислят към Алианса?

Анкара към момента няма позитивно мнение по отношение на присъединението на Финландия и Швеция към НАТО, сподели в петък турският президент Тайип Ердоган. Той означи, че " следи процеса " на вероятното присъединение на две неутрални скандинавски страни към Алианса. Малко по-късно Вашингтон даде обещание да изслуша Ердоган. „ Работим за изясняване на позицията на Турция “, сподели помощник-държавният секретар на Съединени американски щати по европейските и евразийските въпроси Карън Донфрид. Но имайте поради, че турският водач изрази много ясно позицията на Анкара.

„ Преди това имаше неточност по отношение на Гърция “, сподели Ердоган, имайки поради приемането на главния районен съперник на Турция в НАТО (обърнете внимание, че и двете страни стават членове на Алианса преди 70 години, през 1952 година в един пакет). „ Вие сте наясно с държанието на Гърция в Алианса по отношение на Турция. Не желаеме да допуснем втора грешка”, акцентира Ердоган. И той изясни: „ Скандинавските страни имат навика да дават „ гостоприемно отношение “ към терористи, пускайки ги в Народното събрание. Следователно не можем да гледаме позитивно на това. "

От позиция на Ердоган, някои европейски страни (той уточни Швеция и Холандия) се трансфораха в „ къщи за посетители “ за терористични организации, които към този момент „ гнездят “ в парламентите, отбелязва организация “Анадолу”. Турският водач загатна две неразрешени в Турция структури - Кюрдската работническа партия и коренно лявата група " Революционна народоосвободителна партия - Фронт ". Очевидно той свързва с тях скандинавските политици от кюрдски генезис. „ Проникването в Народното събрание “ на кюрдски деятели в действителност се случи неотдавна. През 2018 година шестима представители на кюрдската общественост бяха определени в шведския Риксдаг от разнообразни партии. Смята се, че вотът на самостоятелния народен представител, кюрдската комунистка Амина Какабаве, е бил решителен при избора на сегашния министър председател Магдалена Андерсен през ноември предходната година.

Експертите означават, че турският водач е изброил претенциите на Анкара и по този метод сложи основата за вероятно договаряне с сътрудниците от НАТО (и на първо място със САЩ) за цената на единодушието на Турция да одобри двете географски отдалечени от нея скандинавски страни. Припомняме, че Алиансът изпраща покана до страните кандидатки да се причислят единствено откакто всички 30 страни членки на военния блок гласоподават „ за “. „ НАТО не се влиза, а те канят, т.е. единствено желанието на Финландия и Швеция да станат страни-членки на Алианса не е задоволително. И в границите на Алианса Турция е единствената страна, която разполага с политически запас да слага условия на американците “, сподели Тимофей Бордачев, програмен шеф на Международния Валдайски спорен клуб

По-рано хърватският президент Зоран Миланович ненадейно прояви непримиримост, обещавайки да блокира приема на Финландия и Швеция. Но съгласно специалисти нито Хърватия, нито Унгария (чийто министър председател Виктор Орбан се пробва да води независима линия в Европейски Съюз и НАТО) нямат задоволително политическа мощ, с цел да наложат своя дневен ред по „ скандинавския въпрос “. В Хърватия последната дума е на Събора, парламент, в който президентът Миланович няма задоволително запаси (нека прибавим и съпротивата от страна на строго проатлантическия министър председател Андрей Пленкович). Що се отнася до Унгария, Будапеща не възразява против включването на етнически близка Финландия в Алианса, сподели политологът Саид Гафуров. Остава Турция.

Според Гафуров Анкара ще се пазари с Вашингтон. „ Ердоган го сподели по този метод – ние деликатно ще проучваме и обмисляме.Пазарене ще има, като се стартира с предаването на политически съперници и приключи със заеми за поддръжка на турския хайлайф. Има милион благоприятни условия. Ердоган чака да му бъде отправена пакетна оферта “, означи специалистът. Турският водач към този момент загатна за кюрдски деятели в Европа, само че Ердоган със забележителна прецизност напомня другия си конкурент - ислямския просветител и политик Фетхулах Гюлен, живеещ в Съединени американски щати. Турският президент упорства точно Гюлен и „ гюленистите “, които счита за виновни за организирането на преврата през 2016 година, да бъде екстрадиран от Съединените щати.

„ Може би Анкара ще изиска и някои отстъпки от Вашингтон в близкоизточно направление “, сподели Бордачев. Припомняме, че ползите на Вашингтон и Анкара в района явно не съответстват: Съединени американски щати обичайно се считат за настойници на кюрдските районни автономии в Северен Ирак и Североизточна Сирия (Рожава), до момента в който Турция преглежда тези територии като трамплин за „ терористите от ПКК. Анкара се стреми да ускори военно-политическото си наличие в граничните региони на северозападната и северната част на Сирия, окупирани от нейната войска. Трябва да се означи, че през ноември предходната година в турските обществени мрежи се появи информация, че „ Съединени американски щати оферират на турското управление да правят отстъпка редица региони в Северна Сирия, с цел да убедят Турция да сътрудничи по-активно против Русия в Черно море. ”

Не на последно място, единодушието на Турция може да бъде купено с цената на някои оръжейни покупко-продажби. Турската поддръжка за Украйна, основно посредством износа на въоръжени дронове, даде опция на Анкара да почисти опетнения си имидж. Става дума за закупуването от Турция на съветски системи С-400, след което Анкара беше изключена от програмата за рационализация на изтребители F-35.

Турската страна би могла да убеди Конгреса да позволи закупуването на 40 бойни самолета Ф-16 и почти 80 комплекта на стойност почти 6 милиарда $, с цел да обнови съществуващия си флот. „ Трябва да приказваме и да работим с Турция и други страни, които работят с нас против Русия “, разяснява Грегъри Мийкс, ръководител на комисията по външни работи на Камарата на представителите. Този конгресмен от ръководещата Демократическа партия счита, че турските управляващи " демонстрираха някои дейности в вярната посока ", макар че избрани позиции на Анкара не престават да " нервират " американската страна.

Освен това, демонстрирайки мощна воля в разговора с главния сътрудник в НАТО, Ердоган взема решение вътрешнополитически въпроси, считат специалистите. Както означи Гафуров, в изискванията на външен напън от Съединени американски щати и Европейски Съюз турският водач се интересува от предварителни президентски избори (според проекта те би трябвало да се проведат през 2023 г.), които ще легитимират властта му за идващия мандат.

Във всеки случай Ердоган, до момента в който се пазари, ще може „ безпределно дълго “ да отсрочва утвърждението на Швеция и Финландия за присъединение към НАТО, сподели източникът. „ В НАТО въобще не всичко е ясно. Остава да забележим каква позиция ще заемат Франция, Унгария и други младши членове на Алианса. Всеки гледа по друг метод на този въпрос. Друго нещо е, че Ердоган няма позицията да се опълчва категорично”, сподели още Гафуров.

Турският президент ще се стреми да трансформира въпроса за участието на Швеция и Финландия в НАТО предмет на договаряния с Вашингтон и Брюксел, само че в последна сметка " Турция няма да наложи несъгласие " на приемането на двете до неотдавна неутрални страни в Алианса, сподели турски политолог и икономист, някогашен търговски представител на Турция в Русия Айдън Сезер. Според него Анкара „ може да се опита да забави този развой, само че в последна сметка, коства ми се, президентът Тайип Ердоган няма да може да образува мощ, способна да се опълчи на Съединени американски щати и НАТО “.

Междувременно процедурата за влизане на Швеция и Финландия в Северноатлантическия алианс върви методично напред. В петък в Риксдага - шведския парламент, беше показан отчет, направен от всичките осем парламентарни партии за евентуалното участие на страната в НАТО. По-специално в документа се показва, че присъединението към Алианса ще увеличи сигурността на Швеция. На конференция, извършена след представянето на отчета, външният министър Ан Линде сподели, че в случай че Швеция се причисли към НАТО, тя ще стане част от системата за групова сигурност на съюза. Този отчет ще бъде значима основа за решението на държавното управление за НАТО и се чака да бъде разгласен в понеделник, 16 май.

Във Финландия обстановката е същата - при положение на позитивно решение на Народното събрание страната ще кандидатства за участие в НАТО " в средата на идната седмица ", сподели финландският външен министър Пека Хаавистьо. Министърът сподели, че страната му е ангажирана с " мир на границата " с Русия, само че " би трябвало да бъде готова за всичко, което да се случи ". Според него преходният интервал преди присъединението към НАТО може да бъде " в действителност рисков ", само че Финландия счита, че е малко евентуално " да има някакво комплициране ", като се има поради поддръжката на Англия и другите европейски страни. Въпреки това, както сподели Хаавистьо, „ би трябвало да сте готови и за тази обстановка “.

Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР