Разширяването на ЕС в посока Западните Балкани беше една от

Разширяването на Европейски Съюз в посока Западните Балкани беше една от най-обсъжданите тематики през 2023г. Но макар протегнатата от Брюксел ръка, страните от района не престават да бъдат заложници на споровете, останали в завещание още от интервала на разпад на Югославия.

След сръбската експанзия против Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово, както и непрекъснатите опити за дестабилизация на Македония, районът на Западните Балкани постоянно е възприеман погрешно от геополитическите анализатори като сцена на тлеещи етнически и религиозни спорове. А истината е, че в тази част на Европа има страна, която не се е отказала от своите хегемонистични планове, обединени в така наречен „ Сръбски свят “.

Взривният капацитет на тази рискова зона се увеличи още повече на фона на съветската експанзия в Украйна. Небезизвестни са благосклонностите, които редица политически играчи от района таят към Русия и режима на Путин. Традиционно мощното съветско въздействие в този момент основава заплаха от разпалване на тлеещите спорове и точно тази заплаха ускори интереса на Европейски Съюз от интеграция на този район. В този геополитически подтекст пристигна и апелът на Шарл Мишел за разширение на Европейски Съюз през 2030 г, изработен по време на Стратегическия конгрес в Блед.

Редица страни от района от дълго време са подали молби за участие в блока, само че все пак никоя от тях даже не е почнала действителния преговорен развой. Всяка страна има пред себе си разнообразни условия, които би трябвало да покрие, с цел да стартира договаряния със съюза на 27-те. Въпросът е дали в страните от района има задоволителна политическа воля, с цел да изпълнят отдавана отлаганите задължения? Какво е развиването по тези, без подозрение, мъчителни въпроси съвсем две години след съветската инвазия в Украйна?

Конституционните промени в Северна Македония

През 2017 година държавните управления на България и Северна Македония подписаха контракт за другарство и добросъседство, осъществяването на чийто точки трябваше да докара до започване на договаряния сред Скопие и Европейски Съюз. Оттогава насам обаче Северна Македония не прояви политическа воля нито да приключи насилието над македонските българи, нито да спре подправянето на исторически обстоятелства и насаждането на ненавист към България. Вследствие на несъблюдение на контракта, 44-тото Народно заседание на България одобри рамкова позиция, която удостовери поддръжката за европейската интеграция на Скопие, само че прикани уговорките да бъдат следвани прецизно.

Така се стигна до предлагането на Съвета на Европейски Съюз (т.нар. френско предложение), което пристигна в края на юни 2022 година То беше признато и от двете страни, като по този метод изискванията, които Скопие трябваше да извърши съгласно контракта от 2017г., станаха част от преговорната рамка на страната с Европейски Съюз. Нещо повече, записването на българите като държавотворен народ в преамбюла на македонската конституция се трансформира в наложително изискване за започването на договаряния.

Проблемът с осъществяването на последното е, че конституционна смяна изисква болшинство от 2/3, а ръководещите в Северна Македония не разполагаха с задоволителна поддръжка в Скупщината. Така стеклите се условия трансфораха партията ВМРО-ДПМНЕ в ключа към продължаването на РСМ по пътя към Европейски Съюз. Формацията обаче твърдо съобщи, че няма да поддържа измененията в главния закон, които дефинира като „ български диктат “. Стигна се до решение за предварителни парламентарни избори през 2024 година, които обаче надали ще доведат до качествено нова обстановка. Ако се доверим на уеб страницата „ Europe Elects ” (платформа обобщаваща социологически изследвания от цяла Европа), то излиза наяве, че сегашната съпротива ще заеме първото място с 35%, до момента в който до момента ръководещите социалисти ще се намират на цели 12% от ДПМНЕ, което прави вероятностите за конституционни промени и респективно започване на договаряния все по-малко евентуални.

Наред с дейностите на политическата сцена, силите, които са съперници на европейското бъдеще на РСМ, се пробваха да ескалират връзките с България, чрез провокации към българите в Северна Македония. Най-фрапантните сходни образци бяха побоят над Християн Пендиков, секретар на българския културен клуб „ Цар Борис III ” в Охрид и блокирането на стотици българи на границата, идващи да се преклонят пред тленните остатъци на Гоце Делчев, в деня на неговото рождение. Като провокация можем да посочим и държанието на македонския президент Стево Пендаровски по случай 120-тата годишнина от експлоадирането на Илинденското въстание. Президентът избра да означи празника със сръбския си сътрудник Вучич, вместо да го направи с представители на българските институции, по този начин както е маркирано в контракта от 2017 година

В Македония предстоят сформиране на така наречен техническо държавно управление и нови избори през 2024 година Едно е ясно - десетилетната държавна политика на ненавист към българите и общото ни историческо минало няма място нито в двустранните ни връзки, нито в границите на Европейски Съюз. София акцентира неведнъж, че няма двустранен проблем със Скопие. От македонското общество и политици зависи бъдещето на РСМ като почтена, европейска страна, която прочее няма по-голям другар от България.

Конфликтът сред Косово и Сърбия

2023 година беше годината на може би най-големият срив в връзките сред Косово и Сърбия, от косовската война за самостоятелност през 1999г. насам. Ситуацията ескалира по време на локалните избори в Косово, които се организираха през април, защото сръбското малцинство, което е преобладаващата етническа група в северната част на страната, бойкотира вота в четирите северни общини. И по този начин при изборна интензивност от едвам 3,5%, изборите за кмет в четирите северни общини бяха извоювани от етнически албанци.

Това стичане на събитията изкара стотици разярени сърби по улиците, като протестиращите упорстваха за изтеглянето на албанските кметове. Стигна се до всеобщи безредици сред стачкуващите и бойците от мироопазващата задача на НАТО в Косово (КФОР), които доведоха до раняването на десетки миротворци и косовски сърби.

Интересното в тази ситуация е, че тези събития се случиха на фона на постигнатото на 27 февруари Охридско съглашение. Договорката съставлява анекс към главното съглашение, подписано от двете страни 9 години по-рано в Брюксел, чиято съществена цел е нормализацията в двустранните връзки. Охридският анекс включва отговорности, които двете страни би трябвало да изпълнят, с цел да продължат пътя си към Европейски Съюз. От една страна Косово би трябвало да сътвори Асоциация на сръбските общини (АСО) в северната част на страната, от друга Белград би трябвало да признае косовската самостоятелност. Упоритият отвод на сръбския президент Александър Вучич да извърши тази част от сделката, до момента в който държавното управление на Албин Курти изрази подготвеност да осъществя АСО, дава жокер за това чий може да бъде сюжетът за размириците, последвали изборите.

Небезизвестен е фактът, че режимът в Белград има мощно въздействие измежду косовските сърби, което се прокарва и посредством политически субекти като „ Сръбска листа “ (най-голямата партия на косовските сърби). В този ред на мисли, бойкотирането на изборите в Северно Косово може да бъде разчетено като акт на отказване на държавността, който съответствува с разказа употребен от режима на Вучич.

Още едно удостоверение за дестабилизиращата, и есенциално антиевропейска, политика на Белград по отношение на Косово беше нападението, което група въоръжени сърби извърши на 24 септември в село Банска, Северно Косово. Този акт на експанзия докара до гибелта на косовски служител на реда и трима от нападателите. Милан Радойчич, непосредствен другар на Вучич и заместник-председател на „ Сръбска листа “ пое отговорност за нападението и призна, че самичък е взел участие в него. Радойчич потърси леговище в Сърбия, която отхвърли да го екстрадира в Косово. Това нахлуване накара Европейски Съюз да премисли държанието си по отношение на Сърбия и да упорства за следствие, което да откри фактологията към намесата на Белград в случилото се в Банска.

Политиката на Милорад Додик

Макар и останалите страни от района да не са изправени пред двустранни проблеми с някоя своя съседка, пред тях стоят не по-малко значими въпроси за решение като върховенството на правото, оправянето с корупцията и проблеми от чисто вътрешно естество. Босна и Херцеговина (БиХ) е може би най-яркият образец за страна с сходни проблеми. Макар и страната да получи статут на кандидатка през 2022г., вътрешнополитическите ѝ проблеми, които към този миг наподобяват непреодолими, не вдъхват чувство за скорошно присъединение към блока.

Етническото разделяне на страната, което е намерило отражение и в нейното административно-териториално устройство, съставлява може би най-сериозният проблем за БиХ. Етническите сърби на процедура се радват на самостоятелно ръководство в границите на ентите Република Сръбска, отпред на който стои Милорад Додик, прочут със своите сепаратистки хрумвания и близки връзки с Вучич и Владимир Путин. Провокациите на Додик не стопираха през актуалната година, като сега даже се води дело против президента на Република Сръбска, заради отвод на последния да извърши решение на висшия представител в БиХ Кристиян Шмидт. Санкционираният от Съединени американски щати Додик даже си разреши да назова Шмид „ нацистка свиня “. Поведението на президента на районен съд, който повече пъти е завявал, че мечтае за „ Велика Сърбия “, в сравнение с да види БиХ в Европейски Съюз, надали дава положителни вероятности за участието на федералната страна.

Въпреки че Европейски Съюз, в синхрон с геополитическите условия, благосклонно протегна ръка към Западните Балкани, наподобява все по-вероятно страните в района да останат заложници на етнонационализма и частните ползи на политическите елити. Ако водачите на тези страни не създадат изпитание по пътя към стратегическата цел, а продължат с популизма, то 2030 година може да е период, който ще се окаже прекомерно ранен за доста от страните в района./БГНЕС

-----------

Велислав Илиев, редактор в Международния отдел на БГНЕС.