Разсеяни ли сте? Това говори добре за мозъка ви
Разсеяните хора постоянно се питат дали умеенето им да не помнят всякакви неща не е причина за безпокойствие. Спокойно. Разсеяността може да е симптом, че мозъкът ви работи вярно. Или казано с други думи, че може по-добре да отделя зърното от плявата, написа Джонатан O'Калаган в уеб страницата IFLScience.
Идеята, че разсеяността е симптом за добре работещ мозък не се появява за пръв път в светлината на прожекторите, само че в този момент едно ново изследване, извършено от Университета на Торонто и оповестено в списание Neuron, я поддържа.
Канадските учени са разкрили, че растежът на нови неврони в онази част от мозъка ни, наречена хипоталамус, обвързвана с паметта, сякаш е същинската причина да забравяме. съгласно тях, най-вероятната причина за това се крие в неналичието на свободно място. Мозъците ни се пробват да разчистят по-безполезната информация, с цел да създадат място за по-важни неща.
"Винаги се възхищаваме на тези хора, които с лекост побеждават в игри с любопитни обстоятелства, само че смисълът на паметта не е да може да помни кой печели купата Стенли през 1972 година ", отбелязва професор Блейк Ричардс от Университета на Торонто, водещ създател на проучването.
"Смисълът на паметта е да ни направи интелигентни хора, които могат да вземат решения предвид на събитията и значим аспект, който би ни оказал помощ да създадем това, е да можем да забравим някаква информация ".
Това е излагано като догадка и преди. Още през 2007 година откриватели употребяват магнитен резонанс с цел да проследят мозъчната интензивност на 20 здрави възрастни, до момента в който те извършват елементарен тест за памет. Този тест посочил, че хората по-добре запомнят спорна информация, а не повтаряща се или лесна информация.
"Процесът на давност има значимо предопределение ", разяснява преди 10 години Майкъл Андерсън от Университета на Орегон пред изданието New Scientist. "Това, което тези момчета са създали, ясно дефинира невробиологичната основа за този развой ".
В по-ново проучване Ричардс, дружно със своя сътрудник Пол Франкланд не показват нови пробни доказателства. Вместо това те организират метаанализ на към този момент оповестени публикации, с цел да създадат изводите си. Те откриват задоволително доказателства, подкрепящи концепцията, че забравата е много потребно нещо.
Има няколко изгоди от това да забравяме. От една страна, мозъкът желае да се отърве от остаряла, безполезна информация, защото в случай че непрекъснато пазим остарели неща, от които към този момент не се нуждаем, би било по-трудно да намерим място за нови, както и би ни било по-трудно да вземем съответно решение.
Така че идващия път, когато не можете да си спомните нещо просто, не се тревожете. Мозъкът ви може просто да чака да се появи по-полезна информация.
Идеята, че разсеяността е симптом за добре работещ мозък не се появява за пръв път в светлината на прожекторите, само че в този момент едно ново изследване, извършено от Университета на Торонто и оповестено в списание Neuron, я поддържа.
Канадските учени са разкрили, че растежът на нови неврони в онази част от мозъка ни, наречена хипоталамус, обвързвана с паметта, сякаш е същинската причина да забравяме. съгласно тях, най-вероятната причина за това се крие в неналичието на свободно място. Мозъците ни се пробват да разчистят по-безполезната информация, с цел да създадат място за по-важни неща.
"Винаги се възхищаваме на тези хора, които с лекост побеждават в игри с любопитни обстоятелства, само че смисълът на паметта не е да може да помни кой печели купата Стенли през 1972 година ", отбелязва професор Блейк Ричардс от Университета на Торонто, водещ създател на проучването.
"Смисълът на паметта е да ни направи интелигентни хора, които могат да вземат решения предвид на събитията и значим аспект, който би ни оказал помощ да създадем това, е да можем да забравим някаква информация ".
Това е излагано като догадка и преди. Още през 2007 година откриватели употребяват магнитен резонанс с цел да проследят мозъчната интензивност на 20 здрави възрастни, до момента в който те извършват елементарен тест за памет. Този тест посочил, че хората по-добре запомнят спорна информация, а не повтаряща се или лесна информация.
"Процесът на давност има значимо предопределение ", разяснява преди 10 години Майкъл Андерсън от Университета на Орегон пред изданието New Scientist. "Това, което тези момчета са създали, ясно дефинира невробиологичната основа за този развой ".
В по-ново проучване Ричардс, дружно със своя сътрудник Пол Франкланд не показват нови пробни доказателства. Вместо това те организират метаанализ на към този момент оповестени публикации, с цел да създадат изводите си. Те откриват задоволително доказателства, подкрепящи концепцията, че забравата е много потребно нещо.
Има няколко изгоди от това да забравяме. От една страна, мозъкът желае да се отърве от остаряла, безполезна информация, защото в случай че непрекъснато пазим остарели неща, от които към този момент не се нуждаем, би било по-трудно да намерим място за нови, както и би ни било по-трудно да вземем съответно решение.
Така че идващия път, когато не можете да си спомните нещо просто, не се тревожете. Мозъкът ви може просто да чака да се появи по-полезна информация.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ