Разсекретен документ на ЦРУ: Киро Глигоров отказал 100 милиона долара за смяна на името на Македония
Разсекретен документ на Централно разузнавателно управление на САЩ от 6 ноември 1992 година разкрива непознати елементи от балканската история. Тогавашният президент на Северна Македония Киро Глигоров е отхвърлил голяма финансова помощ от Гърция. Представители на Атина са предложили 100 милиона $ в подмяна на смяна на името на страната. Информацията се базира на разбор от цифровата библиотека на американското разузнаване.
По това време младата страна минава през тежка икономическа рецесия. Разпадането на Югославия води до загуба на основни пазари. Въпреки финансовия напън, Глигоров дефинира гръцките претенции като „ нерационални “. Той отхвърля да одобри офертата в името на държавния суверенитет.
Докладът на Централно разузнавателно управление на САЩ разказва Киро Глигоров като извънредно умел и прагматичен политик. Американските анализатори го назовават „ мъдра остаряла лисица “ поради неговото стратегическо мислене. Разузнаването акцентира неговата основна роля за стабилизирането на страната след независимостта през 1991 година В документите той е избран и като „ почитан общественик деец и модернизатор “.
Мъдра остаряла лисица, която непрекъснато работи за балансиране на противоположните сили в своята република и в целия Балкански полуостров.
Интересен подробност се появява в записките на президента „ Македония е всичко, което имаме “. Там Глигоров не загатва сумата от 100 милиона $. Той обаче твърди, че гръцки медиатори са му предложили персонален рушвет от 1 милион $. Целта още веднъж е била същата – единодушие за смяна на името.
Президентът е бил мощно сериозен към водачите Слободан Милошевич и Франьо Туджман. Глигоров ги упреква за разпадането на югославската федерация и последвалата рецесия. Той изрично отхвърля предложенията на Милошевич за съюз със Сърбия. Вместо това президентът търси дипломатическа съгласуваност с босненския водач Алия Изетбегович.
Външната политика на Глигоров е ориентирана към създаване на тесни връзки с България и Турция. Той интензивно търси политическа поддръжка от Съединени американски щати, Англия и Франция. Във вътрешен проект президентът се стреми да балансира етническото напрежение. Целта му е построяването на гражданска страна, учредена на самостоятелните права.
След края на своя мандат Глигоров трансформира някои от своите позиции. Той стартира да се опълчва на присъединението към НАТО и Европейския съюз. В по-късните си години първият президент предлага по-тясно съдействие с Русия. Киро Глигоров остава на поста до 1999 година и умира на 1 януари 2012 година Неговото ръководство слага основите на самостоятелната страна в условия на районна неустойчивост.
