Защо Съветите използват термоядрено оръжие, за да потушат адски пожар?
Разрушителните пламъци бушуват близо три години, преди да бъдат загасени по извънредно необикновен метод.
След като Съветите откриват големи ресурси от природен газ в Узбекистан, тази част от Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в главния газодобивен регион в страната. Но нещата се объркват и едно от основните газови залежи се трансформира в породено от индивида злополучие с невъобразими мащаби.
Адски огън
Безпрецедентната повреда в находището на газ „ Урта-Булак “ се случва на 1 декември 1963 година. Поради неправда в сондирането една от платформите инцидентно удря газов контейнер под извънредно високо налягане и се образува мощна газова бликам. Сондажното съоръжение е унищожено под налягане и оттова изригва газов факел.
Кадър от документалния филм „ Гасене с нуклеарен заряд. 1074 дни горене “
Във въздуха се издига великански пламък с височина 70 метра. Обемът на природния газ е толкоз голям, а налягането – толкоз високо, че в продължение на три години не съумяват да потушат адския пожар, макар многочислените опити.
Отчаяните руски инженери употребяват най-различни способи и принадлежности в опитите си да погасят огъня, които освен похабява скъпата суровина, само че и заплашва да унищожи природата в региона към пожара. С времето покрайнините се трансформират безусловно в пустиня.
„ Всичко, което можеше да изгори в близост, от дълго време беше изгоряло. Сега имаше просто мъртва, гореща земя. Нямаше нито едно останало място за живите организми там. Нощем ята от мигриращи птици и облаци от инсекти, привлечени от светлината, падаха в този огнен танц на гибелта и, до момента в който се спускаха, изгаряха, постоянно още преди да стигнат до земята “, написа в дневника си началникът на пожарогасителната интервенция Камил Мангушев.
Пожарът визира и въздушния трафик до и от Индия и Югоизточна Азия.
В последна сметка, благодарение на булдозери, към факела е построен предпазен песъчлив насип, който да ограничи въздействието върху околната зона. Това, обаче, явно е единствено краткотрайно решение, защото пламъците не са потушени. След това руските учени оферират нещо необикновено: да употребяват термоядрена детонация.
Експлозията
Кадър от документалния филм „ Гасене с нуклеарен заряд. 1074 дни горене “
Чрез детонирането на термоядрена бомба покрай източника на пламъците учените се надяват да унищожат пасажа, през който изтича газът.
Т.нар. „ Конструкторско бюро №11 “ в гр. Саров в Нижегородска област е натоварено със задачата да извърши рискованата задача. Служителите му към този момент са проучили използването на нуклеарни оръжия за мирни цели. Сега е време да тестват своето ноу-хау на процедура.
Задачата е усложнена от обстоятелството, че гъстонаселеният регионален център Бухара, един от най-старите и най-красиви градове в Узбекистан и Централна Азия като цяло, е на към 200 км. Близо до възможния епицентър на детонацията има и други, по-малки градове.
Въпреки това руските управляващи вземат решение да работят. Датата на подземния гърмеж е доказана персонално от Брежнев: 30 септември 1966 година. В оня миг факелът гори към този момент от 1074 дни.
В уречения ден нуклеарен заряд от 30 килотона – два пъти повече от американската бомба „ Малчугана “, избухнала над Хирошима, – е доставен по накривен тунел на дълбочина 1500 м.
Всичко е готово и детонацията раздрусва земята. Огънят продължава да гори единствено още 22 секунди след гърмежа, преди да загасне вечно. Взривът размества скалните пластове и запечатва газовия бунар. Адският пожар е сподавен сполучливо посредством един доста неконвенционален способ – гърмеж на термоядрено оръжие.
Очевидният триумф на детонацията в „ Урта-Булак “ ражда нов способ за гасене на големи пожари на газови залежи. Например година и половина по-късно различен пожар в находището „ Памук “ в Узбекистан е сподавен със същия способ.
източник: RUSSIA BEYOND
След като Съветите откриват големи ресурси от природен газ в Узбекистан, тази част от Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в главния газодобивен регион в страната. Но нещата се объркват и едно от основните газови залежи се трансформира в породено от индивида злополучие с невъобразими мащаби.
Адски огън
Безпрецедентната повреда в находището на газ „ Урта-Булак “ се случва на 1 декември 1963 година. Поради неправда в сондирането една от платформите инцидентно удря газов контейнер под извънредно високо налягане и се образува мощна газова бликам. Сондажното съоръжение е унищожено под налягане и оттова изригва газов факел.
Кадър от документалния филм „ Гасене с нуклеарен заряд. 1074 дни горене “
Във въздуха се издига великански пламък с височина 70 метра. Обемът на природния газ е толкоз голям, а налягането – толкоз високо, че в продължение на три години не съумяват да потушат адския пожар, макар многочислените опити.
Отчаяните руски инженери употребяват най-различни способи и принадлежности в опитите си да погасят огъня, които освен похабява скъпата суровина, само че и заплашва да унищожи природата в региона към пожара. С времето покрайнините се трансформират безусловно в пустиня.
„ Всичко, което можеше да изгори в близост, от дълго време беше изгоряло. Сега имаше просто мъртва, гореща земя. Нямаше нито едно останало място за живите организми там. Нощем ята от мигриращи птици и облаци от инсекти, привлечени от светлината, падаха в този огнен танц на гибелта и, до момента в който се спускаха, изгаряха, постоянно още преди да стигнат до земята “, написа в дневника си началникът на пожарогасителната интервенция Камил Мангушев.
Пожарът визира и въздушния трафик до и от Индия и Югоизточна Азия.
В последна сметка, благодарение на булдозери, към факела е построен предпазен песъчлив насип, който да ограничи въздействието върху околната зона. Това, обаче, явно е единствено краткотрайно решение, защото пламъците не са потушени. След това руските учени оферират нещо необикновено: да употребяват термоядрена детонация.
Експлозията
Кадър от документалния филм „ Гасене с нуклеарен заряд. 1074 дни горене “
Чрез детонирането на термоядрена бомба покрай източника на пламъците учените се надяват да унищожат пасажа, през който изтича газът.
Т.нар. „ Конструкторско бюро №11 “ в гр. Саров в Нижегородска област е натоварено със задачата да извърши рискованата задача. Служителите му към този момент са проучили използването на нуклеарни оръжия за мирни цели. Сега е време да тестват своето ноу-хау на процедура.
Задачата е усложнена от обстоятелството, че гъстонаселеният регионален център Бухара, един от най-старите и най-красиви градове в Узбекистан и Централна Азия като цяло, е на към 200 км. Близо до възможния епицентър на детонацията има и други, по-малки градове.
Въпреки това руските управляващи вземат решение да работят. Датата на подземния гърмеж е доказана персонално от Брежнев: 30 септември 1966 година. В оня миг факелът гори към този момент от 1074 дни.
В уречения ден нуклеарен заряд от 30 килотона – два пъти повече от американската бомба „ Малчугана “, избухнала над Хирошима, – е доставен по накривен тунел на дълбочина 1500 м.
Всичко е готово и детонацията раздрусва земята. Огънят продължава да гори единствено още 22 секунди след гърмежа, преди да загасне вечно. Взривът размества скалните пластове и запечатва газовия бунар. Адският пожар е сподавен сполучливо посредством един доста неконвенционален способ – гърмеж на термоядрено оръжие.
Очевидният триумф на детонацията в „ Урта-Булак “ ражда нов способ за гасене на големи пожари на газови залежи. Например година и половина по-късно различен пожар в находището „ Памук “ в Узбекистан е сподавен със същия способ.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ