Защо Китай не каза цялата истина за новия коронавирус
Разрастването на новата зараза в Китай ни кара да се съмняваме в желанието на китайските управляващи за бистрота. Те очевидно са уверени, че жителите би трябвало да знаят единствено това, което страната счита за вярно, написа Федерике Бьоге в обява на " Франкфуртер алгемайне цайтунг ", препечатана от " Дойче веле ".
Този път китайското управление осведоми света и личното си население за новия вирус по-бързо, в сравнение с преди 17 години по време на рецесията с Тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС). Това е добре. Но това, което последователно научаваме за мащабите и протичането на епидемията, поражда съществени подозрения до каква степен управляващите в Китай, най-малко локалните, фактически имат предпочитание да обезпечават бистрота. В първите три седмици след експлоадирането на болестта държавното управление в Ухан очевидно е укривало и омаловажавало редица неща. Но това не е някакъв локален проблем, а резултатът от една система, която желае непременно да поддържа фасадата на стабилността. В тази система изричането на неприятни истини по предписание води до неприятности.
Лекарите в Ухан, решили да привлекат вниманието на обществеността към заплахите, свързани с новия вирус, бяха сплашени. Журналистите, които желаеха да осведомят за това, бяха цензурирани и възпрепятствани да го сторят. Гражданите, които евентуално знаеха повече, в сравнение с би се харесало на полицията, бяха глобени под предлога, че популяризират клюки. Болничният личен състав явно бе инструктиран да укрива сведенията за инфектирани лекари и санитари. По този метод евентуално даже и от заетите със случая учени са били скрити значими данни за преместването на вируса от човек на човек.
Истината става ясно единствено след публично позволение
Фактът, че формалният брой на инфектираните в Китай стартира да нараства внезапно едвам откакто китайският водач Си Дзинпин прикани за битка с епидемията, демонстрира какъв брой политизирано е отношението към информацията в Китай, даже и да е въпрос на живот и гибел. От самото начало не звучеше правдоподобно изказванието на китайците, че първите случаи на болестта отвън Ухан са били открити в чужбина, а не в други китайски градове. Заседанията за подготовката на тазгодишното заседание на Народния конгрес вероятно са били една от аргументите за нежеланието на локалното държавно управление бързо да уведоми популацията за заплахата. Всичко това лиши скъпо време, което разреши на вируса да се популяризира.
Партийното управление намерено си призна, че е наясно с този проблем, когато обществено заплаши всичките си фрагменти, че " ще бъдат жигосани на позорния дирек за безконечни времена ", в случай че премълчават за случаите на новата болест. Държавният съвет даже откри онлайн платформа, на която жителите да подават сигнали за укриване на информация от локалните управляващи. Всичко това би било отлично, в случай че ставаше дума за бистрота. Но въпросната самодейност вероятно ще послужи за това цялата отговорност за пропуските да се трансферира на локалните фрагменти. Та нали същото централно държавно управление бе дало инструкции на своя агитационен уред да осведоми оптимално спестовно за здравната рецесия, с цел да не се стига до суматоха. То бе наредило и на държавните цензори да трият от интернет всички полемики, свързани с епидемията. Същината на казуса е в разбирането на управляващите, че жителят би трябвало да знае единствено това, което страната счита за вярно.
Китайците от дълго време са си създали съответните заключения. Те не имат вяра на формалните известия на управляващите. Но и това е проблематично, защото подтиква разпространението на тайни теории, които страната в действителност би желала да предотврати. Репресивният климат на отминалите години накара да замлъкнат доста от гласовете на истината в средите на гражданското общество, които можеха да противодействат на това развиване.
И въпреки всичко: дребното частни медии в Китай в този момент изживяват звездния си час. Тези дни те популяризират подробни информации за ситуацията в Ухан – вероятно това става даже с позволението на цензуриращата работа, която този път не ги попречва.
Истинска воля за бистрота?
И съдействието с интернационалната общественост в този момент протича доста по-добре, в сравнение с по време на рецесията с ТОРС преди 17 години. Този път Китай навреме разгласи информацията за генетичния код на вируса, с цел да разреши на управляващите в чужбина бързо да разпознават инфектираните. Но има едно нещо, което е останало непроменено от 2003-а насам: волята за бистрота стига единствено до такава степен, докъдето е политически задоволително за управляващите.
Фаталното безмълвие на китайските управляващи преди 17 години – през първите три месеца на рецесията с ТОРС - бе обвързвано най-много с това, че страната се намираше във фаза на политически преход. Ху Дзинтао таман бе застанал на върха на Комунистическата партия и се готвеше да стане президент. В сходни преломни времена всевъзможни негативни вести в Китай са нежелани. Това си остава по този начин и до през днешния ден. Истинските мащаби на епидемията с африканската свинска чума през предходната година бяха прикрити, с цел да не нарушат блясъка на тържествата във връзка 70-ата годишнина на Народната република. Това безмълвие за благополучие не лиши човешки живот, само че пък излезе прекомерно скъпо.
Този път китайското управление осведоми света и личното си население за новия вирус по-бързо, в сравнение с преди 17 години по време на рецесията с Тежкия изострен респираторен синдром (ТОРС). Това е добре. Но това, което последователно научаваме за мащабите и протичането на епидемията, поражда съществени подозрения до каква степен управляващите в Китай, най-малко локалните, фактически имат предпочитание да обезпечават бистрота. В първите три седмици след експлоадирането на болестта държавното управление в Ухан очевидно е укривало и омаловажавало редица неща. Но това не е някакъв локален проблем, а резултатът от една система, която желае непременно да поддържа фасадата на стабилността. В тази система изричането на неприятни истини по предписание води до неприятности.
Лекарите в Ухан, решили да привлекат вниманието на обществеността към заплахите, свързани с новия вирус, бяха сплашени. Журналистите, които желаеха да осведомят за това, бяха цензурирани и възпрепятствани да го сторят. Гражданите, които евентуално знаеха повече, в сравнение с би се харесало на полицията, бяха глобени под предлога, че популяризират клюки. Болничният личен състав явно бе инструктиран да укрива сведенията за инфектирани лекари и санитари. По този метод евентуално даже и от заетите със случая учени са били скрити значими данни за преместването на вируса от човек на човек.
Истината става ясно единствено след публично позволение
Фактът, че формалният брой на инфектираните в Китай стартира да нараства внезапно едвам откакто китайският водач Си Дзинпин прикани за битка с епидемията, демонстрира какъв брой политизирано е отношението към информацията в Китай, даже и да е въпрос на живот и гибел. От самото начало не звучеше правдоподобно изказванието на китайците, че първите случаи на болестта отвън Ухан са били открити в чужбина, а не в други китайски градове. Заседанията за подготовката на тазгодишното заседание на Народния конгрес вероятно са били една от аргументите за нежеланието на локалното държавно управление бързо да уведоми популацията за заплахата. Всичко това лиши скъпо време, което разреши на вируса да се популяризира.
Партийното управление намерено си призна, че е наясно с този проблем, когато обществено заплаши всичките си фрагменти, че " ще бъдат жигосани на позорния дирек за безконечни времена ", в случай че премълчават за случаите на новата болест. Държавният съвет даже откри онлайн платформа, на която жителите да подават сигнали за укриване на информация от локалните управляващи. Всичко това би било отлично, в случай че ставаше дума за бистрота. Но въпросната самодейност вероятно ще послужи за това цялата отговорност за пропуските да се трансферира на локалните фрагменти. Та нали същото централно държавно управление бе дало инструкции на своя агитационен уред да осведоми оптимално спестовно за здравната рецесия, с цел да не се стига до суматоха. То бе наредило и на държавните цензори да трият от интернет всички полемики, свързани с епидемията. Същината на казуса е в разбирането на управляващите, че жителят би трябвало да знае единствено това, което страната счита за вярно.
Китайците от дълго време са си създали съответните заключения. Те не имат вяра на формалните известия на управляващите. Но и това е проблематично, защото подтиква разпространението на тайни теории, които страната в действителност би желала да предотврати. Репресивният климат на отминалите години накара да замлъкнат доста от гласовете на истината в средите на гражданското общество, които можеха да противодействат на това развиване.
И въпреки всичко: дребното частни медии в Китай в този момент изживяват звездния си час. Тези дни те популяризират подробни информации за ситуацията в Ухан – вероятно това става даже с позволението на цензуриращата работа, която този път не ги попречва.
Истинска воля за бистрота?
И съдействието с интернационалната общественост в този момент протича доста по-добре, в сравнение с по време на рецесията с ТОРС преди 17 години. Този път Китай навреме разгласи информацията за генетичния код на вируса, с цел да разреши на управляващите в чужбина бързо да разпознават инфектираните. Но има едно нещо, което е останало непроменено от 2003-а насам: волята за бистрота стига единствено до такава степен, докъдето е политически задоволително за управляващите.
Фаталното безмълвие на китайските управляващи преди 17 години – през първите три месеца на рецесията с ТОРС - бе обвързвано най-много с това, че страната се намираше във фаза на политически преход. Ху Дзинтао таман бе застанал на върха на Комунистическата партия и се готвеше да стане президент. В сходни преломни времена всевъзможни негативни вести в Китай са нежелани. Това си остава по този начин и до през днешния ден. Истинските мащаби на епидемията с африканската свинска чума през предходната година бяха прикрити, с цел да не нарушат блясъка на тържествата във връзка 70-ата годишнина на Народната република. Това безмълвие за благополучие не лиши човешки живот, само че пък излезе прекомерно скъпо.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ