Иновация от Швейцария: Дървесина генерира електричество
Разработката може да откри приложение в биомедицината
Малко налягане може да генерира електрическо напрежение в дървесната гъба
(снимка: ACS Nano / EMPA)
Изследователи от Швейцария създадоха пиезоелектрическа дървесина – нов материал, способeн да преобразува механичната сила в електричество. За задачата учените употребяват гъвкави целулозни пластове, които при компресиране се движат един по отношение на различен, създавайки електрически заряд на повърхността на материала.
Съвместният екип от ETH Zurich и EMPA е конструирал тестов куб със страни от към 1,5 см, който устоя към 600 цикъла на натоварване и показва невероятна непоклатимост. Всяка компресия генерира напрежение от към 0,63 волта, което е изцяло задоволително за зареждане на някои датчици, а група от 30 кафези под тежестта на човек обезпечава работата на дребен екран.
още по темата
Но дървесината е много нежен материал и с цел да му придадат еластичност, учените първо разтварят някои от влакната благодарение на оцетна киселина и водороден пероксид. В резултат на това се получава конструкция от тънки пластове целулоза, която може да издържи на дисторция.
По-късно учените намерили различен метод за основаване на сходен материал – гъбата Плоска ганодерма (Ganoderma applanatum), която в естествени условия разгражда лигнина и хемицелулозата в дървесината, а това води до нейното последователно разрушение. Този биологичен развой може елементарно да се управлява в лабораторни условия, което го прави екологичен и безвреден, а напрежението на тестовия куб е нараснало до 0,87 волта.
Въпреки че предстоят още проучвания и проби за установяване на евентуалните индустриални приложения на пиезоелектрическата дървесина, учените към този момент преговорят с евентуални сътрудници за комерсиална реализация на създаването, която е показана в научното издание Science.
Този нов материал, описван като пиезоелектрическа дървесина, има доста преимущества – лесна приложимост, възобновяемост и биоразградимост, които го вършат обещаващ за разнообразни приложения, в това число биомедицина.
Малко налягане може да генерира електрическо напрежение в дървесната гъба
(снимка: ACS Nano / EMPA)
Изследователи от Швейцария създадоха пиезоелектрическа дървесина – нов материал, способeн да преобразува механичната сила в електричество. За задачата учените употребяват гъвкави целулозни пластове, които при компресиране се движат един по отношение на различен, създавайки електрически заряд на повърхността на материала.
Съвместният екип от ETH Zurich и EMPA е конструирал тестов куб със страни от към 1,5 см, който устоя към 600 цикъла на натоварване и показва невероятна непоклатимост. Всяка компресия генерира напрежение от към 0,63 волта, което е изцяло задоволително за зареждане на някои датчици, а група от 30 кафези под тежестта на човек обезпечава работата на дребен екран.
още по темата
Но дървесината е много нежен материал и с цел да му придадат еластичност, учените първо разтварят някои от влакната благодарение на оцетна киселина и водороден пероксид. В резултат на това се получава конструкция от тънки пластове целулоза, която може да издържи на дисторция.
По-късно учените намерили различен метод за основаване на сходен материал – гъбата Плоска ганодерма (Ganoderma applanatum), която в естествени условия разгражда лигнина и хемицелулозата в дървесината, а това води до нейното последователно разрушение. Този биологичен развой може елементарно да се управлява в лабораторни условия, което го прави екологичен и безвреден, а напрежението на тестовия куб е нараснало до 0,87 волта.
Въпреки че предстоят още проучвания и проби за установяване на евентуалните индустриални приложения на пиезоелектрическата дървесина, учените към този момент преговорят с евентуални сътрудници за комерсиална реализация на създаването, която е показана в научното издание Science.
Този нов материал, описван като пиезоелектрическа дървесина, има доста преимущества – лесна приложимост, възобновяемост и биоразградимост, които го вършат обещаващ за разнообразни приложения, в това число биомедицина.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ