МФ залага затягане на коланите за Бюджет '23
Разработили сме три разновидността на план за бюджет. В момента съгласуваме с министерствата, с ведомствата, ще обсъдим с Националния съвет за тристранно съдействие план във вид на недостиг от 6,6%. Той се образува при опазване на всички настоящи политики, нормативни актове, законодателство. Без смяна в приходната и в разходните елементи. Работим без смяна в политиките, защото сме служебно държавно управление, заяви служебната финансова министърка Росица Велкова пред БНР. Предстои тя да бъде изслушана от депутатите във вторник на изключителното съвещание на Народното събрание (и първо след 3-дневната сага по избора на ръководител - б.р.).
Според Велкова, на инат на мнението на предшественика й Асен Василев, не било редно да бъде внасян вторият вид - с недостиг 3%, който постанова ограничение на забележителен размер от разноските и политиките, настоящи в разходната част, както и смяна в някои от приходните политики:
" Третият вид, който е най-подходящ, в случай че няма постоянно държавно управление, това е опазване на избрани разпореждания от 2022 година, които да продължат да работят през 2023 година ".
По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и уточни, че макропрогнозата на Българска народна банка е по-консервативна от заложеното от МФ. И уточни образец:
" За 2023 г. БНБ залага растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,1%, до момента в който МФ залага растеж от 1,6%. Българска народна банка залага по-висока инфлация, в сравнение с МФ залага. Ние не сме консервативни при създаване на макропрогнозата ".
Велкова счита още, че би трябвало да се създадат ограничавания в разноските, защото Европа стяга фискалната дисциплинираност:
" Това е обикновено при непрекъснатото повдигане на лихвите. Инвеститорите лимитирано дават дълг на страните. Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, вършат консолидация. България също би трябвало да премине към консолидация - да ограничи разноските, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един миг можем да останем без ликвидност ".
Служебният финансов министър посочи, че към края на септември страната има остатък в размер на 1 милиарда лв.:
" Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг. Традиционно у нас през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартират да се разплащат финансовите разноски. Очакваме да приключим годината с 5,4% недостиг на начислена основа и 3,4% недостиг на касова основа ".
Тя акцентира, че подпомагане би трябвало да се прави за най-уязвимите групи от популацията.
" Разработваме като продължаваща политика - обезщетенията за небитовите консуматори на ел. сила да продължат и през 2023 година... Ако продължаваме да покачваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, би трябвало да увеличим дълга и недостига ".
Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази вяра, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разноските, с цел да се влезе в рационален недостиг или да се направи консолидационна стъпка.
" Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание ", зове Велкова.
ТЕМА преди 23 минути 204 преди 2 часа 1848 преди 3 часа 1717
Според Велкова, на инат на мнението на предшественика й Асен Василев, не било редно да бъде внасян вторият вид - с недостиг 3%, който постанова ограничение на забележителен размер от разноските и политиките, настоящи в разходната част, както и смяна в някои от приходните политики:
" Третият вид, който е най-подходящ, в случай че няма постоянно държавно управление, това е опазване на избрани разпореждания от 2022 година, които да продължат да работят през 2023 година ".
По думите ѝ Министерството на финансите е консервативна институция и уточни, че макропрогнозата на Българска народна банка е по-консервативна от заложеното от МФ. И уточни образец:
" За 2023 г. БНБ залага растеж на Брутният вътрешен продукт от 0,1%, до момента в който МФ залага растеж от 1,6%. Българска народна банка залага по-висока инфлация, в сравнение с МФ залага. Ние не сме консервативни при създаване на макропрогнозата ".
Велкова счита още, че би трябвало да се създадат ограничавания в разноските, защото Европа стяга фискалната дисциплинираност:
" Това е обикновено при непрекъснатото повдигане на лихвите. Инвеститорите лимитирано дават дълг на страните. Масово страните в еврозоната понижават дефицитите си в прогнозата за идната година, вършат консолидация. България също би трябвало да премине към консолидация - да ограничи разноските, да стабилизира приходната част на бюджета. Защото в един миг можем да останем без ликвидност ".
Служебният финансов министър посочи, че към края на септември страната има остатък в размер на 1 милиарда лв.:
" Към края на октомври чакаме уравновесено салдо или лек недостиг. Традиционно у нас през ноември и декември се образуват обилни по мярка дефицити, тъй като стартират да се разплащат финансовите разноски. Очакваме да приключим годината с 5,4% недостиг на начислена основа и 3,4% недостиг на касова основа ".
Тя акцентира, че подпомагане би трябвало да се прави за най-уязвимите групи от популацията.
" Разработваме като продължаваща политика - обезщетенията за небитовите консуматори на ел. сила да продължат и през 2023 година... Ако продължаваме да покачваме разноските за личен състав освен това положение на бюджета, би трябвало да увеличим дълга и недостига ".
Във връзка с влизането на страната в еврозоната през 2024 година тя изрази вяра, че ще се вземат политически решения и ще се промени политиката в приходите и в разноските, с цел да се влезе в рационален недостиг или да се направи консолидационна стъпка.
" Ключово е да има политическа воля от страна на Народното събрание ", зове Велкова.
ТЕМА преди 23 минути 204 преди 2 часа 1848 преди 3 часа 1717
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ