Моето нещо: Волейболът!
Разпределяне на фантазии с Борислава Личева
Тя обича да чете - книги...и играта! Нейните фантазии и нейният живот са свъзрази с нейната игра - волейбола. Тя е измежду българските гении на бъдещето. Представяме ви момиче, за което занапред ще се приказва и написа - младата разпределителка на цели, фантазии и волейболни топки, разпределителката на Левски и България Борислава Личева.
Тя е родена на 6 ноември 2003 година в София. Макар още да няма навършени 16 години, качествата и към този момент вършат огромно усещане. Въпреки че все играе с по-големи от нея. Но такава и е орисията от дребна. Пък и упоритостите и са огромни...
Влюбването във волейбола за Борислава стартира още до момента в който е на 4-5 години. С вуйна и Ралица, която е упражнявала волейбол в ЦСКА, излизали пред блока в столичния квартал Дружба и дълго подхвърляли топката. " Започна да ме учи - удари от горната страна, изпод, подаване - колкото мога. Но най-важното се беше случило - запалването. Защото от дребна знаех, че тази игра ми харесва ", споделя Борислава.
Майка и Мария е някогашна лекоатлетка - спринтьорка на 200 и 400 метра. В ранните си години татко и Кръстьо е упражнявал баскетбол. Е, и тя избира игра с топка, само че не се насочва нито към спорта на майка си, нито към този на татко си.
" Във втори клас взех решение, че би трябвало да упражнявам нещо, да се занимавам със спорт. Майка ми също искаше. Чудехме се сред волейбол,лека атлетика и плуване. Каза ми да си помисля хубаво и сама да си избера. Имаше нещо във волейбола, което ме привличаше доста. Може би, тъй като не е независим, а групов спорт. А и е много атрактивен. И по този начин волейболът ме завоюва от дребна ", продължава Борислава.
Майка и освен, че не упорства щерка и да стана лекоатлетка, а по-скоро тя приема да влезе в фамилията на волейбола поради избора на детето си. " После самата тя стана запалена по волейбола, супер въодушевена. И непрестанно ме питаше за правила, елементи. Трябваше да я изучавам на въртене, кой къде отива, какво тъкмо прави ", споделя с усмивка щастливата щерка.
" Мама ме записа да упражнявам въз основата на " Раковски " в Левски, който в този момент към този момент е ЦПВК. По принцип там упражняваха по-големи девойки - от седми-осми клас. И внезапно се появих аз, въодушевена второкласничка. Първоначално желаеха да ме отхвърлят, обаче взеха решение да ми дадат късмет и да ме видят. Може би тъй като имах суперголямо предпочитание още на първата подготовка. И просто взеха решение да създадат тим за по-малки, какъвто тогава не съществуваше. Но аз си упражнявах с по-големите и ми беше доста готино ", споделя Борислава.
Преминаването и в Левски в зала " Сиконко " се оказва определящо за характерното и развиване. " Първоначално започнах да упражнявам като нападател. Като цяло съм пробвала всички постове. Но когато пристигнах да упражнявам в “Сиконко”, треньорите ми в “Левски” видяха, че не съм от най-ръстовете състезателки, и се чудеха сред либеро и разпределител. Пробваха ме и за двете позиции, само че сякаш доста харесаха пасовете ми. Питаха ме дали желая да се развъртвам като разпределител и аз се съгласих. Интересно е, друго е от нападателя. И взех решение да опитвам. В началото малко ми липсваше да атакувам, да върша точки, да посрещам, обаче след това започнах доста да си одобрявам поста. Започнах да се усещам супер да съм съществена част от разиграванията, да вземам решение значими обстановки ", споделя още тя.
В началото на юни Левски стана първенец на България по волейбол при девойките, родени през 2002 и 2003 година. Към златния си орден Борислава прибави и купата за най-хубав разпределител на финалите. Нещо, което надали изненадва експертите, само че пък постоянството е част от доказателствата за триумфи в бъдеще време.
Борислава се изявява и с националната фланелка, като е част от доста надарено българско потомство от подрастващи. Преди 2 години България завоюва балканската купа за девойки до 16 години, като даде единствено един гейм на противниците си - на финала против Сърбия, а 14-годишната тогава Борислава още веднъж бе определена за най-хубав разпределител. Малко по-късно българската селекция до 16 години завоюва бронзов орден от европейското състезание, като отстъпи единствено на Русия с 2:3 в полуфинала. Мечтите на надарената разпределителка са свързани и с клубни, и с бъдещи триумфи с националния тим, и с личностно израстване до върховете на волейбола.
" Имам много фантазии, хрумвания и упоритости. Пълна съм с хрумвания и очаквания. С Левски - да си поддържаме първите места, да не разрешаваме на някой различен да вземе нашето, по този начин да се каже. С националния тим - да покажем, че имаме място да се изкачваме нагоре в развиването и ранглистата, да сме с водеща роля на Балканите и в Европа, да бъдем фактор в международния волейбол. Да се представяме добре на огромните надпревари и да покажем, че си костваме, че поставяме старания, имаме предпочитание, че сме класа, че България е водеща школа в света, която ще продължи да дава гении за бъдещето. Като цяло моите персонални цели са много огромни - да стана разпределителка на международно равнище е една от най-големите ми упоритости. И да отида с България на олимпийски игри ", споделя с искра в очите Борислава.
Вероятно ще продължи да се изявява с по-големите, до момента в който се стреми да стане една от най-големите. През септември тази година националният тим на България за девойки до 18 години, който през 2017 година стана балкански първенец и трети на европейско до 16 години, ще играе на международно състезание. А едно от българските девойки с огромен капацитет е точно Борислава Личева. Все още ненавършила 16, тя е научена на шампионски нрав: " Аз потеглям постоянно с една цел - орден ".
Разбира се, има и идоли, и образци за подражателство, които следва. " Нася Димитрова ми е обичаната волейболистка. Но тя е доста повече от състезател и съм извънредно щастлива, че имам шанса да сме се срещнали, да получавам препоръки персонално. Давала ми е доста упътвания. И за волейбола, и за живота. А аз доста я чувам ", споделя с необятна усмивка Борислава Личева. А има и още един любопитен факт – обичаната и волейболистка също е родена на 6 ноември, 11 години по-рано.
" При мъжете като цяло в международния волейбол ми е кумир Бруно Резенде. Просто неповторим. Черпя информация от всевъзможни източници. Стремя се да се модернизирам освен посредством тренировките, само че и с анализиране на дейностите на най-хубавите. Разглеждам повдигания, решения. И пробвам и аз. Слушам треньорите и желая да ставам по-добра ", продължава младата българска разпределителка.
Знае, че би трябвало да е признателна на всеки, който я води напред по пътя. " Благодарна съм най-много на родителите си, на фамилията си, на роднините и приятелите. На вуйна ми Ралица, която също ми дава доста препоръки още от дребна, само че продължава и в този момент – за играта, за душeвността. Защото на тази възраст най-много е значима душeвността. Трябва да си имаме вяра. Имаше треньори, от които научих много, само че съм уверена, че занапред ще има и други, които ще ми оказват помощ да ходя по верния път и да узнавам още доста. Благодаря на първата ми треньорка на " Раковски " Веска Ангелова, както и на Светлана Цветанова, която също се реалокира в “Сиконко” и в действителност съм си с нея от самото начало - и в предходния ми клуб, и в сегашния. Изключително съм признателна на треньорите си в Левски, тъй като от тях научих всичко за моя пост. Благодаря на Любка Дебърлиева и на целия щаб за положените старания и за тези, които занапред ще поставят за построяването ми. Много си оказваме помощ, доста ги обичам и знам, че има още доста какво да науча от тях. От всеки дотук съм научила по нещо ново и помня уроците ", признателна е Борислава.
Най-често в клуба упражняват по два пъти на ден, като се натрупват към 5 часа на игрището. Но в действителност доста постоянно за Борислава са и повече. " Ако упражняваме от 11 часа, аз влизам в залата много по-рано, с цел да върша още извършения. Имам предпочитание и желая да напредна. А пък е значимо да се вършат извършения. Ако имам някакъв проблем, не мога да си търпя. Ако нещо ми куца, доста бързо виждам и стартирам доста да го мисля. Мисля го, до момента в който не го оправя. И с неизменност се оправя ", споделя тя.
А какво обича най-вече в свободното от волейбол време, с изключение на разумното – да излиза с другари? " Чета доста книги. Гледам да изучавам, когато имам време. Но четенето ми харесва доста. Чета всевъзможни книги - в каквото въодушевление съм, такава ", дава отговор волейболистката. Попитана за коя книга се сеща сега, тя се замисля няколко секунди и преразказва написана история за човешката воля, която е обвързвана и със спорта. " Сещам се за една книга, която ми подариха. Казва се " Моето нещо ". Разказва се за една спортистка, футболистка. Тя ослепява, само че намира решение по какъв начин да се оправя с компликациите на живота. Да, наложи се да спре да практикува спорта, само че в никакъв случай не се съобщи, стартира да се развива в други сфери и да бъде добра. Разказваше се доста за нейната душeвност - какво си мисли, по какъв начин разсъждава ", споделя Борислава. На въпроса " Кое е твоето нещо " не се замисля и секунда. И дава отговор: " Волейболът ".
Дали от време на време не усеща, че губи други моменти около цялостната отдаденост на обичания спорт, дали не желае да има повече свободно време? Не! " Наскоро си говорихме с майка ми, че избирам да съм в залата, в сравнение с да съм пред блока, по кафета, по нощни заведения и заведения. Няма по какъв начин всяко едно от тези изброени неща да размени тази страст, която изпитвам на игрището. Няма по какъв начин и да го сравниш въобще, няма по какъв начин да го усетиш. Не мога да си показва да съм удовлетворена и щастлива, в случай че съм единствено по кафетата. Но и не бих съдила други девойки, които го вършат, тъй като всеки самичък избира кое му харесва и кое го кара да бъде благополучен. Може и родителите да не са ги насочили вярно, тъй като и това е доста значимо. Близките ти да те насочат, след това ти да се запалиш и да харесваш това, което правиш ", разсъждава Борислава. В нейния случай и тя към този момент е с дребна роля в насочването към спорта – около майка и и около нея, и преди малко навършилия 12 години неин брат Лъчезар тренира волейбол.
За край помолихме Борислава да " разпредели " с думи най-силните си качества. " Много съм упорита, суперкритична към себе си. И доста смела. Нямам боязън от нищо. Няма по какъв начин човек да напредва, в случай че се опасява. Трябва да се бори. И като се пребори, схваща, че може и всичко е постижимо, единствено би трябвало доста непримиримост ", заключи тя.
А със способността да учи уроците в спорта и живота, със устрема да се развива, удоволствието да чете – книги и играта, с слагането на високи цели и с изброените най-силни качества очевидно има целия капацитет да реализира доста в " нейното нещо " - волейбола!
Найден Тодоров, в. " 24 часа "
Тя обича да чете - книги...и играта! Нейните фантазии и нейният живот са свъзрази с нейната игра - волейбола. Тя е измежду българските гении на бъдещето. Представяме ви момиче, за което занапред ще се приказва и написа - младата разпределителка на цели, фантазии и волейболни топки, разпределителката на Левски и България Борислава Личева.
Тя е родена на 6 ноември 2003 година в София. Макар още да няма навършени 16 години, качествата и към този момент вършат огромно усещане. Въпреки че все играе с по-големи от нея. Но такава и е орисията от дребна. Пък и упоритостите и са огромни...
Влюбването във волейбола за Борислава стартира още до момента в който е на 4-5 години. С вуйна и Ралица, която е упражнявала волейбол в ЦСКА, излизали пред блока в столичния квартал Дружба и дълго подхвърляли топката. " Започна да ме учи - удари от горната страна, изпод, подаване - колкото мога. Но най-важното се беше случило - запалването. Защото от дребна знаех, че тази игра ми харесва ", споделя Борислава.
Майка и Мария е някогашна лекоатлетка - спринтьорка на 200 и 400 метра. В ранните си години татко и Кръстьо е упражнявал баскетбол. Е, и тя избира игра с топка, само че не се насочва нито към спорта на майка си, нито към този на татко си.
" Във втори клас взех решение, че би трябвало да упражнявам нещо, да се занимавам със спорт. Майка ми също искаше. Чудехме се сред волейбол,лека атлетика и плуване. Каза ми да си помисля хубаво и сама да си избера. Имаше нещо във волейбола, което ме привличаше доста. Може би, тъй като не е независим, а групов спорт. А и е много атрактивен. И по този начин волейболът ме завоюва от дребна ", продължава Борислава.
Майка и освен, че не упорства щерка и да стана лекоатлетка, а по-скоро тя приема да влезе в фамилията на волейбола поради избора на детето си. " После самата тя стана запалена по волейбола, супер въодушевена. И непрестанно ме питаше за правила, елементи. Трябваше да я изучавам на въртене, кой къде отива, какво тъкмо прави ", споделя с усмивка щастливата щерка.
" Мама ме записа да упражнявам въз основата на " Раковски " в Левски, който в този момент към този момент е ЦПВК. По принцип там упражняваха по-големи девойки - от седми-осми клас. И внезапно се появих аз, въодушевена второкласничка. Първоначално желаеха да ме отхвърлят, обаче взеха решение да ми дадат късмет и да ме видят. Може би тъй като имах суперголямо предпочитание още на първата подготовка. И просто взеха решение да създадат тим за по-малки, какъвто тогава не съществуваше. Но аз си упражнявах с по-големите и ми беше доста готино ", споделя Борислава.
Преминаването и в Левски в зала " Сиконко " се оказва определящо за характерното и развиване. " Първоначално започнах да упражнявам като нападател. Като цяло съм пробвала всички постове. Но когато пристигнах да упражнявам в “Сиконко”, треньорите ми в “Левски” видяха, че не съм от най-ръстовете състезателки, и се чудеха сред либеро и разпределител. Пробваха ме и за двете позиции, само че сякаш доста харесаха пасовете ми. Питаха ме дали желая да се развъртвам като разпределител и аз се съгласих. Интересно е, друго е от нападателя. И взех решение да опитвам. В началото малко ми липсваше да атакувам, да върша точки, да посрещам, обаче след това започнах доста да си одобрявам поста. Започнах да се усещам супер да съм съществена част от разиграванията, да вземам решение значими обстановки ", споделя още тя.
В началото на юни Левски стана първенец на България по волейбол при девойките, родени през 2002 и 2003 година. Към златния си орден Борислава прибави и купата за най-хубав разпределител на финалите. Нещо, което надали изненадва експертите, само че пък постоянството е част от доказателствата за триумфи в бъдеще време.
Борислава се изявява и с националната фланелка, като е част от доста надарено българско потомство от подрастващи. Преди 2 години България завоюва балканската купа за девойки до 16 години, като даде единствено един гейм на противниците си - на финала против Сърбия, а 14-годишната тогава Борислава още веднъж бе определена за най-хубав разпределител. Малко по-късно българската селекция до 16 години завоюва бронзов орден от европейското състезание, като отстъпи единствено на Русия с 2:3 в полуфинала. Мечтите на надарената разпределителка са свързани и с клубни, и с бъдещи триумфи с националния тим, и с личностно израстване до върховете на волейбола.
" Имам много фантазии, хрумвания и упоритости. Пълна съм с хрумвания и очаквания. С Левски - да си поддържаме първите места, да не разрешаваме на някой различен да вземе нашето, по този начин да се каже. С националния тим - да покажем, че имаме място да се изкачваме нагоре в развиването и ранглистата, да сме с водеща роля на Балканите и в Европа, да бъдем фактор в международния волейбол. Да се представяме добре на огромните надпревари и да покажем, че си костваме, че поставяме старания, имаме предпочитание, че сме класа, че България е водеща школа в света, която ще продължи да дава гении за бъдещето. Като цяло моите персонални цели са много огромни - да стана разпределителка на международно равнище е една от най-големите ми упоритости. И да отида с България на олимпийски игри ", споделя с искра в очите Борислава.
Вероятно ще продължи да се изявява с по-големите, до момента в който се стреми да стане една от най-големите. През септември тази година националният тим на България за девойки до 18 години, който през 2017 година стана балкански първенец и трети на европейско до 16 години, ще играе на международно състезание. А едно от българските девойки с огромен капацитет е точно Борислава Личева. Все още ненавършила 16, тя е научена на шампионски нрав: " Аз потеглям постоянно с една цел - орден ".
Разбира се, има и идоли, и образци за подражателство, които следва. " Нася Димитрова ми е обичаната волейболистка. Но тя е доста повече от състезател и съм извънредно щастлива, че имам шанса да сме се срещнали, да получавам препоръки персонално. Давала ми е доста упътвания. И за волейбола, и за живота. А аз доста я чувам ", споделя с необятна усмивка Борислава Личева. А има и още един любопитен факт – обичаната и волейболистка също е родена на 6 ноември, 11 години по-рано.
" При мъжете като цяло в международния волейбол ми е кумир Бруно Резенде. Просто неповторим. Черпя информация от всевъзможни източници. Стремя се да се модернизирам освен посредством тренировките, само че и с анализиране на дейностите на най-хубавите. Разглеждам повдигания, решения. И пробвам и аз. Слушам треньорите и желая да ставам по-добра ", продължава младата българска разпределителка.
Знае, че би трябвало да е признателна на всеки, който я води напред по пътя. " Благодарна съм най-много на родителите си, на фамилията си, на роднините и приятелите. На вуйна ми Ралица, която също ми дава доста препоръки още от дребна, само че продължава и в този момент – за играта, за душeвността. Защото на тази възраст най-много е значима душeвността. Трябва да си имаме вяра. Имаше треньори, от които научих много, само че съм уверена, че занапред ще има и други, които ще ми оказват помощ да ходя по верния път и да узнавам още доста. Благодаря на първата ми треньорка на " Раковски " Веска Ангелова, както и на Светлана Цветанова, която също се реалокира в “Сиконко” и в действителност съм си с нея от самото начало - и в предходния ми клуб, и в сегашния. Изключително съм признателна на треньорите си в Левски, тъй като от тях научих всичко за моя пост. Благодаря на Любка Дебърлиева и на целия щаб за положените старания и за тези, които занапред ще поставят за построяването ми. Много си оказваме помощ, доста ги обичам и знам, че има още доста какво да науча от тях. От всеки дотук съм научила по нещо ново и помня уроците ", признателна е Борислава.
Най-често в клуба упражняват по два пъти на ден, като се натрупват към 5 часа на игрището. Но в действителност доста постоянно за Борислава са и повече. " Ако упражняваме от 11 часа, аз влизам в залата много по-рано, с цел да върша още извършения. Имам предпочитание и желая да напредна. А пък е значимо да се вършат извършения. Ако имам някакъв проблем, не мога да си търпя. Ако нещо ми куца, доста бързо виждам и стартирам доста да го мисля. Мисля го, до момента в който не го оправя. И с неизменност се оправя ", споделя тя.
А какво обича най-вече в свободното от волейбол време, с изключение на разумното – да излиза с другари? " Чета доста книги. Гледам да изучавам, когато имам време. Но четенето ми харесва доста. Чета всевъзможни книги - в каквото въодушевление съм, такава ", дава отговор волейболистката. Попитана за коя книга се сеща сега, тя се замисля няколко секунди и преразказва написана история за човешката воля, която е обвързвана и със спорта. " Сещам се за една книга, която ми подариха. Казва се " Моето нещо ". Разказва се за една спортистка, футболистка. Тя ослепява, само че намира решение по какъв начин да се оправя с компликациите на живота. Да, наложи се да спре да практикува спорта, само че в никакъв случай не се съобщи, стартира да се развива в други сфери и да бъде добра. Разказваше се доста за нейната душeвност - какво си мисли, по какъв начин разсъждава ", споделя Борислава. На въпроса " Кое е твоето нещо " не се замисля и секунда. И дава отговор: " Волейболът ".
Дали от време на време не усеща, че губи други моменти около цялостната отдаденост на обичания спорт, дали не желае да има повече свободно време? Не! " Наскоро си говорихме с майка ми, че избирам да съм в залата, в сравнение с да съм пред блока, по кафета, по нощни заведения и заведения. Няма по какъв начин всяко едно от тези изброени неща да размени тази страст, която изпитвам на игрището. Няма по какъв начин и да го сравниш въобще, няма по какъв начин да го усетиш. Не мога да си показва да съм удовлетворена и щастлива, в случай че съм единствено по кафетата. Но и не бих съдила други девойки, които го вършат, тъй като всеки самичък избира кое му харесва и кое го кара да бъде благополучен. Може и родителите да не са ги насочили вярно, тъй като и това е доста значимо. Близките ти да те насочат, след това ти да се запалиш и да харесваш това, което правиш ", разсъждава Борислава. В нейния случай и тя към този момент е с дребна роля в насочването към спорта – около майка и и около нея, и преди малко навършилия 12 години неин брат Лъчезар тренира волейбол.
За край помолихме Борислава да " разпредели " с думи най-силните си качества. " Много съм упорита, суперкритична към себе си. И доста смела. Нямам боязън от нищо. Няма по какъв начин човек да напредва, в случай че се опасява. Трябва да се бори. И като се пребори, схваща, че може и всичко е постижимо, единствено би трябвало доста непримиримост ", заключи тя.
А със способността да учи уроците в спорта и живота, със устрема да се развива, удоволствието да чете – книги и играта, с слагането на високи цели и с изброените най-силни качества очевидно има целия капацитет да реализира доста в " нейното нещо " - волейбола!
Найден Тодоров, в. " 24 часа "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ