Лора Китипова: Чувствам се страхотно в Марица
Разпределителката на Марица и националния тим на България Лора Китипова гостува в предаването „ Код Спорт “ по TV+ . Пловдивският отбор извоюва мястото си в групите на Шампионска лига след „ златен гейм “ против Енисей (Красноярск). Малцина имаха вяра, че състезателките на треньора Иван Петков са способни на сходно знамение. След 10 дни съставът на Марица приема един от клубовете, които диктуват модата в женския волейбол в Европа - Динамо Казан. Китипова е една от състезателките, която има главен принос за класирането на българския отбор в най-авторитетния шампионат.
- Здравей, Лора! Връщаш ли се към спомените от този паметен и трагичен мач в Красноярск, който ви откри пътя към групите на Шампионската лига? За първи път български тим има тази чест и привилегия.
- Да, несъмнено, че се връщам. Но истината е, че когато играем такива прочувствени мачове, по-късно доста не ги помня. Трябваше да го виждам няколко пъти по-късно. Припомних си някои моменти. Емоцията беше в действителност доста огромна! Направихме нещо необикновено! Всички доста се радват и още не можем да осъзнаем какво тъкмо се е случило.
- Вярваше ли, че можете да спечелите реванша в Русия, откакто загубихте в Пловдив с 2:3 гейма?
- Истината е, че не имах вяра, тъй като противникът ни е много мощен и класен тим, въпреки всичко е трети в Русия. Мислех, че ще играе доста по-добре вкъщи, както и стана. Първите два гейма те се показаха доста по-добре, успяваха да ни спрат тактическите инструкции, които имахме да осъществим против тях. Но някак си успяхме да успокоим нещата, надали не да ги подчиним. Настъпихме ги и започнаха да се паникьосват. Не чакаха такова нещо и ги победихме.
- Нямаше ли някакво мигане на ориста? Тук водехте с 2:0 гейма и пропуснахте да пандизите мача с 3:0. Реваншът в Красноярск се повтори с противоположен знак. Те поведоха с 2:0, пропуснаха да вземат и третия гейм и в последна сметка изгубиха 2:3. Мислила ли си върху това?
- Мисля, че в случай че бяхме победили тук с 3:0, там също щяхме да победим много по-категорично и по-лесно. За огромен тим като техния идва малко като потрес и стартират да се тормозят по какъв начин по този начин сме ги победили. Щяха да играят напрегнат и щеше да ни бъде доста по-лесно. Освен това ние ги бихме 3:2, само че имаха късмет в „ златния гейм “, който в действителност използвахме ние, защото бяхме набрали инерция от предните геймове.
- А сподели ли ви нещо треньорът Иван Петков преди началото на „ златния гейм “, който спечелихте с 15:11 и де факто ви класира за Шампионската лига?
- Треньорът ни доста добре знае по кое време би трябвало да ни каже нещо и по кое време не би трябвало, както и по какъв начин да го направи. Чисто прочувствено да ни надъха нищо не сподели. Каза ни просто да продължим да играем по същия метод и да съблюдаваме тактическите инструкции.
- Колко мощен беше респектът от рускините? Въобще имаше ли подобен или от психическа позиция играхте „ ва банк “ – действително нямаше какво да губите?
- Миналата година играх против този тим. Горе-долу съм осведомена със състезателките, знам на какво равнище са. Независимо дали е по-силен или по-слаб тим, постоянно би трябвало да има почит към съперника. Не би трябвало да има подценяване. Според мен душевен успяхме да надделеем над тях.
- Марица е в една група в Шампионската лига със съставите на Динамо (Казан), Визура (Сърбия) и Хемик (Полша). Стартирате конкуренцията след дни против любимеца Динамо. Какви са възможностите ви да продължите напред?
- Шансове постоянно има. Мисля, че са огромни, защото показахме, че можем да играем на едно доста съществено равнище. Не мисля, че Визура или Хемик са по-силни тимове от Енисей. Казан е може би е едно-две равнища над тях, само че също не е неизпълним. Нали знаете, че апетитът идва с яденето. Ние към този момент отстранихме един мощен тим и мисля, че можем да продължим напред. Със сигурност ще търсим победа във всеки мач без значение дали против Динамо (Казан) или против Визура би трябвало да търсим победа и то колкото се може по-категорична.
- Оказа се, че където си ти, там е и триумфът. Избра да се завърнеш в родното състезание в Марица след кариера в чужбина и това е печеливш ход…
- Мисля, че освен аз способствам за успехите. Марица има доста сработен колектив и екип от доста години. Работи се в тази тенденция и това е било задачата. Това, че в този момент в действителност направихме един доста добър тим с доста класни състезателки и успяхме да се сработим за доста малко време, даде резултат. Реално всички сме играли дружно дали в националния тим, или на клубно равнище. Помогна много това, че бързо се сработихме.
- Дълго се работи в Марица, повече от 5-6 години, с цел да се направи този удар.
- Абсолютно е по този начин. Марица работи по план. Знаеха малко по малко по какъв начин да се приближат колкото се може по-бързо до Шампионската лига и в последна сметка го постигнахме. Това е огромен триумф и се веселя, че тъкмо в този миг аз съм в този тим.
- Кое те накара да приемеш офертата на Марица?
- В началото на лятото, още до момента в който бяхме с националния тим, имах оферти от чужбина. Просто ги отхвърлих, тъй като не считам, че бяха толкоз стойностни. В последна сметка в края на лятото останах без тим и взех решение да остана в Марица. Това е класен тим, на европейско равнище. Радвам се, че се работи по този метод, тъй като за жалост в България волейболът не е на доста високо клубно равнище, както се вижда. Но Марица съумя да счупи всички тези стандарти и да направи нещо в действителност огромно. Радвам се, че останах, тъй като се сработваме и се разбираме доста добре. Чувствам се на място в този тим.
- Ще те върнем при започване на твоята кариера. Родена си в Стара Загора и започваш да играеш тенис на корт. Кой те отхвърли от този спорт и по какъв начин стартира флиртът ти с волейбола?
- Флиртът ми с волейбола общо взето е от бебе, тъй като майка ми е някогашна волейболистка и аз действително съм израснала в залата. Тя е и първата ми треньорка. Тенисът пристигна като бонус. Тренирах двата спорта редом. Много ми харесваше, само че там нещата са по-различни – самостоятелен спорт, тренира се по друг метод. Винаги залата повече ме е привличала.
- Каква е ролята на майка ти Лариса Китипова за построяването ти като играч?
- Майка ми е първата ми треньорка. Постави ми основите, техниката във волейбола, оказа помощ ми да израсна до доста висока степен, до момента в който отидох в ЦСКА. Там се доразвих.
- Времената на починалия Спиридон Зегов – той ли те притегли?
- Да.
- Мислила ли си дали можеше да направиш сполучлива кариера в тениса?
- Имам една извоювана купа на кмета. Като бях дребна доста плачех като изгубвам. Тогава доста падах на тенис, като изключим тази купа на кмета. Но постоянно повече ми е харесвал волейболът и не съм мислила за кариера в тениса.
- Имаш седем години в ЦСКА, четири извоювани трофеи на България. Най-хубавите ти мемоари от този интервал?
- Уникален интервал. В ЦСКА се срещнах с всички девойки, с които сега играя и в националния тим. Завързах доста другарства. Взехме четири трофеи, а в младежките гарнитури също имаме доста титли. Да побеждаваш е доста хубаво, а тогава бяхме безапелационни шампионки. Треньорите там ме построиха като темперамент и като играч. Но най-хубавото е, че останахме приятелки с доста от девойките, с които тогава тръгнахме дружно.
- С националния тим на България за девойки до 20 години се класирахте на четвърто място на международното състезание в Мексико. Какво обаче ви попречи да спечелите орден от този конгрес? Това четвърто място като че ли е „ омагьосало “ груповите ни спортове…
- Бяхме на косъм да станем трети. Играхме против Бразилия, беше 2:0 за нас, след това те изравниха – 2:2. В тайбрека водехме с 14:11, само че може би ни липсваше опит и не си повярвахме. За страдание на целия ни тим това е един от най-лошите мемоари в кариерата ни. Бяхме на косъм от медала и към момента не можем да разберем по какъв начин се случи по този начин, че загубихме.
- Първият ти клубен тим в чужбина е в Азербайджан. Лесно ли привикна с ситуацията там?
- Да, елементарно привикнах. След това изиграх още два сезона там. Като отпътувах, несъмнено, ми беше доста обезпокоеното, само че тогава имаше още четири българки, които играеха там. Хубавото в Азербайджан е, че всички тимове са в Баку. Не се пътува, играем си в една зала. Виждах се с тях всеки ден. Те бяха по-големи от мен – Мария Филипова, Кремена Каменова, Диана Ненова, Добрияна Арабаджиева. Втори-трети сезон бяха там и съумяха да ме вкарат в ситуацията и да се приобщя. Азербайджанците са доста топъл народ – постоянно ще оказват помощ, постоянно са отсреща. Много бързо привикнах.
- Другите шампионати, в които си играла са тези на Германия, Италия и Русия. В коя от тези страни се играе най-силният волейбол и къде си се чувствала най-добре?
- Най-добре се усещах в Италия по обясними аргументи. Според мен там се играе на най-високо равнище, най-професионална е цялата организация. Имахме дори хора, които да ни сменят крушките в банята, в случай че се наложи. За всичко си има човек, който си гледа работата и знае защо е там. Твоите задания са единствено да влизаш в залата, да тренираш и да играеш мачове. За страдание не се получи доста сполучлив сезон, само че като цяло там съм се чувствала най-добре и волейболно, и чисто като страна доста одобрявам Италия.
- Какво е чувството да играеш за България? От десетилетия към този момент в женския народен тим непрекъснато има някакви проблеми. Пламен Константинов сподели, че при мъжете все нещо се дели, само че при вас може би е по-тежко положението…
- Ние, девойките между тях действително нищо не разделяме. Разбираме се доста добре като колектив. Познаваме се от доста години, с множеството от деца сме израснали дружно в ЦСКА. По-големите Страши Филипова, Диана Ненова и останалите съумяха да ни одобряват и последните години да ни оказват помощ да израснем и да се усещаме удобно. Не мисля, че казусът в националния тим идва от някакви дрязги сред нас или групови проблеми.
- Просто не можете да случите на треньор.
- Не е моя работа да го разясня.
- В рамките на шегата го споделям, тъй като треньорът постоянно е жертва.
- Историята това приказва щом всяка година го сменяме.
- Има ли дуел с екипа на страната ни, който няма да забравиш в никакъв случай?
- Единият е този, който към този момент споменахме за четвъртото място. За страдание с неприятни страсти.
- А някой с приятни?
- Бяхме спечелили купа „ Елцин “ против рускините. Тогава не играха с главния си състав, само че отново да победиш Русия там с 3:2 си е огромен триумф. В спомените ми е и срещата от последното европейско против туркините. Наистина доста мощен мач. Чувствах се добре и от самото начало бях сигурна, че ще победим, без значение какво се случва. Много искахме да им върнем поради квалификацията, която загубихме в София. Пък и туркините постоянно са били на топ равнище и постоянно са ни били директни съпернички за доста места както на квалификацията за международното и на европейското. Много искахме да ги победим.
- Споделяш ли мнението, че тимът не осъществя капацитета си за нещо по-голямо на това европейско състезание?
- Да, несъмнено и на това, както и на доста други преди този момент. Реално всяка година тръгваме с огромната кошница за всяко състезание. Тази година от опит взехме решение да не си слагаме напразни очаквания, тъй като и групата ни беше доста тежка с Русия и Турция. Не знаехме дали ще излезем от нея. Разбира се отидохме с ясната цел да побеждаваме. В срещата с Германия не успяхме да играем по този начин, както в предходните мачове. Не можахме да им се противопоставим, те бяха доста по-добре тактически готови от нас, знаеха къде са слабите ни места и по какъв начин да ги употребяват. Това им даде по-големи шансове да победят. Не мога да си обясня за какво не осъществяваме капацитета освен на това европейско. От толкоз години имаме неповторим тим със състезателки, които играят на доста високо равнище в доста мощни тимове като Елица Василева, Добрияна Арабаджиева, Христина Русева, Емилия Николова. Всички са топ състезателки. Просто нещо липсва. Много ни е гняв и сами не можем да си дадем пояснение къде е казусът. Всяка година си споделяме, че ще създадем нещо, на лека-полека времето си минава и за жалост не можем да го осъществяваме.
- Кой е треньорът, който има най-голяма заслуга за построяването ти като играч?
- Всеки треньор в живота ми е съдействал по някакъв метод. Майка ми ми сложи основите във волейбола чисто механически, само че за мен треньорът, който най-вече ми повлия е Марчело Абонданца. Той просто не ме оставяше на мира. Станах разпределителка на късен стадий, преди този момент бях посрещач. На 19 години ме направиха разпределителка. Той видя, че имам капацитет да стана състезател на високо равнище. Идваше с компютъра при мен в самолета. Примерно летим до Америка 14 часа, а той три часа седи и ми пуска видео да виждам по какъв начин би трябвало да подвигам тактически, какво би трябвало да направя. Първа отивах на подготовка и последна си тръгвах. Просто ме побъркваше. Тогава бях по-малка и си споделях „ какво желае от мен “, само че в този момент съм му признателна, тъй като в действителност доста ми оказа помощ за построяването ми като играч и като разпределител. Промени ми възгледите за играта.
- Абонданца те побъркваше, а руснакът Кузюткин те изнервяше. На почивките постоянно първо към теб се обръщаше…
- Не, не ме е изнервял ни минимум. Нормално е, въпреки всичко съм на подобен пост. Треньорът комуникира с мен и оттова аз управлявам тима. Винаги разпределителят е отговорен за всичко, каквото и да се случва. Това, което се случи на почивката с Кузюткин беше под афект и под страсти. Никога преди този момент не сме имали дрязги или проблеми. Тогава по този начин се случи и аз хвърлих кърпата. Даже не осъзнах, че стана по този начин. След това хората ми споделяха: „ Какво направи? Знаеше ли по какъв начин изглеждаше по малкия екран? “ Беше под страсти, по-късно сме се поздравявали с Кузюткин. Това е работа, има спорове, които по-късно се оправят и по този начин.
- Чувстваш се добре в Марица и въпреки всичко мислиш ли за последваща дестинация?
- Чувствам се ужасно в Марица. Наистина е неповторим тим. Чувствам се на място и съм си у дома. Различно е да играеш в чужбина, където си надалеч от фамилията и роднините. Аз съм от Стара Загора и съм на един час път от у дома. В свободния ден отивам да видя и сестра ми, която към този момент също тренира волейбол. Следваща дестинация? Много е рано да се каже. Сега имаме Шампионска лига, по-късно народен отбор…
- Къде е най-хубавото място?
- Бих желала да отида в Полша, в случай че имам такава опция. Винаги бих се върнала в Италия. Предложат ли ми оттова, бих непосредствено се връщам. Но ми се желае да е в Европа, тъй като предходната година в Русия ми беше много тежък сезонът. Големи дистанции, самолети, пътувания… Не е моето, избирам някъде в Европа.
- За какво мечтае Лора Китипова?
- Мечтая хората, които обичам и аз да сме здрави. Всичко друго се реализира.
- Какво би споделила за персоналния си живот? Би ли повдигнала леко завесата?
- Разделихме се с приятеля ми и сега съм свободна. (смее се)
- Здравей, Лора! Връщаш ли се към спомените от този паметен и трагичен мач в Красноярск, който ви откри пътя към групите на Шампионската лига? За първи път български тим има тази чест и привилегия.
- Да, несъмнено, че се връщам. Но истината е, че когато играем такива прочувствени мачове, по-късно доста не ги помня. Трябваше да го виждам няколко пъти по-късно. Припомних си някои моменти. Емоцията беше в действителност доста огромна! Направихме нещо необикновено! Всички доста се радват и още не можем да осъзнаем какво тъкмо се е случило.
- Вярваше ли, че можете да спечелите реванша в Русия, откакто загубихте в Пловдив с 2:3 гейма?
- Истината е, че не имах вяра, тъй като противникът ни е много мощен и класен тим, въпреки всичко е трети в Русия. Мислех, че ще играе доста по-добре вкъщи, както и стана. Първите два гейма те се показаха доста по-добре, успяваха да ни спрат тактическите инструкции, които имахме да осъществим против тях. Но някак си успяхме да успокоим нещата, надали не да ги подчиним. Настъпихме ги и започнаха да се паникьосват. Не чакаха такова нещо и ги победихме.
- Нямаше ли някакво мигане на ориста? Тук водехте с 2:0 гейма и пропуснахте да пандизите мача с 3:0. Реваншът в Красноярск се повтори с противоположен знак. Те поведоха с 2:0, пропуснаха да вземат и третия гейм и в последна сметка изгубиха 2:3. Мислила ли си върху това?
- Мисля, че в случай че бяхме победили тук с 3:0, там също щяхме да победим много по-категорично и по-лесно. За огромен тим като техния идва малко като потрес и стартират да се тормозят по какъв начин по този начин сме ги победили. Щяха да играят напрегнат и щеше да ни бъде доста по-лесно. Освен това ние ги бихме 3:2, само че имаха късмет в „ златния гейм “, който в действителност използвахме ние, защото бяхме набрали инерция от предните геймове.
- А сподели ли ви нещо треньорът Иван Петков преди началото на „ златния гейм “, който спечелихте с 15:11 и де факто ви класира за Шампионската лига?
- Треньорът ни доста добре знае по кое време би трябвало да ни каже нещо и по кое време не би трябвало, както и по какъв начин да го направи. Чисто прочувствено да ни надъха нищо не сподели. Каза ни просто да продължим да играем по същия метод и да съблюдаваме тактическите инструкции.
- Колко мощен беше респектът от рускините? Въобще имаше ли подобен или от психическа позиция играхте „ ва банк “ – действително нямаше какво да губите?
- Миналата година играх против този тим. Горе-долу съм осведомена със състезателките, знам на какво равнище са. Независимо дали е по-силен или по-слаб тим, постоянно би трябвало да има почит към съперника. Не би трябвало да има подценяване. Според мен душевен успяхме да надделеем над тях.
- Марица е в една група в Шампионската лига със съставите на Динамо (Казан), Визура (Сърбия) и Хемик (Полша). Стартирате конкуренцията след дни против любимеца Динамо. Какви са възможностите ви да продължите напред?
- Шансове постоянно има. Мисля, че са огромни, защото показахме, че можем да играем на едно доста съществено равнище. Не мисля, че Визура или Хемик са по-силни тимове от Енисей. Казан е може би е едно-две равнища над тях, само че също не е неизпълним. Нали знаете, че апетитът идва с яденето. Ние към този момент отстранихме един мощен тим и мисля, че можем да продължим напред. Със сигурност ще търсим победа във всеки мач без значение дали против Динамо (Казан) или против Визура би трябвало да търсим победа и то колкото се може по-категорична.
- Оказа се, че където си ти, там е и триумфът. Избра да се завърнеш в родното състезание в Марица след кариера в чужбина и това е печеливш ход…
- Мисля, че освен аз способствам за успехите. Марица има доста сработен колектив и екип от доста години. Работи се в тази тенденция и това е било задачата. Това, че в този момент в действителност направихме един доста добър тим с доста класни състезателки и успяхме да се сработим за доста малко време, даде резултат. Реално всички сме играли дружно дали в националния тим, или на клубно равнище. Помогна много това, че бързо се сработихме.
- Дълго се работи в Марица, повече от 5-6 години, с цел да се направи този удар.
- Абсолютно е по този начин. Марица работи по план. Знаеха малко по малко по какъв начин да се приближат колкото се може по-бързо до Шампионската лига и в последна сметка го постигнахме. Това е огромен триумф и се веселя, че тъкмо в този миг аз съм в този тим.
- Кое те накара да приемеш офертата на Марица?
- В началото на лятото, още до момента в който бяхме с националния тим, имах оферти от чужбина. Просто ги отхвърлих, тъй като не считам, че бяха толкоз стойностни. В последна сметка в края на лятото останах без тим и взех решение да остана в Марица. Това е класен тим, на европейско равнище. Радвам се, че се работи по този метод, тъй като за жалост в България волейболът не е на доста високо клубно равнище, както се вижда. Но Марица съумя да счупи всички тези стандарти и да направи нещо в действителност огромно. Радвам се, че останах, тъй като се сработваме и се разбираме доста добре. Чувствам се на място в този тим.
- Ще те върнем при започване на твоята кариера. Родена си в Стара Загора и започваш да играеш тенис на корт. Кой те отхвърли от този спорт и по какъв начин стартира флиртът ти с волейбола?
- Флиртът ми с волейбола общо взето е от бебе, тъй като майка ми е някогашна волейболистка и аз действително съм израснала в залата. Тя е и първата ми треньорка. Тенисът пристигна като бонус. Тренирах двата спорта редом. Много ми харесваше, само че там нещата са по-различни – самостоятелен спорт, тренира се по друг метод. Винаги залата повече ме е привличала.
- Каква е ролята на майка ти Лариса Китипова за построяването ти като играч?
- Майка ми е първата ми треньорка. Постави ми основите, техниката във волейбола, оказа помощ ми да израсна до доста висока степен, до момента в който отидох в ЦСКА. Там се доразвих.
- Времената на починалия Спиридон Зегов – той ли те притегли?
- Да.
- Мислила ли си дали можеше да направиш сполучлива кариера в тениса?
- Имам една извоювана купа на кмета. Като бях дребна доста плачех като изгубвам. Тогава доста падах на тенис, като изключим тази купа на кмета. Но постоянно повече ми е харесвал волейболът и не съм мислила за кариера в тениса.
- Имаш седем години в ЦСКА, четири извоювани трофеи на България. Най-хубавите ти мемоари от този интервал?
- Уникален интервал. В ЦСКА се срещнах с всички девойки, с които сега играя и в националния тим. Завързах доста другарства. Взехме четири трофеи, а в младежките гарнитури също имаме доста титли. Да побеждаваш е доста хубаво, а тогава бяхме безапелационни шампионки. Треньорите там ме построиха като темперамент и като играч. Но най-хубавото е, че останахме приятелки с доста от девойките, с които тогава тръгнахме дружно.
- С националния тим на България за девойки до 20 години се класирахте на четвърто място на международното състезание в Мексико. Какво обаче ви попречи да спечелите орден от този конгрес? Това четвърто място като че ли е „ омагьосало “ груповите ни спортове…
- Бяхме на косъм да станем трети. Играхме против Бразилия, беше 2:0 за нас, след това те изравниха – 2:2. В тайбрека водехме с 14:11, само че може би ни липсваше опит и не си повярвахме. За страдание на целия ни тим това е един от най-лошите мемоари в кариерата ни. Бяхме на косъм от медала и към момента не можем да разберем по какъв начин се случи по този начин, че загубихме.
- Първият ти клубен тим в чужбина е в Азербайджан. Лесно ли привикна с ситуацията там?
- Да, елементарно привикнах. След това изиграх още два сезона там. Като отпътувах, несъмнено, ми беше доста обезпокоеното, само че тогава имаше още четири българки, които играеха там. Хубавото в Азербайджан е, че всички тимове са в Баку. Не се пътува, играем си в една зала. Виждах се с тях всеки ден. Те бяха по-големи от мен – Мария Филипова, Кремена Каменова, Диана Ненова, Добрияна Арабаджиева. Втори-трети сезон бяха там и съумяха да ме вкарат в ситуацията и да се приобщя. Азербайджанците са доста топъл народ – постоянно ще оказват помощ, постоянно са отсреща. Много бързо привикнах.
- Другите шампионати, в които си играла са тези на Германия, Италия и Русия. В коя от тези страни се играе най-силният волейбол и къде си се чувствала най-добре?
- Най-добре се усещах в Италия по обясними аргументи. Според мен там се играе на най-високо равнище, най-професионална е цялата организация. Имахме дори хора, които да ни сменят крушките в банята, в случай че се наложи. За всичко си има човек, който си гледа работата и знае защо е там. Твоите задания са единствено да влизаш в залата, да тренираш и да играеш мачове. За страдание не се получи доста сполучлив сезон, само че като цяло там съм се чувствала най-добре и волейболно, и чисто като страна доста одобрявам Италия.
- Какво е чувството да играеш за България? От десетилетия към този момент в женския народен тим непрекъснато има някакви проблеми. Пламен Константинов сподели, че при мъжете все нещо се дели, само че при вас може би е по-тежко положението…
- Ние, девойките между тях действително нищо не разделяме. Разбираме се доста добре като колектив. Познаваме се от доста години, с множеството от деца сме израснали дружно в ЦСКА. По-големите Страши Филипова, Диана Ненова и останалите съумяха да ни одобряват и последните години да ни оказват помощ да израснем и да се усещаме удобно. Не мисля, че казусът в националния тим идва от някакви дрязги сред нас или групови проблеми.
- Просто не можете да случите на треньор.
- Не е моя работа да го разясня.
- В рамките на шегата го споделям, тъй като треньорът постоянно е жертва.
- Историята това приказва щом всяка година го сменяме.
- Има ли дуел с екипа на страната ни, който няма да забравиш в никакъв случай?
- Единият е този, който към този момент споменахме за четвъртото място. За страдание с неприятни страсти.
- А някой с приятни?
- Бяхме спечелили купа „ Елцин “ против рускините. Тогава не играха с главния си състав, само че отново да победиш Русия там с 3:2 си е огромен триумф. В спомените ми е и срещата от последното европейско против туркините. Наистина доста мощен мач. Чувствах се добре и от самото начало бях сигурна, че ще победим, без значение какво се случва. Много искахме да им върнем поради квалификацията, която загубихме в София. Пък и туркините постоянно са били на топ равнище и постоянно са ни били директни съпернички за доста места както на квалификацията за международното и на европейското. Много искахме да ги победим.
- Споделяш ли мнението, че тимът не осъществя капацитета си за нещо по-голямо на това европейско състезание?
- Да, несъмнено и на това, както и на доста други преди този момент. Реално всяка година тръгваме с огромната кошница за всяко състезание. Тази година от опит взехме решение да не си слагаме напразни очаквания, тъй като и групата ни беше доста тежка с Русия и Турция. Не знаехме дали ще излезем от нея. Разбира се отидохме с ясната цел да побеждаваме. В срещата с Германия не успяхме да играем по този начин, както в предходните мачове. Не можахме да им се противопоставим, те бяха доста по-добре тактически готови от нас, знаеха къде са слабите ни места и по какъв начин да ги употребяват. Това им даде по-големи шансове да победят. Не мога да си обясня за какво не осъществяваме капацитета освен на това европейско. От толкоз години имаме неповторим тим със състезателки, които играят на доста високо равнище в доста мощни тимове като Елица Василева, Добрияна Арабаджиева, Христина Русева, Емилия Николова. Всички са топ състезателки. Просто нещо липсва. Много ни е гняв и сами не можем да си дадем пояснение къде е казусът. Всяка година си споделяме, че ще създадем нещо, на лека-полека времето си минава и за жалост не можем да го осъществяваме.
- Кой е треньорът, който има най-голяма заслуга за построяването ти като играч?
- Всеки треньор в живота ми е съдействал по някакъв метод. Майка ми ми сложи основите във волейбола чисто механически, само че за мен треньорът, който най-вече ми повлия е Марчело Абонданца. Той просто не ме оставяше на мира. Станах разпределителка на късен стадий, преди този момент бях посрещач. На 19 години ме направиха разпределителка. Той видя, че имам капацитет да стана състезател на високо равнище. Идваше с компютъра при мен в самолета. Примерно летим до Америка 14 часа, а той три часа седи и ми пуска видео да виждам по какъв начин би трябвало да подвигам тактически, какво би трябвало да направя. Първа отивах на подготовка и последна си тръгвах. Просто ме побъркваше. Тогава бях по-малка и си споделях „ какво желае от мен “, само че в този момент съм му признателна, тъй като в действителност доста ми оказа помощ за построяването ми като играч и като разпределител. Промени ми възгледите за играта.
- Абонданца те побъркваше, а руснакът Кузюткин те изнервяше. На почивките постоянно първо към теб се обръщаше…
- Не, не ме е изнервял ни минимум. Нормално е, въпреки всичко съм на подобен пост. Треньорът комуникира с мен и оттова аз управлявам тима. Винаги разпределителят е отговорен за всичко, каквото и да се случва. Това, което се случи на почивката с Кузюткин беше под афект и под страсти. Никога преди този момент не сме имали дрязги или проблеми. Тогава по този начин се случи и аз хвърлих кърпата. Даже не осъзнах, че стана по този начин. След това хората ми споделяха: „ Какво направи? Знаеше ли по какъв начин изглеждаше по малкия екран? “ Беше под страсти, по-късно сме се поздравявали с Кузюткин. Това е работа, има спорове, които по-късно се оправят и по този начин.
- Чувстваш се добре в Марица и въпреки всичко мислиш ли за последваща дестинация?
- Чувствам се ужасно в Марица. Наистина е неповторим тим. Чувствам се на място и съм си у дома. Различно е да играеш в чужбина, където си надалеч от фамилията и роднините. Аз съм от Стара Загора и съм на един час път от у дома. В свободния ден отивам да видя и сестра ми, която към този момент също тренира волейбол. Следваща дестинация? Много е рано да се каже. Сега имаме Шампионска лига, по-късно народен отбор…
- Къде е най-хубавото място?
- Бих желала да отида в Полша, в случай че имам такава опция. Винаги бих се върнала в Италия. Предложат ли ми оттова, бих непосредствено се връщам. Но ми се желае да е в Европа, тъй като предходната година в Русия ми беше много тежък сезонът. Големи дистанции, самолети, пътувания… Не е моето, избирам някъде в Европа.
- За какво мечтае Лора Китипова?
- Мечтая хората, които обичам и аз да сме здрави. Всичко друго се реализира.
- Какво би споделила за персоналния си живот? Би ли повдигнала леко завесата?
- Разделихме се с приятеля ми и сега съм свободна. (смее се)
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ