Разположено е на десния бряг на р. Тополница и отстои

Разположено е на десния бряг на р. Тополница и отстои на 8 км. от гр.Пазарджик.Това е моето родно село Юнаците, което доста обичам и съм го напускала краткотрайно, единствено когато съм учела.

От няколко дни знам,че би трябвало да напиша нещо във връзка Седмицата на кърменето в предишното.

Трудно ми е,защото към този момент не са останали живи възрастни хора, с които мога да се срещна и беседвам.Повечето неща знам от позицията на годините ми и от разказите на моите майка и баба.

Жените –майки и баби,с които се срещнах в топлите юлски дни бяха прелестно сюрпризирани, че някои се интересува от това. И с доста обич си спомниха времето,когато за първи път са станали майки, а това е било през предишния век..

Разказаха ми,че девойката още овреме се приготвя за това,че един ден ще стане майка.От майка си и бабите си знае,че е редно да кърми чедото си. Коластрата,която бебето ще одобри от майчината гръд е доста потребна за здравето на бебето.Майката би трябвало да се храни с потребни храни,които няма да нервират стомахчето на новороденото и да не приема медикаменти,защото ще се отделят в кърмата. Знае се,че е хубаво да се употребяват плодове,зеленчуци, кромид-лук,мляко, да се да се пият течности. В градините има задоволително плодове и зеленчуци.

В далечното минало не е имало литература за храненето на бебето,но тези неща са се предавали от потомство на потомство и хората са се стремели да гледат добре децата си.въпреки,че битовите условия не са били от най-хубавите. Децата са били и са най-важни в фамилията. За тях се грижели майките, а откакто пораснат –бабите.

Една от моите събеседнички показа,че в никакъв случай не ще не помни мига,в който за първи път е поела в ръцете си новороденото и трябвала да го закърми.Изпитвала ужасна болежка,но при типа на дребното дребосъче всичко не запомнила. Близостта,която се е основала сред майката и бебето няма аналог. Малките ръчички нежно обгръщали майчината гръд и правели майката щастлива.

А детето към този момент станало на 2 години и траяло да бозае и когато към тях имало и други хора към този момент се срамувало, само че подканяло майка си да отидат в другата стая,за да го накърми.

Майката още си спомня по какъв начин детето се гушкало в нея и погалвало с взор и ръчички гърдите,които го кърмят и какъв брой щастлива я правело това. Незабравими и неповторими неща, които вършат живота прелестен.

Друга жена описа за двамата си еднояйчни близнаци- единият доста алчен и влюбчив, а другият мъчно се хранел и бил ревлив.Много усърдие вложила,за да го научи и той за стартира да бозае.

Тя еднообразно обичала и двамата,гушкала ги, кърмела ги поредно, като редувала кой ще накърми по-напред. Единия близнак заспивал спокоен с усмивка, а другия хленчел и все не можела да му угоди. Изморена,след като бебетата към този момент заспивали,тя се радвала и на двамата. Майчиното сърце еднообразно обича.Галела нежните ръчички,целувала чудните очички. Любвеобилния близнак,да го назовем условно Павел траял да бозае на драго сърце и да се гушка в майка си,а другият капризничел, проявявал темперамент.Така растели. Павел бил крепко, лъчезарно и палаво дете, което майката кърмела до 2 годишна възраст, а за другото момче се чудела каква храна да подготви. Той постоянно боледувал, усамотявал се, не бил отзивчив и рядко играел с други деца.

След време се родило трето дете в фамилията и опитната към този момент майка знаела по какъв начин да го закърми. И тя, госпожицата мъчно почнала да бозае,но майката настоятелно изчаквала и това дало резултат. Тя считала, че е трябвало по този начин да постъпи с близнака и,че той боледувал, отдавала на това, че доста рано се е отказал от майчината кърма.

Майката е уверена,че кърменето е доста значима за здравословното положение на детето. Кърменето е равно на здраве за детето и успокоение за родителите. Много по-лесно се отглежда крепко дете.

При кърменето връзката сред детето и майката е доста мощна и остава за цялостен живот, споделя майката.

Много е трогателна картината на кърмеща майка и щастливо, бозаещо детенце,но дамите,с които разговарях нямат такава фотография. Времената са били други,но си спомнят,че са кърмели децата си,когато те пожелаят - на разнообразни места и отвън дома.

Разказаха мемоари на майките и бабите си,когато дамата е работела съвсем до последния ден преди раждането на бебето.Почти непрестанно са били на полето, само че това не им е пречело да раждат здрави бебета.

Знаели са, че би трябвало незабавно да накърмят рожбата си. В предишното доста от бебетата са израсни на полето,защото майките са работели. Под някое дърво на сянка са връзвали люлка на бебето,за да може майката да го кърми,кога то заплаче. Споделят,че рядко се е налагало да им дават преварена и подсладена вода.

/Впрочем и в този момент някои педиатри предлагат единствено и само кърма, което знам от персонални наблюдения/

Една от моите събеседнички показа, че в този момент в случай че може да стане майка- отново ще кърми бебето си, макар,че в този момент има толкоз примамливи неща-адаптирани млека, каши,пюрета и още и още. Ще го гали и гушка и ще му се радва до момента в който бозае, а и по-късно.

Това е най-голямото благополучие за една любяща майка.

* Автор - Иванка Трайкова, секретар на НЧ,,Хаджи Найден Йованович-1935,, с. Юнаците