Халщат, праисторическата столица на бялото злато е в опасност
Разположената в австрийските Алпи мина Халщат е най-старата солна мина в света и е изобилен източник на археологически открития. Тя ще бъде обект на действия за подсилване, които целят да бъдат предпазени главните й галерии, осведоми Франс прес.
Дейностите по укрепването, които бяха показани в средата на август, са ориентирани към " запазването й за бъдещите генерации ", сподели Томас Щелцер, министър-председател на провинция Горна Австрия, където се намира Халщат. Мината е оповестена през 1997 година за част от Световното културно завещание на Юнеско.
" Както във всички мини земята оказва напън върху галериите и заплашва да ги затвори още веднъж, в случай че не се предприеме нещо ", изяснява археологът Ханс Ресшрайтер, който дава отговор за разкопките.
Халщат не е мина като другите. Тя се експлоатира от 7000 години и е най-старото място за добиване на сол в света. През първата половина на първото хилядолетие преди Христа мината е приютявала цивилизация с нечувано в Европа благосъстояние, на която е дала името си - " Цивилизацията на Халщат ".
Дефилето на Халщат е на 800 метра височина и крие гигантско солно находище. То се издига над естествено езеро, което е посещавано от милиони туристи от целия свят, пристигнали да се любуват на алпийския пейзаж, който като че ли е от пощенска картичка. Езерото е останалото от бивш океан, който се е намирал там преди 250 милиона години и е избутано към върховете от прищевките на геологията.
Това, което прави мястото изключително известно, е откриването през 19-и век на некропол, който няма еднакъв на себе си в света.
" Хиляди са ексхумираните тела, като съвсем всички са с богати бронзови украси, които нормално се носят от най-заможните. Костите са запечатали белезите на тежък физически труд още от детството и по едно и също време с това знаци на непостижим разцвет ", означи Ресшрайтер.
По това време солта, която дълго време е наричана " бялото злато ", е била доста скъпа. Халщат е произвеждал съвсем половин звук дневно, като е снабдявал " половината от Европа ", изяснява експертът.
" Тази труднодостъпна околност се е трансформирала 800 години преди Христа в най-богатата на континента и съществена платформа за търговия ", твърди той. Доказателство за това са откритите там мечове с дръжки от слонова кост и бокали за вино.
Втората вълна разкопки, направени преди към 60 години от Музея за естествена история във Виена, оферират нова серия от изненади.
В останките на заровените на над 100 метра подземен галерии археолозите са разкрили " единствени по рода си свидетелства за индустриална активност от Бронзовата епоха " (между 300 и 1000 години прочие Хр. - бел.ред), сподели Ресшрайтер. Той акцентира, че в активността на мината са взели участие огромен брой хора.
Перлата в короната на откритията е дървена стълба, дълга 8 метра и датираща отпреди 1100 години преди Христа. Тя е най-старата в Европа. Археологът акцентира, че " стълбата е по този начин добре непокътната, че би могла да бъде разглобена и съединена още веднъж наред ".
Днес в историческата мина работят още към 40 души, като доставят 250 000 тона сол годишно.
" Солта няма същата стойност като в древността, само че с помощта на многостранната й приложимост, най-много във фармацевтичната промишленост и химията, предлага пазари с висока добавена стойност ", твърди Курт Томанек, механически шеф на компанията, която експлоатира мината Салинен Аустрия (Salinen Austria).
Източник: БТА
Дейностите по укрепването, които бяха показани в средата на август, са ориентирани към " запазването й за бъдещите генерации ", сподели Томас Щелцер, министър-председател на провинция Горна Австрия, където се намира Халщат. Мината е оповестена през 1997 година за част от Световното културно завещание на Юнеско.
" Както във всички мини земята оказва напън върху галериите и заплашва да ги затвори още веднъж, в случай че не се предприеме нещо ", изяснява археологът Ханс Ресшрайтер, който дава отговор за разкопките.
Халщат не е мина като другите. Тя се експлоатира от 7000 години и е най-старото място за добиване на сол в света. През първата половина на първото хилядолетие преди Христа мината е приютявала цивилизация с нечувано в Европа благосъстояние, на която е дала името си - " Цивилизацията на Халщат ".
Дефилето на Халщат е на 800 метра височина и крие гигантско солно находище. То се издига над естествено езеро, което е посещавано от милиони туристи от целия свят, пристигнали да се любуват на алпийския пейзаж, който като че ли е от пощенска картичка. Езерото е останалото от бивш океан, който се е намирал там преди 250 милиона години и е избутано към върховете от прищевките на геологията.
Това, което прави мястото изключително известно, е откриването през 19-и век на некропол, който няма еднакъв на себе си в света.
" Хиляди са ексхумираните тела, като съвсем всички са с богати бронзови украси, които нормално се носят от най-заможните. Костите са запечатали белезите на тежък физически труд още от детството и по едно и също време с това знаци на непостижим разцвет ", означи Ресшрайтер.
По това време солта, която дълго време е наричана " бялото злато ", е била доста скъпа. Халщат е произвеждал съвсем половин звук дневно, като е снабдявал " половината от Европа ", изяснява експертът.
" Тази труднодостъпна околност се е трансформирала 800 години преди Христа в най-богатата на континента и съществена платформа за търговия ", твърди той. Доказателство за това са откритите там мечове с дръжки от слонова кост и бокали за вино.
Втората вълна разкопки, направени преди към 60 години от Музея за естествена история във Виена, оферират нова серия от изненади.
В останките на заровените на над 100 метра подземен галерии археолозите са разкрили " единствени по рода си свидетелства за индустриална активност от Бронзовата епоха " (между 300 и 1000 години прочие Хр. - бел.ред), сподели Ресшрайтер. Той акцентира, че в активността на мината са взели участие огромен брой хора.
Перлата в короната на откритията е дървена стълба, дълга 8 метра и датираща отпреди 1100 години преди Христа. Тя е най-старата в Европа. Археологът акцентира, че " стълбата е по този начин добре непокътната, че би могла да бъде разглобена и съединена още веднъж наред ".
Днес в историческата мина работят още към 40 души, като доставят 250 000 тона сол годишно.
" Солта няма същата стойност като в древността, само че с помощта на многостранната й приложимост, най-много във фармацевтичната промишленост и химията, предлага пазари с висока добавена стойност ", твърди Курт Томанек, механически шеф на компанията, която експлоатира мината Салинен Аустрия (Salinen Austria).
Източник: БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ