Разположена върху платото Калето“, на изток от Провадия се издига

Разположена върху платото „ Калето “, на изток от Провадия се издига средновековната цитадела Овеч.

Построена от византийците и функционираща от IV в. до началото на VII в., крепостта не била дейна съвсем цялостен век. Когато този интервал отминава повторното ѝ заселване стартира от XI в. и завършва в края на XVII в. При другите нации, крепостта има разнообразни наименования – византийците я назовават Проват или Проватон, българите – Овеч, а турците – Таш Хисар, което в превод значи каменна цитадела. В историческите летописи от XII в. крепостта се загатва и с името Бурфанта.

Платото, където се намира крепостта има формата на транспортен съд и е обкръжено със скални венци високи от 11 до 25 метра. На север от него е ситуирано платото „ Табиите “ – двете плата се свързват посредством стеснен провлак. Някога в северната част на „ Калето “ са се издигали високи крепостни стени – на същото място през днешния ден се намира Главната врата на твърдината. На собствен ред, тя е обвързвана с провлака към „ Табиите “ с помощта на мостово оборудване дълго към 160 метра. Пред портата е прокопан неестествен провлак, който има дължина и дълбочина надлежно 8 и 5 метра. Навътре към крепостта се стига по изсечен в скалата път, засводен на повече от 10 метра. Според легендите в намиращите се под крепостта карстови пещери в миналото са се съхранявали големи ресурси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на блокада.

Заради близостта му с Варна, Овеч е получил съществено развиване по време на владението от българите. Поради неналичието на флот, сегашната морска столица на България бързо паднала под напора на византийския флот. За разлика от нея обаче, Овеч е изработен по този начин, че да издържи вероятно византийско нахлуване.

Крепостта Проват имала за цел да защищити Византия от нахлуващите от север войнствени племена. Името Проватон идва от гръцки и значи „ Овча цитадела “. Благодарение на българският табиет да възприемаме всичко безусловно, Аспаруховите българи употребявали направения към този момент от славяните дословен превод на името и по този начин крепостта била наречена Овеч. Първоначалната и отбранителна функционалност, бързо се трансформирала и Овеч се трансформирал в огромен административен и боен център с непрекъснато население. Когато християнството навлязло в нашите земи, мястото почнало да се възприема и като епископска резиденция, естествено, със стабилен боен гарнизон.

Съществува доктрина, че Овеч е съществувал и по време на Първата българска страна. Доказателства за това са двата надписа на хан Омуртаг, информиращи за времето на неговите походи против франките и маджарите, където упоменатите в надписа военачалници намират гибелта си.

Името на крепостта се свързва и с интервала на Второто българско царство, в частност с имената на цар Калоян и брат му Петър II. През 1278 година, 2 византийски армии от 5000 и 10 000 бойци, надлежно под водачеството на пълководците Априн и Мурин, пробвайки се да преминат през проходите на Стара планина към Търново,  намерили гибелта си под мечовете на воините на цар Ивайло. По пътя на завладяването си, пълководеца Михаил Глава Тарханиот завладял няколко замъци в Източния Балкан, само че с Овеч блъснал на камък. Зает с обсадата, той не забелязал по какъв начин в тила му пристигнала армията на Ивайло, която ликвидирала византийците за броени дни. Михаил Глава, за който се счита, че има български генезис, се качил на транспортен съд за Константинопол, заради здравословни аргументи, оставяйки бойците си без лидер. Чисто бягство – освен това много нетипично за българите. Дано не е българин.

По разпореждане на цар Иван Александър в Овеч били затворени трима от рицарите на граф Амедей VI Савойски пленени при боевете при Глата през 1366 година, като един от тези рицари е самият бургундски маршал – Гвидо ди Понтарлиер. Единствената причина да се отърват била намесата на католическия патриарх на Константинопол, който издействал откуп от 2400 златни перпера в подмяна на техния живот.

Основи от основната черква на Овечката епархия и огромният бунар. Снимки: Уикипедия

Под командването на Лала Шахин, 30-хилядната турска войска, превзема Овеч през 1388 година Въпреки подписаното по-рано помирение, турците прибягват до машинация и се промъкват през нощта. Османския хронист Нешри твърди, че „ неверниците “ се окопитили и се съпротивлявали гневно, само че все пак били „ насечени на части “. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 година синът на Иван Шишман, стартира въстание в Овеч Няколко години по-късно, през 1413 година синът на Баязид I, Муса завладява още веднъж крепостта и грубо се разправя с въстаналото население. По време на нападението на войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, прочут като Варненчик, 1444 година, крепостта е унищожена до основи. Когато турците още веднъж се настаняват в крепостта запазили дребен боен гарнизон – по този начин твърдината почнала да губи своето предопределение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в., а по-късно твърдината бива изоставена. Българското ѝ население основало известният през днешния ден град Провадия. Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово оборудване сред крепостта и платото Табиите, щерни за зърно, многочислени кладенци за събиране на вода, руините на трикорабна едноабсидна черква център на Овечката епархия, две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV в., пандизите на благородниците и на провинилите се жители и военнопленници, стражевите кули, каменната северна врата, мраморните колони на Омуртаг.

Автор: Божидара Иванова