Разположен на египетския бряг на Червено море, Вади ал-Джарф днес

Разположен на египетския бряг на Червено море, Вади ал-Джарф през днешния ден е безшумно и неугледно място. Сухите пустинни пясъци и спокойната синя вода се простират докъдето взор стига, а от другата страна на водната простор се вижда Синайският полуостров. Това видимо успокоение прикрива оживения център, който е бил преди повече от 4000 години. Историческото значение на Вади ал-Джарф се затвърждава през 2013 година, когато в изкуствено основани варовикови пещери там са открити 30 папируса, най-старите в света.

Освен с възрастта си, по този начин наречените свитъци от Червено море са забележителни и със наличието си. Те освен разкриват далечното минало на Вади ал-Джарф като оживено пристанище, само че и съдържат разкази на очевидци за човек на име Мерер, който е взел участие в построяването на Голямата пирамида на фараона Хуфу, заяви „ National Geographic ”.

Обектът Вади ал-Джарф е открит за първи път през 1823 година от британския странник и антиквар Джон Гарднър Уилкинсън, който счита, че руините му са гръко-римски некропол. След това, през 50-те години на ХХ век, двама френски водачи, обичащи археологията, Франсоа Биси и Рене Шабо-Морисо, се натъкват още веднъж на обекта. Те допускат, че в миналото е бил център за произвеждане на метали. Суецката рецесия от 1956 година забавя по-нататъшните изследвания.

Работата на обекта е обновена едвам през 2008 година Френският египтолог Пиер Тале управлява поредност от разкопки, които дефинитивно дефинират Вади ал-Джарф като значимо пристанище, датиращо отпреди към 4500 години, от времето на Хуфу и построяването на Голямата пирамида. Екипите на Тале разкриват, че Вади ал-Джарф е бил многолюден стопански център и е играл съществена роля в търговията с материали, употребявани за построяването на пирамидите, на към 150 благи отсам. В поддръжка на археологията е знаменателната находка на дневника на Мерер измежду папирусите.

След като към гибелта на Хуфу пристанището Вади ал-Джарф е извадено от употреба, данните сочат, че от Гиза е изпратен екип, който да затвори варовиковите пещери. По време на процеса на запечатване на пещерите към този момент остарелите папирусни документи на Мерер евентуално са заседнали измежду каменните блокове.

Те остават в недрата на пустинята в продължение на към 4500 години до откриването им по време на разкопките на Тале през 2013 година

Сред свитъците от Червено море има няколко типа документи, само че писанията на Мерер провокират най-голямо неспокойствие. Ръководител на работна група, строяща пирамидата на Хуфу, Мерер записва активността ѝ в своя дневник. Това е всекидневен запис на работата, която екипът му е правил в продължение на три месеца по време на градежа на Голямата пирамида.

Екипът се състоял от към 200 служащи, които пътували из Египет и отговаряли за осъществяването на всички задания, свързани с построяването на Голямата пирамида. Сред най-интересните са варовиковите блокове, употребявани за облицовката на пирамидата. Мерер в детайли записва по какъв начин екипът ги извлича от кариерите в Тура и ги придвижва с лодка до Гиза.

Хората на Мерер натоварвали варовиковите блокове на лодки, транспортирали ги нагоре по Нил и следили по какъв начин те се преброяват в административна зона, преди да бъдат отнесени в Гиза.

Дневникът на Мерер даже дава визия за един от архитектите на пирамидата. Анкхаф, полубрат на Хуфу, заемал длъжността " началник на всички царски работи ".

Мерер също по този начин деликатно следи по какъв начин се заплаща на екипажа му. Тъй като във фараонски Египет нямало валута, изплащането на заплатите се правило нормално в ограничения зърно. Имало една съществена единица - " дажба ", и служащият получавал повече или по-малко съгласно категорията си в административната стълбица. Според папирусите главната храна на служащите е била хедж (квасен хляб), песем (плосък хляб), разнообразни типове месо, фурми, мед и бобови растения, като всичко това се е поливало с бира.

Отдавна е признато, че Голямата пирамида е издигната от огромна работна мощ, само че историците дълго време спорят за статута на тази работна мощ. Мнозина настояват, че служащите е трябвало да бъдат поробени, само че свитъците от Червено море опонират на това разбиране. Подробните записи на заплащанията на Мерер демонстрират, че тези, които са строили пирамидите, са били квалифицирани служащи, които са получавали заплащане за услугите си.

В редовете на нежните папируси има нещо още по-необикновено. По думите на Мерер в тях се съдържа роман от първа ръка на човек, който освен е бил очевидец на градежа на пирамидите, само че и чийто екип е бил значима част от ежедневната работа по осъществяването на задачата. Благодарение на това изобретение египтолозите разполагат с подробна картина на последните стадии от градежа на Голямата пирамида./БГНЕС