“Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го

“Разперил млад орел крила,
На лов поел,
Но в момент пронизва го стрела
И скършва стремежа му самоуверен.
Той пада измежду миртова горичка,
Три дни се гърчи в болки там
И тръпне изнурен
Три дълги, дълги нощи;
Накрая той е изцелен
От животворния еликсир
На вездесъщата Природа.
От храсталака се измъква,
Крила разтваря - но, ах,
Къде е мощният обсег?
С последни сили се издига
Над земята,
За плячка закопнял,
Но каца, премалял от тъга,
На камъните край реката;
Зарейва взор в клонестия дъб,
В небесния шир
И сълзи пълнят гордия му поглед.

Тогава измежду миртовите гранки
Долита гълъб с гълъбица -
Те закачливо се поклащат
По пясъка златист около брега
И нежно гукат в хор,
Извиват сластно алени очи
И зърват горестната птица.
Гълъбът приплясва дружелюбно
До близкия храсталак, кокори се
Изискано-самодоволен:
" Ти страдаш! - бъбри той. -
Приятелю, главата горе!
Нима за благополучие безбурно
Не ще намериш всичко тук?
Не те ли радват тези златни гранки,
Чиято сянка в зноя те разхлажда?
Нима не можеш измежду лъчите
На залеза да опнеш гръд
Връз мекичкия мъх около потока?
Сред росни цветове ще бродиш ти,
Ще късаш до насита
Из горските гъстаци
Отбрани лакомства, ще квасиш
Гърло в ручея сребрист...
Приятелю! Умереност -
Това е същинското благополучие!
С сдържаност навсякъде ще си удовлетворен! "
" О, какъв брой умно! - промълвил орелът
И в себе си потопен тъмно. -
Ах, мъдрост! Ти приказваш като гълъб! " ”

1771,Йохан Волфганг Гьоте

снимка: ellyevans679.deviantart