ИЗБРАНИ АФОРИЗМИ ОТ ЖИТИЕ И КЕФ НА ГРЕШНАГО СУЛТАН БОРИСОВА: Най-обича чифт изсушени тестиси на бизон, изпитвал министрите си докато чете вестник с гола жена отзад...
„ Разперено расо. И рев на двумесечно бебе, до момента в който го потапят във водата. Една тясна кухничка. И поцинкован леген. Светото свещенодействие на Кръщението се прави не в храм, а в къщичката в Банкя през лятото на 1959 г… “
Тази мистична атмосфера ни вкарва в житието и страданието на „ Бойко, който постоянно се завръща “ от Кристина Кръстева (журналист от „ 24 часа “) – книга, показана като „ първата подробна, качествена, написана увлекателно и без страсти “ биография на премиера.
За статистиката: това е осмото литературно безстрашие, отдадено на Борисов (пардон, деветото, в случай че броим апокрифа „ Шайка: Бойко, Росен и другите “ на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров). Обаче май е първото издание, което държи категорично да се знае, че „ Бойко Борисов не е поръчвал тази книга “. И неслучайно.
Не се подвеждайте по това, че вътре ще прочетете смели, отривисти и безапелационни формулировки по негов адрес като „ помъдрял и всичко видял боец “, „ наличен и земен като първия си преподавател “ (Тодор Живков, б.р.), основал чувството за себе си като за „ грижлив татко на всеки гражданин в София – освен в човешки облик “ (защото като столичен кмет уредил 50 000 лева за оплождане на слоницата от Зоопарка), който „ като се изключи че е най-дългогодишен измежду министър председателите, може да претендира, че от футбол най-вече схваща “, а рисунката му на газовия хъб „ Балкан “ имала „ статут на европейско произведение на изкуството “.
Въпреки всичко, сме склонни да приемем разграничението на създателите за изцяло правдиво. След 16 години стаж в политиката всеки – най-много Борисов – би трябвало да е развил задоволително добър нюх, с цел да осъзнае по кое време старанието за възхвала е на път да мине тънката граница към вица.
А и като водач на „ национална партия “ надали би разрешил биографията му да се продава за 16 лв. с меки корици (25 лева за „ подаръчното “ издание), сравнима с цената на книжните изповеди на Слави Трифонов пред Иво Сиромахов. Някой би обърнал внимание, че е тъкмо два пъти по-скъпа от прясната първа биография на президента Румен Радев – още веднъж формирана от публицисти от в. „ 24 часа “, още веднъж издадена от ИК „ Труд “, още веднъж „ нецензурирана “ и „ не по поръчка “.
Разбира се, търсенето дефинира предлагането. Или „ Да живее пазарната стопанска система “, както споделил някогашният съветски дипломат Владимир Титов в един от тенис-сблъсъците си с Борисов.
Онези, протегнали ръка към „ Бойко, който… “ с очакване за разтърсващи и нечувани персонални откровения, евентуално ще останат леко разочаровани. Хората, които имат най-малко замъглен спомен от последните 16 години, надали ще научат нещо ново за министър-председателя си, отвън следната гъста есенция от вътрешноведомствени бисери като:
- Борисов подвига 145 кила от лежанка, не се бръсне в понеделник, не дава пари във вторник, и не спи повече от 6 часа в денонощие нито като главсек, нито като кмет, нито като премиер;
- Изпитвал е бъдещите си министри, до момента в който чете „ 7 дни спорт “ с голата жена на последната страница, вдигнал десния си крайник на стол, по къси гащета;
- Росен Петров и Слави Трифонов го пропагандирали да стане политик още през есента на 2001 година, като го сравнявали с Путин (човек, пристигнал от сферата на сигурността, който таман стартира да „ подвига страната на крайници “);
- Паметната му кожена тужурка от мандата като основен секретар била поръчана в Пазарджик от шефа на Националната полиция ген. Васил Василев;
- Любимият му сувенир, който го следва от кабинета му в Министерство на вътрешните работи, са чифт изсушени тестиси от американски бизон;
- Агнешките главички са пожеланото меню за овчарските кучета на Борисов.
Последното е ужасно удачна метафора „ пред който би трябвало да послужи “, сравнима с лапсуса за „ Разбитите авЕри “, изтърван на друго място в книгата по адрес на Реформаторския блок.
Най-забавният епизод от „ Бойко, който постоянно се завръща “ в действителност не е отдаден на него, а на Яне Янев, уви.
Борисов изпратил съветника си по битката с корупцията да уведоми един от министрите си, че против него в прокуратурата към този момент има много сигнали и би трябвало да подаде оставка неотложно.
„ Въпросният член на държавното управление отворил прозореца, взел един стол и се качил – ще се мята. Яне Янев го разубедил да не скача и по този начин избавил един човешки живот “, разкрива биографията.
Както се споделяше във „ Фарго “ – от почитание към оживелите, имената им са спестени. От почитание към починалите, останалото е предадено по този начин, както се е случило.
Във всички случаи, книгата е неповторим алманах, чете се с забавление, на един мирис. Особено на глас, в компания. Струва си да я разлистите даже единствено поради положения труд да се сформира pot-pourri от партийни химни, оди на насладата, сантиментални повици в стихотворна форма („ С тебе в тройна коалиция скачаме без подготовка “), и други известни претекстове, които употребяват Борисов за ентусиазъм, основани от създатели в диапазона от Ивана до Ъпсурт („ Много като тебе към този момент плакаха “)..
Добрата вест е, че издателите на „ Бойко, който… “ се заканват, че това е началото на цяла серия от биографии на „ модерни водачи в българската политика “.
Представете си книговезано похвално слово за Димитър Главчев, да вземем за пример, комуто тази чест би трябвало да се пада по старшинството на държавния протокол. Или съкровен роман за юношеските трепети на Волен Сидеров и Валери Симеонов като съученици в ямболската математическа гимназия? Ето това към този момент ще бие Гришъм и Сун Дзъ по продажби.
Борисов подвига 145 кила от лежанка, не се бръсне в понеделник, не дава пари във вторник, и не спи повече от 6 часа в денонощие нито като основен секретар, нито като кмет, нито като министър председател. Изпитвал е бъдещите си министри, до момента в който чете "7 дни спорт " с голата жена на последната страница, вдигнал десния си крайник на стол, по къси гащета.
Росен Петров и Слави Трифонов го пропагандирали да стане политик още през есента на 2001 година, като го сравнявали с Путин (човек, пристигнал от сферата на сигурността, който таман стартира да "вдига страната на крайници ").
Паметната му кожена тужурка от мандата като основен секретар била поръчана в Пазарджик от шефа на Националната полиция ген. Васил Василе.
Любимият му сувенир, който го следва от кабинета му в Министерство на вътрешните работи, са чифт изсушени тестиси от американски бизон. Агнешките главички са пожеланото меню за овчарските кучета на Борисов.Последното е ужасно удачна метафора "пред който би трябвало да послужи ", сравнима с лапсуса за "Разбитите авЕри ", изтърван на друго място в книгата по адрес на Реформаторския блок.
Тази мистична атмосфера ни вкарва в житието и страданието на „ Бойко, който постоянно се завръща “ от Кристина Кръстева (журналист от „ 24 часа “) – книга, показана като „ първата подробна, качествена, написана увлекателно и без страсти “ биография на премиера.
За статистиката: това е осмото литературно безстрашие, отдадено на Борисов (пардон, деветото, в случай че броим апокрифа „ Шайка: Бойко, Росен и другите “ на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров). Обаче май е първото издание, което държи категорично да се знае, че „ Бойко Борисов не е поръчвал тази книга “. И неслучайно.
Не се подвеждайте по това, че вътре ще прочетете смели, отривисти и безапелационни формулировки по негов адрес като „ помъдрял и всичко видял боец “, „ наличен и земен като първия си преподавател “ (Тодор Живков, б.р.), основал чувството за себе си като за „ грижлив татко на всеки гражданин в София – освен в човешки облик “ (защото като столичен кмет уредил 50 000 лева за оплождане на слоницата от Зоопарка), който „ като се изключи че е най-дългогодишен измежду министър председателите, може да претендира, че от футбол най-вече схваща “, а рисунката му на газовия хъб „ Балкан “ имала „ статут на европейско произведение на изкуството “.
Въпреки всичко, сме склонни да приемем разграничението на създателите за изцяло правдиво. След 16 години стаж в политиката всеки – най-много Борисов – би трябвало да е развил задоволително добър нюх, с цел да осъзнае по кое време старанието за възхвала е на път да мине тънката граница към вица.
А и като водач на „ национална партия “ надали би разрешил биографията му да се продава за 16 лв. с меки корици (25 лева за „ подаръчното “ издание), сравнима с цената на книжните изповеди на Слави Трифонов пред Иво Сиромахов. Някой би обърнал внимание, че е тъкмо два пъти по-скъпа от прясната първа биография на президента Румен Радев – още веднъж формирана от публицисти от в. „ 24 часа “, още веднъж издадена от ИК „ Труд “, още веднъж „ нецензурирана “ и „ не по поръчка “.
Разбира се, търсенето дефинира предлагането. Или „ Да живее пазарната стопанска система “, както споделил някогашният съветски дипломат Владимир Титов в един от тенис-сблъсъците си с Борисов.
Онези, протегнали ръка към „ Бойко, който… “ с очакване за разтърсващи и нечувани персонални откровения, евентуално ще останат леко разочаровани. Хората, които имат най-малко замъглен спомен от последните 16 години, надали ще научат нещо ново за министър-председателя си, отвън следната гъста есенция от вътрешноведомствени бисери като:
- Борисов подвига 145 кила от лежанка, не се бръсне в понеделник, не дава пари във вторник, и не спи повече от 6 часа в денонощие нито като главсек, нито като кмет, нито като премиер;
- Изпитвал е бъдещите си министри, до момента в който чете „ 7 дни спорт “ с голата жена на последната страница, вдигнал десния си крайник на стол, по къси гащета;
- Росен Петров и Слави Трифонов го пропагандирали да стане политик още през есента на 2001 година, като го сравнявали с Путин (човек, пристигнал от сферата на сигурността, който таман стартира да „ подвига страната на крайници “);
- Паметната му кожена тужурка от мандата като основен секретар била поръчана в Пазарджик от шефа на Националната полиция ген. Васил Василев;
- Любимият му сувенир, който го следва от кабинета му в Министерство на вътрешните работи, са чифт изсушени тестиси от американски бизон;
- Агнешките главички са пожеланото меню за овчарските кучета на Борисов.
Последното е ужасно удачна метафора „ пред който би трябвало да послужи “, сравнима с лапсуса за „ Разбитите авЕри “, изтърван на друго място в книгата по адрес на Реформаторския блок.
Най-забавният епизод от „ Бойко, който постоянно се завръща “ в действителност не е отдаден на него, а на Яне Янев, уви.
Борисов изпратил съветника си по битката с корупцията да уведоми един от министрите си, че против него в прокуратурата към този момент има много сигнали и би трябвало да подаде оставка неотложно.
„ Въпросният член на държавното управление отворил прозореца, взел един стол и се качил – ще се мята. Яне Янев го разубедил да не скача и по този начин избавил един човешки живот “, разкрива биографията.
Както се споделяше във „ Фарго “ – от почитание към оживелите, имената им са спестени. От почитание към починалите, останалото е предадено по този начин, както се е случило.
Във всички случаи, книгата е неповторим алманах, чете се с забавление, на един мирис. Особено на глас, в компания. Струва си да я разлистите даже единствено поради положения труд да се сформира pot-pourri от партийни химни, оди на насладата, сантиментални повици в стихотворна форма („ С тебе в тройна коалиция скачаме без подготовка “), и други известни претекстове, които употребяват Борисов за ентусиазъм, основани от създатели в диапазона от Ивана до Ъпсурт („ Много като тебе към този момент плакаха “)..
Добрата вест е, че издателите на „ Бойко, който… “ се заканват, че това е началото на цяла серия от биографии на „ модерни водачи в българската политика “.
Представете си книговезано похвално слово за Димитър Главчев, да вземем за пример, комуто тази чест би трябвало да се пада по старшинството на държавния протокол. Или съкровен роман за юношеските трепети на Волен Сидеров и Валери Симеонов като съученици в ямболската математическа гимназия? Ето това към този момент ще бие Гришъм и Сун Дзъ по продажби.
Борисов подвига 145 кила от лежанка, не се бръсне в понеделник, не дава пари във вторник, и не спи повече от 6 часа в денонощие нито като основен секретар, нито като кмет, нито като министър председател. Изпитвал е бъдещите си министри, до момента в който чете "7 дни спорт " с голата жена на последната страница, вдигнал десния си крайник на стол, по къси гащета.
Росен Петров и Слави Трифонов го пропагандирали да стане политик още през есента на 2001 година, като го сравнявали с Путин (човек, пристигнал от сферата на сигурността, който таман стартира да "вдига страната на крайници ").
Паметната му кожена тужурка от мандата като основен секретар била поръчана в Пазарджик от шефа на Националната полиция ген. Васил Василе.
Любимият му сувенир, който го следва от кабинета му в Министерство на вътрешните работи, са чифт изсушени тестиси от американски бизон. Агнешките главички са пожеланото меню за овчарските кучета на Борисов.Последното е ужасно удачна метафора "пред който би трябвало да послужи ", сравнима с лапсуса за "Разбитите авЕри ", изтърван на друго място в книгата по адрес на Реформаторския блок.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ