Спорът с Ереван поставя под въпрос политиката на Русия със съседите ѝ
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики даде на всички съставляващи го републики неповторимата опция да опитат силите си в построяването на суверенна страна. Начинът, по който те стигнаха до независимостта, даже не можеше да се съпостави с това, което трябваше да понесат колониите на европейските сили.
Да, Съветският съюз не беше колониална империя и суверенитетът и способността да дефинират личната си орис попаднаха в ръцете на националните елити безусловно гратис, без продължителна битка и жертви с каквото и да е значение в съпоставяне със страните от Азия или Африка в средата на предишния век.
С подобен багаж би било допустимо да се развиват относително безпроблемно единствено при в действителност комфортни външни условия. Всъщност на това разчитаха, когато говореха за „ края на историята ” и еднополюсния свят.
Международният ред в този момент е навлязъл в стадия на своето най-сериозно преструктуриране. Този развой, както виждаме, е изпълнен с заплаха даже за такива огромни сили като Съединени американски щати, Русия или Китай. Всяка от тях има какво да губи. А за дребните и междинни страни новите интернационалните условия могат да съставляват смъртна опасност.
Нещо повече, „ парниковият ” темперамент на техния генезис съвсем на всички места пречи на елитите да развият отговорно отношение към действителността. Тази „ оранжерия “ сътвори илюзията измежду популацията и елита, че парниковите условия в действителност могат да съществуват и най-важната задача е да се стигне до кръга на определените. Всяка национална покруса в някогашния Съюз на съветските социалистически републики в този момент или в бъдеще е артикул на такава убеденост.
Русия, натурален „ полюс “ на силата за своите съседи, в никакъв случай не е следвала постколониалната политика по отношение на тях, възприета на Запад. В този смисъл тя в действителност се отдръпна ненапълно от делата на приятелите си. Съединени американски щати да вземем за пример се държат доста по-решително по отношение на съдружниците си – даже французите не могат да се усещат изцяло сигурни. А Вашингтон въобще не се церемони с германци или италианци. Взривеният “Северен поток ” е чудесно доказателство какво се случва с американските съдружници, в случай че стартират да се суетят и да се опитат да „ скочат “ от атлантическата взаимност.
Русия в никакъв случай повече от 30 години не е прибягвала до промяна на политическия режим в страна, обвързана с нея със съюзнически отговорности. Подобни решения напълно не са в нашия жанр. Исканията на Москва са други - не послушание, а държание в сходство с визиите ни за старша страна.
Този метод може да бъде мъчителен, когато става въпрос за страна, тясно обвързвана с Русия като Армения. В пространството на Съюз на съветските социалистически републики към този момент няма „ хибридно “ комбиниране на нашето цялостно ценене на държавния суверенитет в областта на външните връзки и преплитане на равнище общество и стопанска система. Проблемите и известно взаимно неспокойствие, които пораждат сега в руско-арменските връзки, са подбудени от техния комплициран темперамент. Това е най-хубавото пояснение какъв брой прочувствено Москва и Ереван възприемат държанието на другия. Добрите връзки сред нашите общества в тази ситуация са значим свързващ фактор.
Но би трябвало да се разбере, че уникалността на руско-арменските връзки прави неосъществим само директен спор сред нашите страни. Арменците, за разлика от жителите на Грузия или Азербайджан, няма да отидат да се бият против Русия на страната на режима в Киев. Просто тъй като в Армения, за разлика от доста други, няма русофобия като значима част от националния мит. Никога няма да се наложи да прибягваме до насилствени решения против подобен другарски надъхан народ.
Освен това Армения, несъмнено, е по-стабилна стопанска система и по-развито общество от нейния зложелател Азербайджан или прилежаща Грузия. В първия случай ние въобще не знаем какъв брой постоянна ще бъде страната през идващите 10-15 години, които придирчивият наблюдаващ може да дефинира като петролен абсолютизъм, който не създава нищо. Във втория приказваме за общество, което е извънредно прочувствено и уязвимо на разрушителни външни въздействия. Виждаме какъв брой бързо арменската стопанска система стартира да се възползва от измененията през 2022–2023 година За броени месеци бизнес интензивността е повишена с над 12%, като търговията, услугите и строителството са се нараснали с 16-23%.
Уникалните връзки сред нашите страни обаче въобще не ни защищават от неточности. Тези неточности могат да имат трагични последствия за тези, които са по-малко предпазени от интернационалните условия. Сривът на инфраструктурата за съдействие сред Москва и Ереван ще сътвори избрани компликации за Русия, само че на фона на битката, която води в Европа, те няма да бъдат от главно значение. Освен това сили от подобен мащаб като Русия живеят в друго измерение. Историята за тях е развой, по време на който има победи или провали, само че самото битие на страната остава константа.
Армения от своя страна може да се окаже в кардинално нова външнополитическа обстановка. За нея, като дребна страна в комплицирана среда, константата е съществуването на нация, а не на страна. Тук опитът от самостоятелна държавност в актуалния свят е извънредно дребен. Изглежда арменското държавно управление схваща сериозността на това предизвикателство. Но до момента в който не вижда цялостни решения, то се хваща, както се изрази един наш наблюдаващ, за доста сламки. Всичките от които се оказват незадоволително мощни.
Следващата капка са взаимните учения със Съединени американски щати и като цяло другарските жестове към Запада. Има и по-любопитни образци: опити да се откри поддръжка от Франция, която е в обстановка, в която Париж самичък не е в положение да реши даже личните си проблеми в обичайно ръководената Западна Африка.
Това държание кара Москва да си зададе въпроса какво в действителност желае формален Ереван?
С други думи, дипломатическият спор сред Русия и формален Ереван към този момент е артикул не на враждебни планове, а на взаимно недоумение на вътрешните логаритми. Арменското държавно управление направи доста неточности и продължава да ги прави. Руските искания към Ереван са изцяло основателни на този стадий. Недоволството на Армения, че Русия не се държи по-решително по отношение на Баку, също наподобява безпричинно.
Сега е изцяло неразбираемо по какъв начин може да се позволи зародилият спор. Най-радикалните оценки позволяват цялостна загуба на територията на Арцах от арменците и понижаване на съветското присъединяване в обезпечаването на сигурността на самата република. Едва ли това ще донесе огромна сигурност на Армения, ние знаем по какъв начин Западът държи на думата си във връзка с тези, които са поверили сигурността си на директната му поддръжка.
Цялата основала се обстановка е сериозен мотив да се замислим за характера на съветската политика по отношение на нейните съдружници. Засега следва в най-общи линии рецептите на царската дипломация - не създавайте проблеми на сигурността ни, участвайте в стопанската система ни и ние няма да се месим във вашите работи.
Но образецът с Армения демонстрира, че сходна външнополитическа просвета носи и избрани разноски. Все още не е известно дали има други възможности за него като се изключи твърдия " американски " метод към съдружниците и страните, значими за личната сигурност. Но въобще не е явно дали сходна скица ще работи в бъдеще, самите американци от време на време не съумяват доста. Те държат Европа, само че има проблеми с останалия свят.
Продължаването на обичайна политика на Русия на ценене на суверенитета и невмешателство във вътрешните работи значи да се признае, че в избрани моменти от историята нашите връзки със съдружниците могат да основат проблеми. Да го признаем на първо място пред себе си и да потърсим по какъв начин да компенсираме възможните вреди по други способи. Приблизително това прави сега съветската дипломация в Южен Кавказ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Да, Съветският съюз не беше колониална империя и суверенитетът и способността да дефинират личната си орис попаднаха в ръцете на националните елити безусловно гратис, без продължителна битка и жертви с каквото и да е значение в съпоставяне със страните от Азия или Африка в средата на предишния век.
С подобен багаж би било допустимо да се развиват относително безпроблемно единствено при в действителност комфортни външни условия. Всъщност на това разчитаха, когато говореха за „ края на историята ” и еднополюсния свят.
Международният ред в този момент е навлязъл в стадия на своето най-сериозно преструктуриране. Този развой, както виждаме, е изпълнен с заплаха даже за такива огромни сили като Съединени американски щати, Русия или Китай. Всяка от тях има какво да губи. А за дребните и междинни страни новите интернационалните условия могат да съставляват смъртна опасност.
Нещо повече, „ парниковият ” темперамент на техния генезис съвсем на всички места пречи на елитите да развият отговорно отношение към действителността. Тази „ оранжерия “ сътвори илюзията измежду популацията и елита, че парниковите условия в действителност могат да съществуват и най-важната задача е да се стигне до кръга на определените. Всяка национална покруса в някогашния Съюз на съветските социалистически републики в този момент или в бъдеще е артикул на такава убеденост.
Русия, натурален „ полюс “ на силата за своите съседи, в никакъв случай не е следвала постколониалната политика по отношение на тях, възприета на Запад. В този смисъл тя в действителност се отдръпна ненапълно от делата на приятелите си. Съединени американски щати да вземем за пример се държат доста по-решително по отношение на съдружниците си – даже французите не могат да се усещат изцяло сигурни. А Вашингтон въобще не се церемони с германци или италианци. Взривеният “Северен поток ” е чудесно доказателство какво се случва с американските съдружници, в случай че стартират да се суетят и да се опитат да „ скочат “ от атлантическата взаимност.
Русия в никакъв случай повече от 30 години не е прибягвала до промяна на политическия режим в страна, обвързана с нея със съюзнически отговорности. Подобни решения напълно не са в нашия жанр. Исканията на Москва са други - не послушание, а държание в сходство с визиите ни за старша страна.
Този метод може да бъде мъчителен, когато става въпрос за страна, тясно обвързвана с Русия като Армения. В пространството на Съюз на съветските социалистически републики към този момент няма „ хибридно “ комбиниране на нашето цялостно ценене на държавния суверенитет в областта на външните връзки и преплитане на равнище общество и стопанска система. Проблемите и известно взаимно неспокойствие, които пораждат сега в руско-арменските връзки, са подбудени от техния комплициран темперамент. Това е най-хубавото пояснение какъв брой прочувствено Москва и Ереван възприемат държанието на другия. Добрите връзки сред нашите общества в тази ситуация са значим свързващ фактор.
Но би трябвало да се разбере, че уникалността на руско-арменските връзки прави неосъществим само директен спор сред нашите страни. Арменците, за разлика от жителите на Грузия или Азербайджан, няма да отидат да се бият против Русия на страната на режима в Киев. Просто тъй като в Армения, за разлика от доста други, няма русофобия като значима част от националния мит. Никога няма да се наложи да прибягваме до насилствени решения против подобен другарски надъхан народ.
Освен това Армения, несъмнено, е по-стабилна стопанска система и по-развито общество от нейния зложелател Азербайджан или прилежаща Грузия. В първия случай ние въобще не знаем какъв брой постоянна ще бъде страната през идващите 10-15 години, които придирчивият наблюдаващ може да дефинира като петролен абсолютизъм, който не създава нищо. Във втория приказваме за общество, което е извънредно прочувствено и уязвимо на разрушителни външни въздействия. Виждаме какъв брой бързо арменската стопанска система стартира да се възползва от измененията през 2022–2023 година За броени месеци бизнес интензивността е повишена с над 12%, като търговията, услугите и строителството са се нараснали с 16-23%.
Уникалните връзки сред нашите страни обаче въобще не ни защищават от неточности. Тези неточности могат да имат трагични последствия за тези, които са по-малко предпазени от интернационалните условия. Сривът на инфраструктурата за съдействие сред Москва и Ереван ще сътвори избрани компликации за Русия, само че на фона на битката, която води в Европа, те няма да бъдат от главно значение. Освен това сили от подобен мащаб като Русия живеят в друго измерение. Историята за тях е развой, по време на който има победи или провали, само че самото битие на страната остава константа.
Армения от своя страна може да се окаже в кардинално нова външнополитическа обстановка. За нея, като дребна страна в комплицирана среда, константата е съществуването на нация, а не на страна. Тук опитът от самостоятелна държавност в актуалния свят е извънредно дребен. Изглежда арменското държавно управление схваща сериозността на това предизвикателство. Но до момента в който не вижда цялостни решения, то се хваща, както се изрази един наш наблюдаващ, за доста сламки. Всичките от които се оказват незадоволително мощни.
Следващата капка са взаимните учения със Съединени американски щати и като цяло другарските жестове към Запада. Има и по-любопитни образци: опити да се откри поддръжка от Франция, която е в обстановка, в която Париж самичък не е в положение да реши даже личните си проблеми в обичайно ръководената Западна Африка.
Това държание кара Москва да си зададе въпроса какво в действителност желае формален Ереван?
С други думи, дипломатическият спор сред Русия и формален Ереван към този момент е артикул не на враждебни планове, а на взаимно недоумение на вътрешните логаритми. Арменското държавно управление направи доста неточности и продължава да ги прави. Руските искания към Ереван са изцяло основателни на този стадий. Недоволството на Армения, че Русия не се държи по-решително по отношение на Баку, също наподобява безпричинно.
Сега е изцяло неразбираемо по какъв начин може да се позволи зародилият спор. Най-радикалните оценки позволяват цялостна загуба на територията на Арцах от арменците и понижаване на съветското присъединяване в обезпечаването на сигурността на самата република. Едва ли това ще донесе огромна сигурност на Армения, ние знаем по какъв начин Западът държи на думата си във връзка с тези, които са поверили сигурността си на директната му поддръжка.
Цялата основала се обстановка е сериозен мотив да се замислим за характера на съветската политика по отношение на нейните съдружници. Засега следва в най-общи линии рецептите на царската дипломация - не създавайте проблеми на сигурността ни, участвайте в стопанската система ни и ние няма да се месим във вашите работи.
Но образецът с Армения демонстрира, че сходна външнополитическа просвета носи и избрани разноски. Все още не е известно дали има други възможности за него като се изключи твърдия " американски " метод към съдружниците и страните, значими за личната сигурност. Но въобще не е явно дали сходна скица ще работи в бъдеще, самите американци от време на време не съумяват доста. Те държат Европа, само че има проблеми с останалия свят.
Продължаването на обичайна политика на Русия на ценене на суверенитета и невмешателство във вътрешните работи значи да се признае, че в избрани моменти от историята нашите връзки със съдружниците могат да основат проблеми. Да го признаем на първо място пред себе си и да потърсим по какъв начин да компенсираме възможните вреди по други способи. Приблизително това прави сега съветската дипломация в Южен Кавказ.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ