“Economie Matin” нареди Прокопиев сред знаковите олигарси на прехода в Източния блок
Разпадането на Съветския съюз: От властта на апаратчиците до диктата на олигарсите
Периодът на дълбока рецесия при започване на 90-те години на ХХ век се трансформира в основополагащият миг за натрупването на благосъстоянието на множеството милиардери в страните от някогашния Източен блок. Докато разпадането на Съветския съюз хвърли голямото болшинство от популацията в огромна рецесия, шепа добре позиционирани хора натрупаха прекалено персонално благосъстояние. Това се споделя в разбор на френското издание “Economie Matin”,което показва Иво Прокопиев като един от знаковите олигарси на българския преход, написа " Стандарт ".
Произходът на рекордния брой милиардери
1996 година Цялата територия на някогашния Съветски съюз минава през невиждана рецесия. Преходът към капитализъм донесе своя дял от преоткрити свободи, само че и от разочарования. Навсякъде избухна беднотия, неравенството се усили, показателят на Джини набъбна приблизително с девет пункта, а междинната дълготрайност на живота понижа приблизително с повече от четири години. Същата година фамозните “седем банкери” се поздравиха във “Файненшъл таймс” за това, че управляват повече от половината от стопанската система на страната. Ако това изказване е било пресилено, то 90-те години на ХХ век в действителност бележат раждането на олигархията в Източна Европа.
В публикация за American Economic Review от 2016 година Даниел Трейсман демонстрира, че Русия към този момент е част от определен клуб от страни с извънредно огромен брой милиардери. Що се отнася до произхода на тази специфичност на съветската стопанска система, Трейсман написа: “Често се счита, че Русия е основала своите милиардери по време на приватизацията през 90-те години на ХХ век. Това е правилно за първата вълна милиардери и остава правилно за доста от най-големите благосъстояния през днешния ден.” През 2015 година от 88-те милиардери в Русия 34 са придобили благосъстоянието си непосредствено от огромните приватизации през 90-те години на предишния век.
Приватизацията се прави на оптималната скорост
През 1991 година Борис Елцин поверява ръководството на приватизационните интервенции на Анатолий Чубайс. Той ги управлява посредством неправителствена организация - Руски приватизационен център, който прави продажбата на национализирани компании в тясно съдействие с МВФ и Световната банка. Приватизацията приема две поредни форми, като и двете водят до централизация на собствеността на огромни предприятия в няколко индивида.
Първата вълна се реализира посредством издаване на ваучери - купони на стойност 10 000 рубли, които се раздават на популацията и му разрешават да придобие акции в приватизираните предприятия. Този способ трябваше да сътвори известно и необятно публикувано акционерно присъединяване измежду популацията. Тъй като обаче тези ваучери можеха да се трансферират свободно, а болшинството от популацията нямаше нито време, нито подготовка да се занимава с ръководство на портфейли, огромен брой ваучери бяха или изкупени назад за жълти стотинки в обстановка на рецесия, или блокирани от мениджърите, които трябваше да ги разпределят.
Втората вълна стартира през 1994-95 година, като тук методът е намерено непокътнат за елита. Акциите на сдружения от стратегически браншове като енергетиката, превоза и връзките бяха продадени на търг на дребна група вложители. Под натиска на интернационалните институции за бърза приватизация и с цел да освободи пространство за маневриране за погашение на раздутия недостиг, държавното управление започва стратегия “дълг против собственост”. Банките отпускат заеми на страната, обезпечени с акции на стратегически компании. Правителството обаче знае, че не е в положение да изплати заемите и по тази причина акциите се трансферират дефинитивно на банките на цени, надалеч по-ниски от пазарната им стойност.
По този метод двете талази на приватизация водят до централизация на стратегическите браншове в ръцете на няколко индивида, които се конкурират яростно.
Адското начало на великите олигарси
38% от акциите на Норилск-Никел, днешният водач на пазара на никел, са закупени посредством системата “дълг против акции” за едвам няколкостотин милиона $, макар че годишният му оборот е към 3 милиарда. Тази евтина приватизация е един от основополагащите моменти за положението на Михаил Прохоров, заемащ 148-мо място по благосъстояние в света през 2021 година съгласно Bloomberg и покупател на минната компания през 1995 година
В този интервал Прохоров е обвързван с Владимир Потанин в компанията Interos. По-късно двамата олигарси се причисляват към борда на Onexim, една от най-големите частни банки през 90-те години. Много от тези контракти са контрактувани авансово, посредством игра на въздействие, която подсигурява на Onexim цени, надалеч от действителната стойност на оповестените за продажба компании, и която отхвърля офертите на конкуренцията даже от време на време да са по-високи. Заместник министър-председател от 1996 година до 1997 година, Потанин и до през днешния ден остава един от най-големите съветски милиардери.
Феномен, който съществува и в някогашния Източен блок
Подобни талази на приватизация доведоха до сходни феномени на замогване в доста страни от някогашния руски блок, което докара до появяването на познатите ни през днешния ден олигарси. В България вълните на приватизация стартират през 1997 година, инициирани от държавното управление, ръководено от тогавашния министър-председател Иван Костов. В този интервал най-стратегическите браншове на страната минават в ръцете на зараждащия се частен бранш. Като цяло продажбата на съвсем 50% от държавните предприятия в България донесе на страната 3 милиарда $, макар че някогашният основен прокурор на страната Никола Филчев обществено съобщи, че цената на тези приватизирани активи е трябвало да бъде 30 милиарда $.
Този интервал докара до голямо обогатяване на Иво Прокопиев, един от най-известните олигарси в страната, който оглавява групата " Капитал ". Иво Прокопиев, който има в пресата повече от 25 издания, употребява медийното си въздействие, с цел да скрие част от хипотетичните си злоупотреби, както в тази ситуация със замърсяването, обвързвано с минната група „ Каолин”, добита през 1999 година при неразбираеми условия.
Михал Соловьов, най-богатият човек в Полша през 2019 година и 2020 година, е натрупал положението си с придобиването на държавния колос в химическата индустрия Dwory, който се трансформира в Synthos. От украинска страна Ринат Ахметов, считан за най-богатия олигарх в страната, който в този момент е упрекнат в корупция, също натрупва положението си през този интервал посредством придобиване на стоманодобивни и енергийни конгломерати. През 90-те години неговият сътрудник Брагин е погубен при бомбен атентат, а самият той е упрекнат в ликвидиране и в оказване на напън върху съперниците си от страна на полицията. Дясна ръка на Брагин, Ахметов възвръща позициите си и стартира възхода си.
Статията на френското издание “Economie Matin” може да видите
Периодът на дълбока рецесия при започване на 90-те години на ХХ век се трансформира в основополагащият миг за натрупването на благосъстоянието на множеството милиардери в страните от някогашния Източен блок. Докато разпадането на Съветския съюз хвърли голямото болшинство от популацията в огромна рецесия, шепа добре позиционирани хора натрупаха прекалено персонално благосъстояние. Това се споделя в разбор на френското издание “Economie Matin”,което показва Иво Прокопиев като един от знаковите олигарси на българския преход, написа " Стандарт ".
Произходът на рекордния брой милиардери
1996 година Цялата територия на някогашния Съветски съюз минава през невиждана рецесия. Преходът към капитализъм донесе своя дял от преоткрити свободи, само че и от разочарования. Навсякъде избухна беднотия, неравенството се усили, показателят на Джини набъбна приблизително с девет пункта, а междинната дълготрайност на живота понижа приблизително с повече от четири години. Същата година фамозните “седем банкери” се поздравиха във “Файненшъл таймс” за това, че управляват повече от половината от стопанската система на страната. Ако това изказване е било пресилено, то 90-те години на ХХ век в действителност бележат раждането на олигархията в Източна Европа.
В публикация за American Economic Review от 2016 година Даниел Трейсман демонстрира, че Русия към този момент е част от определен клуб от страни с извънредно огромен брой милиардери. Що се отнася до произхода на тази специфичност на съветската стопанска система, Трейсман написа: “Често се счита, че Русия е основала своите милиардери по време на приватизацията през 90-те години на ХХ век. Това е правилно за първата вълна милиардери и остава правилно за доста от най-големите благосъстояния през днешния ден.” През 2015 година от 88-те милиардери в Русия 34 са придобили благосъстоянието си непосредствено от огромните приватизации през 90-те години на предишния век.
Приватизацията се прави на оптималната скорост
През 1991 година Борис Елцин поверява ръководството на приватизационните интервенции на Анатолий Чубайс. Той ги управлява посредством неправителствена организация - Руски приватизационен център, който прави продажбата на национализирани компании в тясно съдействие с МВФ и Световната банка. Приватизацията приема две поредни форми, като и двете водят до централизация на собствеността на огромни предприятия в няколко индивида.
Първата вълна се реализира посредством издаване на ваучери - купони на стойност 10 000 рубли, които се раздават на популацията и му разрешават да придобие акции в приватизираните предприятия. Този способ трябваше да сътвори известно и необятно публикувано акционерно присъединяване измежду популацията. Тъй като обаче тези ваучери можеха да се трансферират свободно, а болшинството от популацията нямаше нито време, нито подготовка да се занимава с ръководство на портфейли, огромен брой ваучери бяха или изкупени назад за жълти стотинки в обстановка на рецесия, или блокирани от мениджърите, които трябваше да ги разпределят.
Втората вълна стартира през 1994-95 година, като тук методът е намерено непокътнат за елита. Акциите на сдружения от стратегически браншове като енергетиката, превоза и връзките бяха продадени на търг на дребна група вложители. Под натиска на интернационалните институции за бърза приватизация и с цел да освободи пространство за маневриране за погашение на раздутия недостиг, държавното управление започва стратегия “дълг против собственост”. Банките отпускат заеми на страната, обезпечени с акции на стратегически компании. Правителството обаче знае, че не е в положение да изплати заемите и по тази причина акциите се трансферират дефинитивно на банките на цени, надалеч по-ниски от пазарната им стойност.
По този метод двете талази на приватизация водят до централизация на стратегическите браншове в ръцете на няколко индивида, които се конкурират яростно.
Адското начало на великите олигарси
38% от акциите на Норилск-Никел, днешният водач на пазара на никел, са закупени посредством системата “дълг против акции” за едвам няколкостотин милиона $, макар че годишният му оборот е към 3 милиарда. Тази евтина приватизация е един от основополагащите моменти за положението на Михаил Прохоров, заемащ 148-мо място по благосъстояние в света през 2021 година съгласно Bloomberg и покупател на минната компания през 1995 година
В този интервал Прохоров е обвързван с Владимир Потанин в компанията Interos. По-късно двамата олигарси се причисляват към борда на Onexim, една от най-големите частни банки през 90-те години. Много от тези контракти са контрактувани авансово, посредством игра на въздействие, която подсигурява на Onexim цени, надалеч от действителната стойност на оповестените за продажба компании, и която отхвърля офертите на конкуренцията даже от време на време да са по-високи. Заместник министър-председател от 1996 година до 1997 година, Потанин и до през днешния ден остава един от най-големите съветски милиардери.
Феномен, който съществува и в някогашния Източен блок
Подобни талази на приватизация доведоха до сходни феномени на замогване в доста страни от някогашния руски блок, което докара до появяването на познатите ни през днешния ден олигарси. В България вълните на приватизация стартират през 1997 година, инициирани от държавното управление, ръководено от тогавашния министър-председател Иван Костов. В този интервал най-стратегическите браншове на страната минават в ръцете на зараждащия се частен бранш. Като цяло продажбата на съвсем 50% от държавните предприятия в България донесе на страната 3 милиарда $, макар че някогашният основен прокурор на страната Никола Филчев обществено съобщи, че цената на тези приватизирани активи е трябвало да бъде 30 милиарда $.
Този интервал докара до голямо обогатяване на Иво Прокопиев, един от най-известните олигарси в страната, който оглавява групата " Капитал ". Иво Прокопиев, който има в пресата повече от 25 издания, употребява медийното си въздействие, с цел да скрие част от хипотетичните си злоупотреби, както в тази ситуация със замърсяването, обвързвано с минната група „ Каолин”, добита през 1999 година при неразбираеми условия.
Михал Соловьов, най-богатият човек в Полша през 2019 година и 2020 година, е натрупал положението си с придобиването на държавния колос в химическата индустрия Dwory, който се трансформира в Synthos. От украинска страна Ринат Ахметов, считан за най-богатия олигарх в страната, който в този момент е упрекнат в корупция, също натрупва положението си през този интервал посредством придобиване на стоманодобивни и енергийни конгломерати. През 90-те години неговият сътрудник Брагин е погубен при бомбен атентат, а самият той е упрекнат в ликвидиране и в оказване на напън върху съперниците си от страна на полицията. Дясна ръка на Брагин, Ахметов възвръща позициите си и стартира възхода си.
Статията на френското издание “Economie Matin” може да видите
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ