Разнобой: Децата харесват училището, родителите им – не. Проучване: Половината

Разнобой: Децата харесват учебното заведение, родителите им – не. Проучване: Половината възпитаници, само че не и техните родители правят оценка знанията от учебно заведение като потребни.
Учениците са по-удовлетворени
от качеството на обучение, което получават в учебно заведение, в сравнение с техните родители. Според децата фокусът в стратегиите е главно върху българския език и познанията по математика за сметка на професионалните умения,
предприемачеството и социално-емоционалната
просветеност. В допълнение – родителите считат, че в учебно заведение не са задоволително застъпени здравното и полово обучение, както и сериозното мислене.
.
Целта на изследването е да откри
разбирането за съставените елементи на качественото обучение съгласно възпитаници и родители, да откри факторите, които въздействат върху качеството на образованието, и да направи оценка
съгласно мнението на деца и родители.
Мария Брестничка, специалист в Националната мрежа за децата, изясни, че разнообразни съставни елементи построяват качественото обучение,
само че някои от тях са основни:
– успеваемост на учебното заведение и образователния развой

– ангажираност към образователния развой

– понижаване на просветителните неравенства

– попречване на отпадането от учебно заведение

– прогнозиране на умения и оценка на притежаваните умения и тяхната употреба

– социално-емоционално обучение и образование.
На въпрос какво е качественото обучение над
80% от учениците показват преди всичко усвояването на познания и умения, нужни за пълноценното присъединяване на човек в обществото. Този отговор показват и близо 90% от родителите. На второ място родителите слагат ангажираността на децата с образователния развой, до момента в който за учениците това
е положителното преподаване на образователния материал от учителя.
Изследването сочи, че родителите не свързват качеството на образованието с високи оценки от Националните външни оценения – 2.90%. Децата обаче са на друго мнение – близо 15% от учениците избират този отговор.
Децата и родителите извеждат като основен метод
за реализиране на качество насърчаването на самостоятелните ползи на учениците, както и поддръжката на личностното им развиване. Водещо значение има и включването на децата във вземането на
решения в учебния живот.
Брестничка добави, че в доста от учебните заведения вземането на решения от учениците се свежда до провеждането на анкети, а резултатите от тях са незнайни.

Половината от учениците (55%) споделят, че са изцяло или по-скоро задоволени от образованието, което получават.
Близо 20% споделят, че са по никакъв начин
или по-скоро неудовлетворени от учебното заведение. По-малък дял от родителите, взели присъединяване в изследването, считат, че тяхното дете е задоволено от учебното заведение като цяло (38.3%), до момента в който близо 30% са на мнение, че детето им въобще
не е задоволено от образованието си.
Според Брестничка пояснение за разликите при двете изследвани групи може да се търси в упованията, които децата и родителите имат. Допълва, че родителите имат по-голям житейски опит и евентуално по-голяма база за съпоставяне, до момента в който учениците се опират
само на опита си от учебно заведение.
Изследването сочи, че 47% от интервюираните деца дефинират знанията и уменията, които получават в учебно заведение, като доста или по-скоро потребни. Като такива обаче ги правят оценка под 30% от родителите.
Учениците споделят, че като познания и умения в най-голяма степен в учебно заведение са застъпени българският литературен език
и математическата просветеност.
Най-слабо наранени са социално-емоционалната просветеност, професионалните умения и предприемачеството, до момента в който родителите прибавят към тях здравното и полово обучение, както и сериозното мислене.

Проучването изследва и мненията на родители и деца за това какви са главните аргументи учениците да се държат по метод, който учебното заведение не утвърждава.
На първо място родителите показват
неудовлетворените потребности на децата за другарство и внимание (66.3%). След това те слагат въздействието от връстници (40%) и мързела на учениците да извършват отговорностите си – 37.7%.
Учениците обаче показват преди всичко
точно мързела – малко над 58%. Те също означават неприятния образец от други деца – 40.6%. Според една четвърт от родителите зад неприемливото държание се крие проблем, през който децата минават,
само че се опасяват да споделят.
Според децата, взели присъединяване в изследването, най-честите последици при сходно държание са крясъци от страна на учителите, последвани от игнориране и наричане с неприятни думи. Други санкции, които учениците изброяват, са възбрана за излизане до тоалетната, замеряне с гъби, маркери или учебници, преследване от час.

Близо 15% от участниците в проучването споделят, че не се усещат добре в учебно заведение. Средна оценка за това по какъв начин се усещат дават близо 40%. Такъв е и делът на децата, които
са дали добра и доста добра оценка.
Децата и родителите са единомислещи за степента на натовареност в учебно заведение. За близо 60% от децата натовареността е висока или доста висока. При родителите процентът стига до 70.4%. Малко над половината от родителите и учениците дефинират равнището на стрес в учебно заведение като високо или доста високо.