Мариана Де Мео: Русе е посивял, обезлюдял, задъхан от тоновете бетон излети на кея
Размисли на един елементарен гласоподавател в чужбина
Преди две седмици кацнах в Букурещ, с цел да се придвижа по-бързо до моя роден град Русе. От летището, както и през цялата седмицата престой там, подпитвах таксиметровите водачи каква е обстановката в България и за кого ще гласоподават. Картинката е следната: „ За никой, всички са крадци. Последните, младите, окрадоха каквото можаха за шест месеца, а индивида, който знае какво прави и какво би трябвало да се направи е президента Радев. “
В моят град Русе, дребната Виена, градът с джаз обичаи и първата кино прожекция… Същият този град ще изпуфка мързеливо, ще се почеше по вмирисаното си оплешивяло теме сутринта на 2.10 и ще гласоподава за хората, които го тровят. Същият този град, от който потегли първия в България кротичък митинг против комунистическия режим на Тодор Живков. Протестът на майките с количките. Искането им беше най-простичкото – въздух и живот за децата им.
35 години по-късно същият този град - посивял, обезлюдял, запъхтян от тоновете бетон излети на кея, на Дунава, ще затътри крайници към урните, с цел да изпише идната писмен знак на надгробната си плоча.
В българското посолство във Виена, популярност Богу, има един доста окумуш човек, който се е впрегнал да търси пространства за изборни секции и хора за изборни комисии. Обади ми се до момента в който бях в Русе, с цел да ме пита дали желая още веднъж да съм в комисия, тъй като знае, че може да разчита на мен. Честно, когато разбрах, че се задават още веднъж избори, си споделих, че този път няма да си предизвиквам ужаса на нощното преброяване на бюлетини, кошмарното очакване цяла нощ на благоволението на ЦИК да одобряват протокола ни, не желая повече непосредствено от изборната секция да ходя на работа.
Разочарованието ми от гласовете в чужбина, които наляха проценти за ИТН и Възраждане още ме държи в неразбиране. Как е допустимо да живееш в европейска страна, да имаш работа, заплата, която ти разрешава да помагаш на околните си в България и все пак да гласуваш за тези, които не желаят европейски съюз. Няма да мога да си отговоря на този въпрос, както няма да схвана и моите съграждани в Русе. Хората четат Труд, 24 часа, гледат Българска национална телевизия, слушат Слави Трифонов и считат, че президентът Радев ще оправи нещата.
Дали съм се отчаяла. Да! Но за малко. Знам, че татко ми, в случай че беше жив, щеше да е на прошка в Русе с високо вдигнат афиш. Знам, че хиляди хора не се отхвърлят и за тях всеки ден е като един мой в предизборната секция. Знам, че в случай че в този момент се откажа, ще откажа още няколко индивида към мен, те към тях и така нататък Разбира се, че ще бъда в комисия. Разбира се, че имам вяра, че един ден…
Удоволствието да живееш в чист, спретнат европейски град, да си спокоен за положителното обучение на децата си, да можеш да плуваш в Дунава, да гребеш, да караш сърф, яхта в същата тази река, която е покрита с бетон в Русе, НЕ Е ЛУКС. Това е нещо обикновено и ме изпълва с наслада и му се любувам всеки ден.
На двете фотоси, несъмнено, са Дунава в Русе и Дунава във Виена. Открийте сами разликите.
Мариана Де Мео
Преди две седмици кацнах в Букурещ, с цел да се придвижа по-бързо до моя роден град Русе. От летището, както и през цялата седмицата престой там, подпитвах таксиметровите водачи каква е обстановката в България и за кого ще гласоподават. Картинката е следната: „ За никой, всички са крадци. Последните, младите, окрадоха каквото можаха за шест месеца, а индивида, който знае какво прави и какво би трябвало да се направи е президента Радев. “
В моят град Русе, дребната Виена, градът с джаз обичаи и първата кино прожекция… Същият този град ще изпуфка мързеливо, ще се почеше по вмирисаното си оплешивяло теме сутринта на 2.10 и ще гласоподава за хората, които го тровят. Същият този град, от който потегли първия в България кротичък митинг против комунистическия режим на Тодор Живков. Протестът на майките с количките. Искането им беше най-простичкото – въздух и живот за децата им.
35 години по-късно същият този град - посивял, обезлюдял, запъхтян от тоновете бетон излети на кея, на Дунава, ще затътри крайници към урните, с цел да изпише идната писмен знак на надгробната си плоча.
В българското посолство във Виена, популярност Богу, има един доста окумуш човек, който се е впрегнал да търси пространства за изборни секции и хора за изборни комисии. Обади ми се до момента в който бях в Русе, с цел да ме пита дали желая още веднъж да съм в комисия, тъй като знае, че може да разчита на мен. Честно, когато разбрах, че се задават още веднъж избори, си споделих, че този път няма да си предизвиквам ужаса на нощното преброяване на бюлетини, кошмарното очакване цяла нощ на благоволението на ЦИК да одобряват протокола ни, не желая повече непосредствено от изборната секция да ходя на работа.
Разочарованието ми от гласовете в чужбина, които наляха проценти за ИТН и Възраждане още ме държи в неразбиране. Как е допустимо да живееш в европейска страна, да имаш работа, заплата, която ти разрешава да помагаш на околните си в България и все пак да гласуваш за тези, които не желаят европейски съюз. Няма да мога да си отговоря на този въпрос, както няма да схвана и моите съграждани в Русе. Хората четат Труд, 24 часа, гледат Българска национална телевизия, слушат Слави Трифонов и считат, че президентът Радев ще оправи нещата.
Дали съм се отчаяла. Да! Но за малко. Знам, че татко ми, в случай че беше жив, щеше да е на прошка в Русе с високо вдигнат афиш. Знам, че хиляди хора не се отхвърлят и за тях всеки ден е като един мой в предизборната секция. Знам, че в случай че в този момент се откажа, ще откажа още няколко индивида към мен, те към тях и така нататък Разбира се, че ще бъда в комисия. Разбира се, че имам вяра, че един ден…
Удоволствието да живееш в чист, спретнат европейски град, да си спокоен за положителното обучение на децата си, да можеш да плуваш в Дунава, да гребеш, да караш сърф, яхта в същата тази река, която е покрита с бетон в Русе, НЕ Е ЛУКС. Това е нещо обикновено и ме изпълва с наслада и му се любувам всеки ден.
На двете фотоси, несъмнено, са Дунава в Русе и Дунава във Виена. Открийте сами разликите.
Мариана Де Мео
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ