НАСА разгърна пробно слънчево платно за пътуване до близки звезди
Размерите му са като на баскетболно игрище
НАСА реализира значим прогрес в пробна форма на задвижване на галактически кораби, наречена слънчево платно. Тя употребява слънчева радиация, с цел да се задвижи до големи скорости, които разрешават бърз превоз в Слънчевата система или даже пътешествия до околните звезди.
Космическата организация сполучливо разпростра един от четирите идентични квадранта на голямо слънчево платно в оборудването на Redwire Space в Лонгмонт, Колорадо.
Демонстрацията е огромна стъпка към потреблението на технологията в космоса.
" Това беше огромна последна стъпка на земята, преди да тестваме нововъведението в космоса ", сподели технологът от НАСА Лес Джонсън в изказване. " Следващото е учените да предложат потреблението на слънчеви платна в своите задачи. Постигнахме задачата си и демонстрирахме, че сме подготвени за полет. "
По същия метод, по който платноходката употребява вятъра, с цел да се задвижи, слънчевото платно употребява и отразява слънчевата светлина, с цел да генерира задвижване. Частиците светлина, известни като фотони, нямат маса, само че когато отскачат от отразяваща повърхнина като фолиоподобния материал на слънчево платно, те предават част от импулса си върху нея. Във вакуума на космоса и с задоволително фотони, огромно количество сила може да бъде трансферирано към слънчево платно с течение на времето.
Когато се употребява в слънчева система, в която слънчевата радиация е изобилна, слънчевото платно може да продължи да всмуква този подтик, с цел да се форсира, до момента в който светлината се отразява от него. Това значи, че корабът, задвижван от слънчеви платна, може да доближи доста високи скорости, доста по-бързи от ракета - най-малко на доктрина.
Основните преимущества на слънчевите платна са, че не изискват гориво и са доста леки. Това прави технологията подобаваща за задачи с дребна маса в нови орбити. Те включват орбити за проучване на галактическото време и резултатите му върху Земята или за напреднали проучвания на северния и южния полюс на слънцето, съгласно НАСА.
Платното ще бъде с размери 1652 квадратни метра, когато е изцяло разгърнато. Изработен е от полимерен материал, затрупан с алуминий с дебелина 2,5 микрона или по-малка от ширината на човешки косъм.
Първото слънчево платно, което сполучливо хвърча, беше галактическият транспортен съд Interplanetary Kite-craft Accelerated by Radiation Of the Sun (IKAROS) на Японската организация за проучване на космоса през 2010 година По-късните задачи включват NanoSail-D на НАСА и задачите Lightsail 1 и Lightsail 2 на Planetary Society. Те обаче тестваха по-малки платна.
Технологията скоро може да задвижи евтини, дълготрайни галактически задачи и даже да помогне за ускорение на задачи отвън Слънчевата система. Джонсън от НАСА добави, че лазерите даже също могат да се употребяват за ускорение на слънчевите платна до високи скорости.
" В бъдеще можем да сложим огромни лазери в космоса, които осветяват лъчите си върху платната, когато напущат слънчевата система, ускорявайки ги до все по-високи и по-високи скорости, до момента в който в последна сметка се движат задоволително бързо, с цел да доближат друга звезда в рационален интервал от време ", сподели Джонсън в изказването.
За задачи в дълбокия космос ще са нужни големи по размери платна. За в този момент учените се концентрират към изпробването на технологията в земната орбита.
НАСА реализира значим прогрес в пробна форма на задвижване на галактически кораби, наречена слънчево платно. Тя употребява слънчева радиация, с цел да се задвижи до големи скорости, които разрешават бърз превоз в Слънчевата система или даже пътешествия до околните звезди.
Космическата организация сполучливо разпростра един от четирите идентични квадранта на голямо слънчево платно в оборудването на Redwire Space в Лонгмонт, Колорадо.
Демонстрацията е огромна стъпка към потреблението на технологията в космоса.
" Това беше огромна последна стъпка на земята, преди да тестваме нововъведението в космоса ", сподели технологът от НАСА Лес Джонсън в изказване. " Следващото е учените да предложат потреблението на слънчеви платна в своите задачи. Постигнахме задачата си и демонстрирахме, че сме подготвени за полет. "
По същия метод, по който платноходката употребява вятъра, с цел да се задвижи, слънчевото платно употребява и отразява слънчевата светлина, с цел да генерира задвижване. Частиците светлина, известни като фотони, нямат маса, само че когато отскачат от отразяваща повърхнина като фолиоподобния материал на слънчево платно, те предават част от импулса си върху нея. Във вакуума на космоса и с задоволително фотони, огромно количество сила може да бъде трансферирано към слънчево платно с течение на времето.
Когато се употребява в слънчева система, в която слънчевата радиация е изобилна, слънчевото платно може да продължи да всмуква този подтик, с цел да се форсира, до момента в който светлината се отразява от него. Това значи, че корабът, задвижван от слънчеви платна, може да доближи доста високи скорости, доста по-бързи от ракета - най-малко на доктрина.
Основните преимущества на слънчевите платна са, че не изискват гориво и са доста леки. Това прави технологията подобаваща за задачи с дребна маса в нови орбити. Те включват орбити за проучване на галактическото време и резултатите му върху Земята или за напреднали проучвания на северния и южния полюс на слънцето, съгласно НАСА.
Платното ще бъде с размери 1652 квадратни метра, когато е изцяло разгърнато. Изработен е от полимерен материал, затрупан с алуминий с дебелина 2,5 микрона или по-малка от ширината на човешки косъм.
Първото слънчево платно, което сполучливо хвърча, беше галактическият транспортен съд Interplanetary Kite-craft Accelerated by Radiation Of the Sun (IKAROS) на Японската организация за проучване на космоса през 2010 година По-късните задачи включват NanoSail-D на НАСА и задачите Lightsail 1 и Lightsail 2 на Planetary Society. Те обаче тестваха по-малки платна.
Технологията скоро може да задвижи евтини, дълготрайни галактически задачи и даже да помогне за ускорение на задачи отвън Слънчевата система. Джонсън от НАСА добави, че лазерите даже също могат да се употребяват за ускорение на слънчевите платна до високи скорости.
" В бъдеще можем да сложим огромни лазери в космоса, които осветяват лъчите си върху платната, когато напущат слънчевата система, ускорявайки ги до все по-високи и по-високи скорости, до момента в който в последна сметка се движат задоволително бързо, с цел да доближат друга звезда в рационален интервал от време ", сподели Джонсън в изказването.
За задачи в дълбокия космос ще са нужни големи по размери платна. За в този момент учените се концентрират към изпробването на технологията в земната орбита.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ