Размерът на максималния осигурителен доход, който в момента е 3000

Размерът на оптималния застрахователен приход, който сега е 3000 лв., да се усили - това предложение се оказа дискусионно по време на договарянията за съдружно съглашение сред “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, “Има подобен народ” и Българска социалистическа партия.

Докато Политическа партия и Българска социалистическа партия се оповестиха за нарастването и настояха за повдигането на оптималния застрахователен приход с най-малко 450 лв. през 2022 година, “Демократична България” възразиха.

Последва и декларация от страна на прeдcтaвитeлитe нa вoдeщитe брaншoви acoциaции в oблacттa нa виcoкитe тeхнoлoгии, които се оповестиха твърдo прoтив увeличeниeтo нa мaкcимaлния ocигуритeлeн прaг. “Cмятaмe, чe aнoнcирaнoтo oт господин Aceн Вacилeв пoвишaвaнe нa мaкcимaлния ocигуритeлeн прaг, зa пoрeдeн път бeз никaкъв диaлoг c нaй-зaceгнaтитe индуcтрии, прeдcтaвлявa oткaз oт първoнaчaлнo зaявeнитe пoзиции”, показаха те.

“Тoвa e “прoмянa “, нo нe в пocoкa рeфoрми, прoзрaчнocт, cпрaвeдливocт и oщe пo-гoлямa eфeктивнocт и cъбирaeмocт нa дължимoтo към фиcкa, a към нacaждaнe нa нecигурнocт и хaoc. Увeрeни cмe, чe тaзи нeпрeдвидимocт в рeшeниятa, кacaeщи дaнъчнo-ocигуритeлнaтa cиcтeмa, ca пaгубни зa кoнкурeнтocпocoбнocттa нa бългaрcкaтa икoнoмикa”, написаха още от сектора в своята декларация.

По тематиката от ФАКТИ разговаряхме с икономиста Мартин Димитров, който беше част от преговорния екип на “Демократична България” в диалозите по тематика “Финанси”.

“Много е значимо, че в границите на диалозите в региона “Финанси” се разбрахме за неувеличаване на данъчно-осигурителната тежест като ставки и проценти. Ще бъдат даже употребявани опциите за данъчни понижения, когато има такива. Разбрахме се да вземем за пример да отпадне налог “уикенд”, непотребният налог върху лихвите на банките, което е добра стъпка. Спорен остана въпросът с повишението на оптималния застрахователен доход”, уточни Мартин Димитров.

Димитров разяснява аргументите той и сътрудника му от Демократична България Георги Ганев да са срещу това нарастване. “Първо, желаят да създадат нарастването от декември за януари - няма оценка на въздействието, няма обществена полемика, няма сериозен разбор. Второ, беше основно първо да се спрат кражбите, да се запушат пробойните в бюджета, а след това да се подхващат такива дейности, с цел да видят хората по какъв начин техните пари към този момент не се крадат и по-късно вероятно да се предприеме такава стъпка. Третото, което за мен е най-важно, е, че увеличението би засегнало най-производителните свери - IT бранша, новите технологии, огромните компании. От бизнеса на тези компании чакаме да пристигна високият стопански напредък, чакаме те да бъдат спусък на развиването през идната година, което е един от най-важните въпроси. Не ми се искаше едни от първите сигнали, които ще даде новото държавно управление, е на тези хора да се усили оптималният застрахователен праг”, уточни Димитров.

“На четвърто място, след полемиката ми звъняха доста организации. Всички извънредно доста ги нервира увеличението на оптималния застрахователен предел. Притеснява ги, че няма полемика, няма оценка на въздействието, няма прекъсване на кражбите като първа стъпка”, сподели още той.

“Не желая да недооценявам най-важното - че беше реализирано единодушие за неувеличаване на общата данъчно-осигурителна тежест, което е ужасно значимо и го правя оценка. Оценявам всички тези хора, с които разговаряхме на експертно равнище и се разбрахме за подобен метод. Има страни в Европейския съюз, които позволяват грешката в условия на здравна рецесия и пандемия да подвигат налози. Това би било голяма неточност. Радвам се, че го преодоляхме, че постигнахме консенсус. Остава въпросът за оптималния застрахователен предел. Аз бих предложил на всички участници в тези диалози да създадат полемика със засегнатите страни, да чуят мнението на бизнеса и да се направи оценка на въздействието преди да продължат нататък”, разяснява икономистът.

Разговорът мина към въпроса кой ще понесе тежестта при вероятно нарастване.

“Философски спор е дали осигуровките са за сметка на служащия или на работодателя. Аз настоявам, че икономическата тежест се понася най-много от служащите, а самата удръжка се прави от работодателя. В условия на пандемия и икономическа рецесия да кажеш, че за тези високопроизводителни браншове няма проблем, не е правилно. Да кажеш, че те не са наранени - това не е правилно и не е вярно. При тях казусът е различен. Опитах се да вляза в тематиката по време на диалозите, само че нямаше толкоз време, до момента в който имаше още доста други въпроси.

Точно за тези специалности, които получават високи приходи, има легални способи да преминат към неплащане на налози и осигуровки. Подчертавам - легални способи, изобщо не приказвам за незаконни. Такива промени би трябвало да се вършат доста деликатно, с цел да не се стигне до вид, в който вместо да се съберат повече осигуровки, да се окаже, че не се събират повече осигуровки, тъй като част от тези компании и хора са намерили решение за законно понижаване на заплащанията. Това е значим въпрос и по тази причина приканвам да се направи оценка на въздействието”, посочи Мартин Димитров.

На въпроса дали нарастването на оптималния застрахователен предел би могло да запълни дупките в бюджета, той отговори: “Това зависи от държанието на бизнеса. За мен е доста значимо да се подтиква доброволната събираемост - т.е. хората и бизнесът да имат тласъци сами да си заплащат налозите и осигуровките. Още в 43-тото Народно заседание предложих да бъде въведен “плоският данък” - най-много тъй като е невисок. Търсехме данъчна система, която да подтиква жителите и бизнеса сами да си заплащат осигуровките и налозите. Това е система, която води до най-хубава събираемост - доброволна събираемост. Това значи хората да имат тласъци да заплащат. Много хора не си дават сметка, че в случай че криеш налози и осигуровки, това също е разход - би трябвало да водиш двойно счетоводство, да правиш подправени фактури, рискът да те заловен също е разход”.

“Много дълго време в България се опитвахме да създадем система, по която хората сами да имат тласък да си платят налозите и осигуровките. Увеличаването на оптималния застрахователен приход е стъпка в противоположната посока. Единственото, което ще бъде подтиквано, е търсенето на легални способи да не се заплащат налози и осигуровки”, безапелационен беше той.

“Решението оттук нататък е оценка на въздействието и публичен дебат”, уточни Мартин Димитров. “Някои биха възразили, че няма време, че обстановката е сложна, тъй като би трябвало по едно и също време да се работи по бюджета за 2022 година, да се прави държавно управление. Да, само че ми се коства значимо да се провежда публично разискване и аз приканвам бъдещия министър на финансите да провежда такова разискване по тематиката. Ясно е, че тази смяна би трябвало да бъде гласувана от Народното събрание. Парламентарният спор обаче не ми е задоволителен. Важно е да се направи публично разискване, да има оценка на въздействието, да се чуе мнението на засегнатите страни”, приключи той.