В Турция: Стъпвахме върху бетона, а отдолу хората викаха
Размерът на филантропичната злополука в Турция става все по-голям. В Газиантеп няма топла вода, магазините са затворени, а постройките към руините има заплаха да рухнат. Хората описват, че помощта не доближава.
Всичко по тематиката: Земетресението в Турция и Сирия 223
„ Ние извадихме отсам брат ми и племенника ми. Все още жена му е вътре. Тук се опитваме да изкараме всички. Искаме да има оживели, това е единственото “, разяснява пред bTV Юсуф Туней в Газиентеп.
В началото на интервенцията той съумява да изкара 25-ма оживели.
„ Вече не ни дават да участваме в интервенцията, в другите места не е по този начин. Има тежка техника, това пречи. Първия ден, като стъпвахме върху бетона, изпод хората викаха - не ни ходете от горната страна. Тежестта пада върху нас “, споделя още Юсуф.
Когато ревизират за оживели, настава тишина, с цел да чуят. Това са моменти на вяра.
На 70 километра по-навътре в страната и все по-близо до епицентъра - обстановката в Кахраманмараш е сериозна. Хората всеобщо живеят на улицата или в колите си.
„ Нашият дом се люлее. Опитваме се да се стоплим тук. Студено ни е, не можем да си наготвим, няма ток. Цяла нощ сме тук “, разяснява Емине Кавал.
Тук с изключение на гражданската отбрана, полицията и медиците, военните също вземат участие в търсенето на оживели. Помощта е единствено на избрани места. Хората описват, че би трябвало още.
„ Живеем малко по-напред. Трудно излязохме от у дома, там към този момент не може да се живее. Оставаме три фамилии в едноетажната къща на баба ми. Няма вода, няма ток, доста е мъчно “, споделя Дениз Чапар.
„ Имаме потребност от вода, болкоуспокояващи, медикаменти. Чакаме помощ. Има дребни деца “, показва Суйгу Чапар.
Хюсеин е измежду дребното оживели, споделя, че просто е станало знамение.
„ Събудихме сме към 4 часа, започнахме да се люлеем. Застанахме в един ъгъл, не мърдахме. Казахме си всички ще умрем, само че излязохме живи. Баща ми за жалост го изгубихме “, споделя мъжът.
„ Загубихме татко ми. Останаха на петия етаж. Много хора са в неопределеност. Имаме общо седем погребения. От тях четирима излязоха, на различен му намерихме краката “, споделя Али Суна.
В началото на града са построени лагери с филантропична помощ. Образуват се километрични тапи от хора, които напущат засегнатите региони.
Всичко по тематиката: Земетресението в Турция и Сирия 223
„ Ние извадихме отсам брат ми и племенника ми. Все още жена му е вътре. Тук се опитваме да изкараме всички. Искаме да има оживели, това е единственото “, разяснява пред bTV Юсуф Туней в Газиентеп.
В началото на интервенцията той съумява да изкара 25-ма оживели.
„ Вече не ни дават да участваме в интервенцията, в другите места не е по този начин. Има тежка техника, това пречи. Първия ден, като стъпвахме върху бетона, изпод хората викаха - не ни ходете от горната страна. Тежестта пада върху нас “, споделя още Юсуф.
Когато ревизират за оживели, настава тишина, с цел да чуят. Това са моменти на вяра.
На 70 километра по-навътре в страната и все по-близо до епицентъра - обстановката в Кахраманмараш е сериозна. Хората всеобщо живеят на улицата или в колите си.
„ Нашият дом се люлее. Опитваме се да се стоплим тук. Студено ни е, не можем да си наготвим, няма ток. Цяла нощ сме тук “, разяснява Емине Кавал.
Тук с изключение на гражданската отбрана, полицията и медиците, военните също вземат участие в търсенето на оживели. Помощта е единствено на избрани места. Хората описват, че би трябвало още.
„ Живеем малко по-напред. Трудно излязохме от у дома, там към този момент не може да се живее. Оставаме три фамилии в едноетажната къща на баба ми. Няма вода, няма ток, доста е мъчно “, споделя Дениз Чапар.
„ Имаме потребност от вода, болкоуспокояващи, медикаменти. Чакаме помощ. Има дребни деца “, показва Суйгу Чапар.
Хюсеин е измежду дребното оживели, споделя, че просто е станало знамение.
„ Събудихме сме към 4 часа, започнахме да се люлеем. Застанахме в един ъгъл, не мърдахме. Казахме си всички ще умрем, само че излязохме живи. Баща ми за жалост го изгубихме “, споделя мъжът.
„ Загубихме татко ми. Останаха на петия етаж. Много хора са в неопределеност. Имаме общо седем погребения. От тях четирима излязоха, на различен му намерихме краката “, споделя Али Суна.
В началото на града са построени лагери с филантропична помощ. Образуват се километрични тапи от хора, които напущат засегнатите региони.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ