Размерът на глобата не е панацея за катастрофите, според конституционния

Размерът на санкцията не е панацея за злополуките, съгласно конституционния арбитър Атанас Семов. В студиото на БТВ Семов съобщи и че би трябвало да има смяна в законодателството, тъй че санкциите да се събират. Процедурите за събиране на санкции у нас са тромави и остарели. Събираемостта у нас е под 50%, а в цивилизования свят тя е над 95% ", акцентира проф. Семов

Той изясни, че публични данни на Еврокомисията демонстрират, че България е единствената страна в Европа, в която смъртността по пътищата не понижава. Освен това приблизително от пътнотранспортни катастрофи всяка страна членка губи сред 1% и 2% от Брутният вътрешен продукт годишно. У нас това значи към 1,5 милиарда лева директни загуби.

Също по този начин законовият режим за слагане на камери е комплициран и на процедура е по-трудно да се постави камера, в сравнение с да се вземе позволение за градеж. " Кому е нужно това ", запита той. Като образец Атанас Семов даде Франция, където са сложили огромен брой камери, които са били обвързани с пощите с оглед събираемостта на санкциите и това е довело до забележителен спад на смъртните случаи.

Елементарната сметка демонстрира и че камерите по пътищата могат да донесат спомагателни доходи в бюджета, а една камера се изплаща за сред 3 и 5 месеца. Ако за 1000 камери са нужни 15 млн. лева и с тях се понижат смъртността и травматизма на пътя с 1/3, то това са над 2 милиарда лева доходи за 10 години, с изключение на непокътнатите животи.

По отношение на размера на санкциите, Атанас Семов уточни, че за един човек глоба от 100 лева е удар по джоба, а за различен това са джобните за деня.

Затова и съгласно него размерът на санкциите за нарушавания по пътищата не е лекарството за понижаване на нарушаванията и пътния травматизъм. Размерът на санкциите би трябвало да е привързан с прихода на нарушителя, тъй че всеки да го заболи еднообразно, разяснява Семов. /БТВ