Икономистът Адриан Николов: Делът на сивата икономика продължава ...
Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на 100 от осигурителния приход, а на нужната - 37,5 на 100. В дълготраен проект до 2070 година дефицитът в спомагателното публично обезпечаване ще се резервира на равнища от към 5 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
Темата разясниха някогашният министър на труда и обществената политика Лидия Шулева, икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в ефира на Нова телевизия.
Шулева бе безапелационна, че няма нищо трагично в този отчет. Според нея решението на въпроса не е посочено в документа на Национален осигурителен институт. Експертът посочи, че би трябвало да се направи промяна в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се вършат нови салда.
Кръстев на собствен ред означи, че парите за пенсии са „ наши пари, които страната преразпределя “. „ Може да начертаем едни правила, само че в случай че политиците не ги съблюдават, те се обезсмислят “, посочи той. „ Може да си позволим това нарастване, защото това е субсидия от бюджета. България, с Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда лева, може да обезпечи нужните средства за субсидия в пенсионната система. Въпросът е какво се реализира с това “, уточни икономистът.
Николов разяснява така наречен швейцарското предписание, при което с всяка минала година нарастването на пенсиите ще по-малко.
„ Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамичността на средноосигурителния приход. Това, което ни споделя отчетът на Национален осигурителен институт е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се предвижда и по-ниска динамичност на междинния приход “, разясни икономистът. Специалистът сподели още, че по-важно е по какъв начин ще се движат действителните пенсии, защото това е функционалността на швейцарското предписание. „ Това не е мотив за терзание, защото единственото, което се споделя е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са ограниченията, които могат да усилят стандарта на живот “, разясни Николов.
Шулева добави, че границата сред осигуряващите се на минимална заплата и междинна работна заплата е дребна и по тази причина би трябвало да се разделят обществените функционалности от пенсионната. „ Поне 25% от недостига се дължи на този проблем “, добави някогашният министър.
Николов счита, че може да увеличим прихода, а не да се чудим от кое място да намерим пари. По думите му делът на сивата стопанска система продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета.
„ Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, приказва се за обвързване на пенсионната възраст с предстоящата дълготрайност на живота. Според мен това ще се случи към 2040-2050 година, когато предстоящата дълготрайност на живота ще доближи до 80 години “, сподели още икономистът.
Темата разясниха някогашният министър на труда и обществената политика Лидия Шулева, икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в ефира на Нова телевизия.
Шулева бе безапелационна, че няма нищо трагично в този отчет. Според нея решението на въпроса не е посочено в документа на Национален осигурителен институт. Експертът посочи, че би трябвало да се направи промяна в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се вършат нови салда.
Кръстев на собствен ред означи, че парите за пенсии са „ наши пари, които страната преразпределя “. „ Може да начертаем едни правила, само че в случай че политиците не ги съблюдават, те се обезсмислят “, посочи той. „ Може да си позволим това нарастване, защото това е субсидия от бюджета. България, с Брутният вътрешен продукт от 200 милиарда лева, може да обезпечи нужните средства за субсидия в пенсионната система. Въпросът е какво се реализира с това “, уточни икономистът.
Николов разяснява така наречен швейцарското предписание, при което с всяка минала година нарастването на пенсиите ще по-малко.
„ Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамичността на средноосигурителния приход. Това, което ни споделя отчетът на Национален осигурителен институт е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се предвижда и по-ниска динамичност на междинния приход “, разясни икономистът. Специалистът сподели още, че по-важно е по какъв начин ще се движат действителните пенсии, защото това е функционалността на швейцарското предписание. „ Това не е мотив за терзание, защото единственото, което се споделя е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са ограниченията, които могат да усилят стандарта на живот “, разясни Николов.
Шулева добави, че границата сред осигуряващите се на минимална заплата и междинна работна заплата е дребна и по тази причина би трябвало да се разделят обществените функционалности от пенсионната. „ Поне 25% от недостига се дължи на този проблем “, добави някогашният министър.
Николов счита, че може да увеличим прихода, а не да се чудим от кое място да намерим пари. По думите му делът на сивата стопанска система продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета.
„ Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, приказва се за обвързване на пенсионната възраст с предстоящата дълготрайност на живота. Според мен това ще се случи към 2040-2050 година, когато предстоящата дълготрайност на живота ще доближи до 80 години “, сподели още икономистът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ