Синдикат Образование гневно към МОН: Учителите и директорите често се унижават от държавни и регионални експерти
Размахването на пръст от МОН към българските учители и шефове, че учебното заведение ще се деполитизира и на учителите ще бъде неразрешено да се занимават с партийни действия, е следващата засегнатост към българските учители. Така стартира публикуваната до медиите позиция на профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа ".
Защото българските учители не се занимават с политически интриги. И то от епохи! Защото нямат време за това! Защото българските учители, въпреки и да имат най-голямата експертиза в построяването на просветителни политики, не са участници в партийни войни. Защото българският парламент би бил доста по-богат с мъдростта на учителите. Но демократичното общество не желае учители. То желае анархисти, които дават обещание на границата на невъзможното и оттатък нея.
Някои НПО-та, които се пробват да се нареждат като национални модератори с безпределно противоречива експертиза, са част от тези демократични течения, очерняйки сложната задача на учителя и сочейки го като единствен проблем за фиктивните и неработещи просветителни политики, за невъзпитаните възпитаници и за неприятните просветителни резултати.
Учителската специалност би трябвало да бъде с неоспорим публичен рейтинг. Професия, в която влизат доста младежи, а мъжете също намират своето място в класната стая. Но действителността е тревожна.
В България има доста младежи и хора на междинна възраст с висше педагогическо обучение. Проблемът е, че прекомерно постоянно те не остават дълго в учебно заведение. Младите учители и учителите в дейна възраст избират просветителната система най-много поради призванието да бъдат учители, а не поради " високата “ заплата. Това, което ги отблъсква, са сложните партньорства с институции и родители, както и бруталното професионално прегаряне.
Защото МОН се отнася бюрократично към всички оферти на учители, шефове и училищен организации. Многобройните оферти на учителските синдикати за нови политики и смяна на старите, основани на професионална експертиза, чакат с години.
А единствено една тъжба от родител незабавно сезира администрацията на МОН и РУО и към този момент учителят е ВИНОВЕН до доказване на противното.
Учителите и шефовете постоянно се унижават от държавни и районни специалисти, които настойчиво се стараят да угодят на демократичното общество. А " либералите “ желаят от учителите високи оценки, липса на натоварване и принизяване на престижите.
Една дребна, само че хиперактивна част от българското общество желае обучение без образование, полезности и добродетели. Иска обучение, мутирало в " обществена грижа с аниматорски привкус “.
Учителската специалност е специалност на бъдещето. Затова учебното заведение и детската градина би трябвало да се трансфорат в същинско " място за учители “ – място на почитание, поддръжка и професионално развиване.
Само в случай че променим естетиката на възпитанието, ще можем да реализираме качеството на образованието.
Но през днешния ден новината е, че голяма част от българските учебни заведения се борят към този момент не за млади учители, а за всички учители. И за учители-мъже.
За учителите, които са изтощени, учителите, които са изхабени, учителите, които са обезверени, и учителите, които ЗПУО комфортно трансформира в експерти.
Що се отнася до предложенията за лишаване на лиценза на ЧУ " Космос “ поради доста неизвинени отсъствия на един възпитаник – това е нереално и безсмислено.
Ако МОН отнемаше лиценза на учебни заведения с повече отсъствия на възпитаници, то трябваше да закрие 25% от учебните заведения в България, най-много тези с ромско наличие.
Защото българските учители не се занимават с политически интриги. И то от епохи! Защото нямат време за това! Защото българските учители, въпреки и да имат най-голямата експертиза в построяването на просветителни политики, не са участници в партийни войни. Защото българският парламент би бил доста по-богат с мъдростта на учителите. Но демократичното общество не желае учители. То желае анархисти, които дават обещание на границата на невъзможното и оттатък нея.
Някои НПО-та, които се пробват да се нареждат като национални модератори с безпределно противоречива експертиза, са част от тези демократични течения, очерняйки сложната задача на учителя и сочейки го като единствен проблем за фиктивните и неработещи просветителни политики, за невъзпитаните възпитаници и за неприятните просветителни резултати.
Учителската специалност би трябвало да бъде с неоспорим публичен рейтинг. Професия, в която влизат доста младежи, а мъжете също намират своето място в класната стая. Но действителността е тревожна.
В България има доста младежи и хора на междинна възраст с висше педагогическо обучение. Проблемът е, че прекомерно постоянно те не остават дълго в учебно заведение. Младите учители и учителите в дейна възраст избират просветителната система най-много поради призванието да бъдат учители, а не поради " високата “ заплата. Това, което ги отблъсква, са сложните партньорства с институции и родители, както и бруталното професионално прегаряне.
Защото МОН се отнася бюрократично към всички оферти на учители, шефове и училищен организации. Многобройните оферти на учителските синдикати за нови политики и смяна на старите, основани на професионална експертиза, чакат с години.
А единствено една тъжба от родител незабавно сезира администрацията на МОН и РУО и към този момент учителят е ВИНОВЕН до доказване на противното.
Учителите и шефовете постоянно се унижават от държавни и районни специалисти, които настойчиво се стараят да угодят на демократичното общество. А " либералите “ желаят от учителите високи оценки, липса на натоварване и принизяване на престижите.
Една дребна, само че хиперактивна част от българското общество желае обучение без образование, полезности и добродетели. Иска обучение, мутирало в " обществена грижа с аниматорски привкус “.
Учителската специалност е специалност на бъдещето. Затова учебното заведение и детската градина би трябвало да се трансфорат в същинско " място за учители “ – място на почитание, поддръжка и професионално развиване.
Само в случай че променим естетиката на възпитанието, ще можем да реализираме качеството на образованието.
Но през днешния ден новината е, че голяма част от българските учебни заведения се борят към този момент не за млади учители, а за всички учители. И за учители-мъже.
За учителите, които са изтощени, учителите, които са изхабени, учителите, които са обезверени, и учителите, които ЗПУО комфортно трансформира в експерти.
Що се отнася до предложенията за лишаване на лиценза на ЧУ " Космос “ поради доста неизвинени отсъствия на един възпитаник – това е нереално и безсмислено.
Ако МОН отнемаше лиценза на учебни заведения с повече отсъствия на възпитаници, то трябваше да закрие 25% от учебните заведения в България, най-много тези с ромско наличие.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ