България остава на дъното по заплати, трудът ни струва едва 10 евро на час
Разликите в цената на труда сред Източна Европа и Западна Европа остават съществени, сочат данните на Евростат за разноските за труд в Европейския съюз през 2024 година България не се отлепя от дъното с най-ниската цена на труда - едвам 10.6 евро на час, до момента в който на другия полюс е Люксембург, където един работещ получава над пет пъти повече - 55.2 евро на час. Другите страни от топ 3 по най-висока цена на труда в съюза са Дания с 50.1 евро на час и Белгия - с 48.2 евро.
Сближаването сред стопанските системи се случва, само че е много постепенно. Факт е, че заплатите на Изток порастват много по-бързо в последните години, само че все пак изоставането на приходите в тази част от континента остава сензитивно.
Средната почасова ставка в Европейски Съюз през 2024 година е била 33.5 евро, т.е. тройна по отношение на българската. Ситуацията обаче не е доста по-розова и в други страни от Централна и Източна Европа или Прибалтика. В дъното по цена на труда са също Румъния - 12.5 евро на час, Унгария - 14.1 евро, Латвия - 15.1 евро, Литва - 16.3 евро, Хърватия - 16.5 евро, Гърция - 16.7 евро, Полша - 17.3 евро.
Тъжното е, че ставката в България се оказва по-ниска даже от тази в прилежаща Сърбия, която е даже отвън Европейски Съюз - 11.4 евро на час.
В почасовата ставка на разноските за труд влиза цялостният разход за работодателя да наеме чиновник - в това число средствата за професионално образование, за работно облекло, за обществени придобивки, за неотработени дни плюс обществените вноски за работодателя и налозите върху труда.
Основният разход си остава заплатата и обвързваните с нея придобивки. В Европейски Съюз тя заема приблизително към 75% от цената на труда, която заплаща работодателят. Останалите към 25% са най-вече обществените осигуровки за негова сметка. Най-ниските несвързани със заплатата разноски за труд (основно обществените осигуровки) през 2024 година са регистрирани в Румъния (4.8%) и Литва (5.4%), до момента в който най-високите са във Франция (32.2%) и Швеция (31.6%). По този индикатор България се нарежда като страна със относително ниски разноски отвън заплатата - те са 13.3% от общите разноски за труд.
Средната брутна заплата в България е била 1474 лева през декември 2020 година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Четири години по-късно тя към този момент е 2468 лева - с към 1000 лева повече. Ръстовете на годишна база от 2021 година насам се движеха в порядъка 12-16%. Пикът бе през 2022 година, когато междинната заплата за четвъртото тримесечие набъбна с 16.6% на годишна база.
Въпреки това обаче разликите Изток-Запад остават.
През 2023 година чистите годишни приходи на средностатистически неженен служащ без деца в Европейски Съюз са били 28 217 евро, като варират от 9355 евро (18 296 лева.) в България до 49 035 евро в Люксембург.
През 2023 година чистите годишни приходи на междинна работеща двойка с две деца са били 60 447 евро в Европейски Съюз, вариращи от 19 938 евро (38 995 лева.) в България до 107 590 евро в Люксембург, оповестява още Евростат.
България е и страната с най-голям дял от работещите, които получават ниски хонорари - 26.8% от всички. За съпоставяне, приблизително за Европейски Съюз този дял е 14.7% от наетите, а в страните с минимум " работещи небогати " - Франция и Дания, е малко под 10%.
Средните разноски за труд в Литва (16.3 евро на час) са измежду тези, нарастнали най-бързо в Европа, само че към момента изостават доста от междинните за Европейски Съюз, сочат още данните на Евростат.
Ръстът на заплатите се забавя, само че остава висок поради дефицита на квалифицирана работна ръка, написа в сюжета за икономическо развиване, оповестен от Министерството на финансите на Литва. Ръстът на заплатите в страната се забавя през 2024 година, само че остава двуцифрен, като средномесечният напредък на брутната работна заплата е 10.2%.
Растежът на заплатите в публичния бранш е по-бърз (12.8%), в сравнение с в частния бранш (9%). Средната месечна брутна работна заплата през предходната година нараства във всички стопански действия, като варира от 5.7% в административните и обслужващи действия (най-ниска) до 15.7% в просветителни действия (най-висока), разясниха от Министерството на обществената сигурност и труда.
Повишението на заплатите в Литва се дължи на мощното търсене на служащи с подобаваща подготовка и политиката по приходите в обществения бранш. По-високата минимална заплата, която се усили с над 12% до 1038 евро от 1 януари 2025 година, също има подтикващ резултат. Въпреки че растежът на заплатите в частния бранш беше стеснен от понижения финансов потенциал на фирмите и прекъсването на инфлационния напън върху заплатите, той остана относително мощен заради огромното предложение на свободни работни места.
България има късмет да доближи средноевропейските приходи към 2040 година единствено при стопански напредък над 4%. Това е главното умозаключение на отчет на Световната банка за България от декември 2022 година, озаглавен " Път към високи приходи ".
Присъединяването на България към Европейски Съюз породи упования, че стандартите на живот ще се покачат до междинните за Европейски Съюз, написа в отчета. Към 2007 година импулсът за промени беше мощен, само че след поредицата от вътрешни и интернационалните рецесии притокът на задгранични вложения понижа внезапно, а напредъкът в промените се забави, отслабвайки темпото на доближаване със междинните равнища на приходи в Европейски Съюз. Това се случи на фона на бързо влошаващите се демографски трендове (прогнозите са до 2070 година популацията да намалее с 29%!).
" Икономиката на България набъбна единствено с 2.1% сред 2010 и 2019 година - десетилетието, предхождащо експлоадирането на пандемията от Covid-19. В резултат на това подобренията в виталния стандарт за множеството българи станаха по-скромни, защото доближаването на приходите със междинните равнища за Европейски Съюз се забави, а неравенствата се резервираха ", разяснява Световната банка. Според нея при темповете на напредък преди рецесията с Covid-19 не се чака България да се приближи до междинните равнища на приходи в Европейски Съюз в обозримо бъдеще.
Световната банка обаче счита, че възобновяването на икономическия разцвет на България е допустимо. " Средните равнища на приходите могат да се изравнят със междинните в Европейски Съюз в границите на 15 години, в случай че междинният годишен стопански напредък в интервала след Covid-19 се удвои, достигайки над 4% годишно, което подхожда на напредък на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от над 5% ", сочат изчисленията на интернационалната институция.
" Тъй като натрупването на главен капитал и труд понижи темпа си, България би трябвало да усъвършенства успеваемостта на компаниите и уменията на хората, с цел да приближи стопанската система до границата на индустриалните благоприятни условия. Без нов подтик за промени темпът на напредък се планува да се забави в допълнение, достигайки 1.2% до 2050 година, когато се чака демографските трендове да причинят внезапен спад на популацията в трудоспособна възраст, а растежът на общата факторна продуктивност (ОФП) да се върне към средносрочната си наклонност ", разяснява Световната банка.
Най-стимулиращи биха били подобренията в продуктивността на труда. Увеличението на частните вложения са основен мотор за растежа. Инвестициите в енергетиката и зелените технологии, в това число посредством дейно асимилиране на средствата от Европейски Съюз, дават благоприятни условия за повишение на конкурентоспособността на компаниите.
Симулациите демонстрират, че вложенията в развиване на човешкия капитал ще оказват помощ за справяне с дефицита на умения в стопанската система, ще смекчат неподходящите демографски трендове и ще подтикват растежа в дълготраен проект. За тази цел е основно оправянето със забележителните районни неравенства в достъпа до публични услуги, които подкопават образуването на човешки капитал, предизвестява Световната банка.
Сближаването сред стопанските системи се случва, само че е много постепенно. Факт е, че заплатите на Изток порастват много по-бързо в последните години, само че все пак изоставането на приходите в тази част от континента остава сензитивно.
Средната почасова ставка в Европейски Съюз през 2024 година е била 33.5 евро, т.е. тройна по отношение на българската. Ситуацията обаче не е доста по-розова и в други страни от Централна и Източна Европа или Прибалтика. В дъното по цена на труда са също Румъния - 12.5 евро на час, Унгария - 14.1 евро, Латвия - 15.1 евро, Литва - 16.3 евро, Хърватия - 16.5 евро, Гърция - 16.7 евро, Полша - 17.3 евро.
Тъжното е, че ставката в България се оказва по-ниска даже от тази в прилежаща Сърбия, която е даже отвън Европейски Съюз - 11.4 евро на час.
В почасовата ставка на разноските за труд влиза цялостният разход за работодателя да наеме чиновник - в това число средствата за професионално образование, за работно облекло, за обществени придобивки, за неотработени дни плюс обществените вноски за работодателя и налозите върху труда.
Основният разход си остава заплатата и обвързваните с нея придобивки. В Европейски Съюз тя заема приблизително към 75% от цената на труда, която заплаща работодателят. Останалите към 25% са най-вече обществените осигуровки за негова сметка. Най-ниските несвързани със заплатата разноски за труд (основно обществените осигуровки) през 2024 година са регистрирани в Румъния (4.8%) и Литва (5.4%), до момента в който най-високите са във Франция (32.2%) и Швеция (31.6%). По този индикатор България се нарежда като страна със относително ниски разноски отвън заплатата - те са 13.3% от общите разноски за труд.
Средната брутна заплата в България е била 1474 лева през декември 2020 година, сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Четири години по-късно тя към този момент е 2468 лева - с към 1000 лева повече. Ръстовете на годишна база от 2021 година насам се движеха в порядъка 12-16%. Пикът бе през 2022 година, когато междинната заплата за четвъртото тримесечие набъбна с 16.6% на годишна база.
Въпреки това обаче разликите Изток-Запад остават.
През 2023 година чистите годишни приходи на средностатистически неженен служащ без деца в Европейски Съюз са били 28 217 евро, като варират от 9355 евро (18 296 лева.) в България до 49 035 евро в Люксембург.
През 2023 година чистите годишни приходи на междинна работеща двойка с две деца са били 60 447 евро в Европейски Съюз, вариращи от 19 938 евро (38 995 лева.) в България до 107 590 евро в Люксембург, оповестява още Евростат.
България е и страната с най-голям дял от работещите, които получават ниски хонорари - 26.8% от всички. За съпоставяне, приблизително за Европейски Съюз този дял е 14.7% от наетите, а в страните с минимум " работещи небогати " - Франция и Дания, е малко под 10%.
Средните разноски за труд в Литва (16.3 евро на час) са измежду тези, нарастнали най-бързо в Европа, само че към момента изостават доста от междинните за Европейски Съюз, сочат още данните на Евростат.
Ръстът на заплатите се забавя, само че остава висок поради дефицита на квалифицирана работна ръка, написа в сюжета за икономическо развиване, оповестен от Министерството на финансите на Литва. Ръстът на заплатите в страната се забавя през 2024 година, само че остава двуцифрен, като средномесечният напредък на брутната работна заплата е 10.2%.
Растежът на заплатите в публичния бранш е по-бърз (12.8%), в сравнение с в частния бранш (9%). Средната месечна брутна работна заплата през предходната година нараства във всички стопански действия, като варира от 5.7% в административните и обслужващи действия (най-ниска) до 15.7% в просветителни действия (най-висока), разясниха от Министерството на обществената сигурност и труда.
Повишението на заплатите в Литва се дължи на мощното търсене на служащи с подобаваща подготовка и политиката по приходите в обществения бранш. По-високата минимална заплата, която се усили с над 12% до 1038 евро от 1 януари 2025 година, също има подтикващ резултат. Въпреки че растежът на заплатите в частния бранш беше стеснен от понижения финансов потенциал на фирмите и прекъсването на инфлационния напън върху заплатите, той остана относително мощен заради огромното предложение на свободни работни места.
България има късмет да доближи средноевропейските приходи към 2040 година единствено при стопански напредък над 4%. Това е главното умозаключение на отчет на Световната банка за България от декември 2022 година, озаглавен " Път към високи приходи ".
Присъединяването на България към Европейски Съюз породи упования, че стандартите на живот ще се покачат до междинните за Европейски Съюз, написа в отчета. Към 2007 година импулсът за промени беше мощен, само че след поредицата от вътрешни и интернационалните рецесии притокът на задгранични вложения понижа внезапно, а напредъкът в промените се забави, отслабвайки темпото на доближаване със междинните равнища на приходи в Европейски Съюз. Това се случи на фона на бързо влошаващите се демографски трендове (прогнозите са до 2070 година популацията да намалее с 29%!).
" Икономиката на България набъбна единствено с 2.1% сред 2010 и 2019 година - десетилетието, предхождащо експлоадирането на пандемията от Covid-19. В резултат на това подобренията в виталния стандарт за множеството българи станаха по-скромни, защото доближаването на приходите със междинните равнища за Европейски Съюз се забави, а неравенствата се резервираха ", разяснява Световната банка. Според нея при темповете на напредък преди рецесията с Covid-19 не се чака България да се приближи до междинните равнища на приходи в Европейски Съюз в обозримо бъдеще.
Световната банка обаче счита, че възобновяването на икономическия разцвет на България е допустимо. " Средните равнища на приходите могат да се изравнят със междинните в Европейски Съюз в границите на 15 години, в случай че междинният годишен стопански напредък в интервала след Covid-19 се удвои, достигайки над 4% годишно, което подхожда на напредък на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от над 5% ", сочат изчисленията на интернационалната институция.
" Тъй като натрупването на главен капитал и труд понижи темпа си, България би трябвало да усъвършенства успеваемостта на компаниите и уменията на хората, с цел да приближи стопанската система до границата на индустриалните благоприятни условия. Без нов подтик за промени темпът на напредък се планува да се забави в допълнение, достигайки 1.2% до 2050 година, когато се чака демографските трендове да причинят внезапен спад на популацията в трудоспособна възраст, а растежът на общата факторна продуктивност (ОФП) да се върне към средносрочната си наклонност ", разяснява Световната банка.
Най-стимулиращи биха били подобренията в продуктивността на труда. Увеличението на частните вложения са основен мотор за растежа. Инвестициите в енергетиката и зелените технологии, в това число посредством дейно асимилиране на средствата от Европейски Съюз, дават благоприятни условия за повишение на конкурентоспособността на компаниите.
Симулациите демонстрират, че вложенията в развиване на човешкия капитал ще оказват помощ за справяне с дефицита на умения в стопанската система, ще смекчат неподходящите демографски трендове и ще подтикват растежа в дълготраен проект. За тази цел е основно оправянето със забележителните районни неравенства в достъпа до публични услуги, които подкопават образуването на човешки капитал, предизвестява Световната банка.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ