Адриан Николов: Трябва спешно да свием разходите, за да избегнем румънския сценарий
Разликите в стандарта на живот сред София и страната се задълбочават съгласно проучване на ИПИ
България е изпуснала контрола върху обществените финанси и се нуждае от незабавни ограничения за балансиране, с цел да не повтори отрицателния опит на северната ни съседка. Това предизвестие насочи старши икономистът от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов във връзка Бюджет 2026 и настоящото положение на държавната хазна.
" Изтървахме обществените финанси и сега би трябвало да вземем ограничения да ги балансираме, в случай че не желаеме да изпаднем в сюжета на Румъния, чийто недостиг тази година може да е 9%, а обществения ѝ дълг е повишен до 60% ", съобщи Николов, представен от БНР.
Според специалиста, страната би трябвало да стартира бюджетна консолидация неотложно, с цел да се избегне " отрицателната бюджетна серпантина ". Той е безапелационен, че фокусът би трябвало да падне върху ограничението на държавните разходи, а не върху търсенето на нови способи за облагане на популацията.
Проблемът с разноските
Икономистът акцентира, че данъчната тежест към този момент е висока и спомагателното ѝ увеличение би имало противоположен резултат.
" Разговорът би трябвало да бъде по какъв начин да ограничим държавните разходи, не да се чудим по какъв начин да съберем нови доходи от популацията, което към този момент се задъхва, " разяснява Николов.
Той уточни съответни данни за несъответствието: " За да нямаме недостиг, би трябвало да харчим под 40% от Брутният вътрешен продукт през бюджета. В момента държавното управление се пробва да трансферира 46%, само че със същите доходи. "
Според анализатора, всяко повишение на минималната заплата и налозите принуждава от ден на ден работодатели и служащи да преминат в сивия бранш.
Две скорости на развиване
В рамките на годишното проучване " Регионални профили 2025 " на ИПИ, икономистите регистрират задълбочаване на разликите сред обособените области в страната.
" Генерално разликите са двойни – сред областите на опашката и областите отпред, " изясни Николов. Наблюдава се обезпокоително " скупчване на опашката ", като най-динамичните области не престават да се развиват бързо, до момента в който останалите изостават от ден на ден.
Николов означи, че въпреки делът на семействата в беднотия да нараства статистически, действителната покупателна дарба на хората към линията на беднотия се е повишила.
Застаряване и стопанска система
Демографската рецесия оказва директно въздействие върху икономическия капацитет на районите. Влошаването на естествения приръст в 24 от 28 области основава затворен кръг на назадничавост, изключително в Северозападна България.
" Северозападът страда от доста бързо застаряване на популацията, доста бързо свиваща се работна мощ, което значи, че все по-малко хора ще са налични за работа в тези места, което ще прави вложенията в тях сложни, " проучва специалистът.
По отношение на локалната власт, Николов уточни, че общините стават все по-зависими от държавния бюджет. Ако преди десетилетие локалните управляващи са разполагали с 40% лични доходи, през днешния ден този дял е понижен под 25%, което мощно лимитира опциите им за осъществяване на лични политики.
България е изпуснала контрола върху обществените финанси и се нуждае от незабавни ограничения за балансиране, с цел да не повтори отрицателния опит на северната ни съседка. Това предизвестие насочи старши икономистът от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов във връзка Бюджет 2026 и настоящото положение на държавната хазна.
" Изтървахме обществените финанси и сега би трябвало да вземем ограничения да ги балансираме, в случай че не желаеме да изпаднем в сюжета на Румъния, чийто недостиг тази година може да е 9%, а обществения ѝ дълг е повишен до 60% ", съобщи Николов, представен от БНР.
Според специалиста, страната би трябвало да стартира бюджетна консолидация неотложно, с цел да се избегне " отрицателната бюджетна серпантина ". Той е безапелационен, че фокусът би трябвало да падне върху ограничението на държавните разходи, а не върху търсенето на нови способи за облагане на популацията.
Проблемът с разноските
Икономистът акцентира, че данъчната тежест към този момент е висока и спомагателното ѝ увеличение би имало противоположен резултат.
" Разговорът би трябвало да бъде по какъв начин да ограничим държавните разходи, не да се чудим по какъв начин да съберем нови доходи от популацията, което към този момент се задъхва, " разяснява Николов.
Той уточни съответни данни за несъответствието: " За да нямаме недостиг, би трябвало да харчим под 40% от Брутният вътрешен продукт през бюджета. В момента държавното управление се пробва да трансферира 46%, само че със същите доходи. "
Според анализатора, всяко повишение на минималната заплата и налозите принуждава от ден на ден работодатели и служащи да преминат в сивия бранш.
Две скорости на развиване
В рамките на годишното проучване " Регионални профили 2025 " на ИПИ, икономистите регистрират задълбочаване на разликите сред обособените области в страната.
" Генерално разликите са двойни – сред областите на опашката и областите отпред, " изясни Николов. Наблюдава се обезпокоително " скупчване на опашката ", като най-динамичните области не престават да се развиват бързо, до момента в който останалите изостават от ден на ден.
Николов означи, че въпреки делът на семействата в беднотия да нараства статистически, действителната покупателна дарба на хората към линията на беднотия се е повишила.
Застаряване и стопанска система
Демографската рецесия оказва директно въздействие върху икономическия капацитет на районите. Влошаването на естествения приръст в 24 от 28 области основава затворен кръг на назадничавост, изключително в Северозападна България.
" Северозападът страда от доста бързо застаряване на популацията, доста бързо свиваща се работна мощ, което значи, че все по-малко хора ще са налични за работа в тези места, което ще прави вложенията в тях сложни, " проучва специалистът.
По отношение на локалната власт, Николов уточни, че общините стават все по-зависими от държавния бюджет. Ако преди десетилетие локалните управляващи са разполагали с 40% лични доходи, през днешния ден този дял е понижен под 25%, което мощно лимитира опциите им за осъществяване на лични политики.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ