Къде в страната заплатите са най-високи?
Разликите в приходите в столицата и страната са съществени и се задълбочават, предизвестяват икономисти.
Националната статистика демонстрира, че Брутният вътрешен продукт на човек в столицата е 3 и половина пъти по-голяма от това в редица области в страна.
Например, междинната годишна заплата в Благоевград е два пъти по-ниска от тази в столицата. В югозападната област 23% от популацията живее под линията на беднотия.
Въпреки, че приходите нарастват с 18% към момента доста райони от страната изостават стопански. Подобни зони се оформят както в Северна, по този начин и в Южна България.
Преработващата промишленост, енергетиката, осведомителните технологии и туризма са индустриите-двигатели на стопански напредък в районите от страната. По-добрата съгласуваност сред икономическите райони в Южна България способства за тяхното развиване по отношение на Севера.
" Проблемът на северните стопански центрове е, че не са свързани. Там като, че ли липсва чисто инфраструктурна опция, защото северната автомагистрала не е приключена, а пък отвесните коридори, които би трябвало да свържат градовете по Дунав с икономическите центрове на юг през Стара планина на този стадий по скоро наподобяват като план, в сравнение с като нещо, което ще се случи в близко бъдеще ", сподели Адриан Николов, икономист в Институтът за пазарна стопанска система.
" Там, където имаме щаб квартири, там в действителност се акумулира облагата на съответната компания. А там, където имате единствено заводи и фабрики, имате в действителност по-ниски заплати и град Русе и редица други градове от Северна България имат най-вече тъкмо тази функционалност на обслужващи предприятия ", съобщи икономистът доцент Даниел Павлов.
Данните демонстрират разлика до три и половина пъти в Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в области като Русе, Силистра и Кюстендил по отношение на столицата. Видима е разликата и в директните задгранични вложения. Но различен значителен проблем в икономическото развиване на районите е демографската рецесия и човешкия капитал.
" Природните и антропогенните запаси ги е имало стотици епохи преди нас и ще ги има и след нас. Въпросът е в човешкия капитал и капацитета, който имаме ние като страна. Той не е дребен само че е основен проблем за развиване на стопанската система. Има градове в България, в които популацията не разрешава да бъде развиван един или различен вид промишленост на база на разнообразни индикатори - някои споделят, че няма фрагменти, други - демографски няма хора на тази територия, които да отидат в просветителната система, да ги приготви и да придобият тези пълномощия, откакто завършат да ги приложат на терен в обществения и частния бранш ", изясни доцент доктор Георги Николов, началник на катедра " Регионално развиване ", УНСС.
Така мъчно се притеглят вложения, а заплатите остават ниски. От друга страна доцент Николов разяснява, че с цел да се реализира фискална децентрализация на регионите е необходим спомагателен растеж на Брутният вътрешен продукт.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Националната статистика демонстрира, че Брутният вътрешен продукт на човек в столицата е 3 и половина пъти по-голяма от това в редица области в страна.
Например, междинната годишна заплата в Благоевград е два пъти по-ниска от тази в столицата. В югозападната област 23% от популацията живее под линията на беднотия.
Въпреки, че приходите нарастват с 18% към момента доста райони от страната изостават стопански. Подобни зони се оформят както в Северна, по този начин и в Южна България.
Преработващата промишленост, енергетиката, осведомителните технологии и туризма са индустриите-двигатели на стопански напредък в районите от страната. По-добрата съгласуваност сред икономическите райони в Южна България способства за тяхното развиване по отношение на Севера.
" Проблемът на северните стопански центрове е, че не са свързани. Там като, че ли липсва чисто инфраструктурна опция, защото северната автомагистрала не е приключена, а пък отвесните коридори, които би трябвало да свържат градовете по Дунав с икономическите центрове на юг през Стара планина на този стадий по скоро наподобяват като план, в сравнение с като нещо, което ще се случи в близко бъдеще ", сподели Адриан Николов, икономист в Институтът за пазарна стопанска система.
" Там, където имаме щаб квартири, там в действителност се акумулира облагата на съответната компания. А там, където имате единствено заводи и фабрики, имате в действителност по-ниски заплати и град Русе и редица други градове от Северна България имат най-вече тъкмо тази функционалност на обслужващи предприятия ", съобщи икономистът доцент Даниел Павлов.
Данните демонстрират разлика до три и половина пъти в Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в области като Русе, Силистра и Кюстендил по отношение на столицата. Видима е разликата и в директните задгранични вложения. Но различен значителен проблем в икономическото развиване на районите е демографската рецесия и човешкия капитал.
" Природните и антропогенните запаси ги е имало стотици епохи преди нас и ще ги има и след нас. Въпросът е в човешкия капитал и капацитета, който имаме ние като страна. Той не е дребен само че е основен проблем за развиване на стопанската система. Има градове в България, в които популацията не разрешава да бъде развиван един или различен вид промишленост на база на разнообразни индикатори - някои споделят, че няма фрагменти, други - демографски няма хора на тази територия, които да отидат в просветителната система, да ги приготви и да придобият тези пълномощия, откакто завършат да ги приложат на терен в обществения и частния бранш ", изясни доцент доктор Георги Николов, началник на катедра " Регионално развиване ", УНСС.
Така мъчно се притеглят вложения, а заплатите остават ниски. От друга страна доцент Николов разяснява, че с цел да се реализира фискална децентрализация на регионите е необходим спомагателен растеж на Брутният вътрешен продукт.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ