Разлики от над 100 000 лева за един и същ

Разлики от над 100 000 лв. за еднакъв медикамент източват здравната система у нас, до момента в който някои лечебни заведения заплащат до 16 пъти по-високи суми за безусловно идентични препарати. На фона на течащите инспекции в седем държавни лечебни заведения от страна на Министерството на здравеопазването, експертът по здравно право юрист Мария Шаркова разкри пукнатините в нормативната уредба, които разрешават тези фрапантни разминавания. В свое присъединяване по БНР тя разяснява по какъв начин е допустимо едно и също лекарство да коства 400 лв. на едно място и десетки хиляди на друго.

Двата свята на ценообразуването
За да се схванат аргументите за фрапантните маржове, би трябвало да се разграничат двата съществени режима за доставяне на лечебните заведения. Първият обгръща медикаментите, включени в Позитивния лекарствен лист. При тях страната е наложила ясна бариера – записана оптималната цена, която не може да бъде надвишавана. Този механизъм на процедура блокира опцията за далавера и големи разлики сред обособените клиники.

Този рестриктивен модел обаче крие и опасности. Ценообразуването в България се базира на съпоставяне с трите най-ниски цени в Европейския съюз. Това прави родния пазар извънредно неприветлив за огромните фармацевтични компании. Резултатът постоянно се показва в евакуиране на артикули или безапелационен отвод те да бъдат предлагани у нас, което генерира продължителен дефицит на значими лекарства.

Истинският проблем обаче поражда във втората група – медикаментите без записана цена в България. Именно в тази зона без таван се генерират големите разлики, достигащи до 16 пъти за еднакъв артикул.

Тези лекарства влизат в страната по специфичен ред, регламентиран от Наредба №10 и Закона за лекарствените артикули в хуманната медицина. Процедурата изисква правене на протоколи и координиране с Изпълнителната организация по медикаментите, а в избрани случаи сметката се заплаща непосредствено от Националната здравноосигурителна каса.

Тук няма законово ограничаване на цената. Търговците на едро са свободни да я образуват по своя преценка. Ситуацията се усложнява в допълнение от обстоятелството, че най-често става дума за лечения без конкуренция, нужни за извънредно тежки положения – редки заболявания или онкохематологични болести при деца. Притиснати от спешността и неналичието на варианти, лечебните заведения купуват лекарството на каквато и цена да им бъде препоръчано.

Нуждата от непоколебим надзор
Въпреки скандалните числа, специалистите поучават да не се бърза с квалификациите преди цялостния разбор. " Трябва да се внимава дали се съпоставят едни и същи опаковки и разфасовки ", съобщи Мария Шаркова, представена от БНР. Тя посочи, че цената постоянно е функционалност на външни фактори – липса на конкуренция при доставчиците, неотложност на доставката или липса на друго налично лекуване.

За да се затвори вратата за злоупотреби, са нужни незабавни нормативни промени. Родният пазар би трябвало да стане по-привлекателен, с цел да може повече медикаменти да влязат под контрола на Позитивния лист. Наредба №10 се нуждае от незабавна проверка, като лечебните заведения би трябвало да бъдат задължени да събират конкурентни предложения. Ключова остава и ролята на НЗОК, която като главен длъжник е длъжна да упражнява прецизен финансов филтър и да блокира заплащания при подозрения за изкуствено надути фактури.