На борба с демографската криза - с технологии и инфраструктура
Разликата в приходите сред селските и градските региони се е нараснала с близо 20% през последното десетилетие. Доходите в градските региони са по-високи, това сочат данни от проучване на Eurofound.
В България обаче към този момент се следи развой на повишение на заплатите в по-малките обитаеми места, само че това е закъсняло и се сблъсква с процеса на обезлюдяване . Вече няма работна ръка, т.е. даже няма на кого да се дадат тези по-високи заплати.
Така демография и стопанска система влизат в порочна серпантина. Това разяснява Димитър Събев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките , в студиото на Bulgaria ON AIR в деня, в който организираме локални избори.
От една страна демографията и популацията зависят бизнеса, само че и бизнесът зависи от демографията . Затова и, по думите на Събев, би трябвало да се слагат по-амбициозни цели във връзка с технологиите . Технологичните производства вземат решение демографската рецесия, по тази причина и би трябвало да се търсят софтуерни вложения.
Според ръководителя на катедра " Регионална и политическа география " към Софийския университет доцент Косьо Стойчев не би трябвало да се вършат безусловно директни съпоставения сред заплащането в града и селото, защото това са естествени географски процеси, които въздействие оказват и редица други индикаторите. " Гражданинът, който живее в градска среда и жителят, който живее в селска среда, са разнообразни типажи хора ", като надлежно би трябвало да се взимат ограничения съгласно типа община.
Той е безапелационен, че ограниченията, които се взимат, в селските и градските общини би трябвало да са разнообразни, с цел да може да задържат в действителност младежите и хората в трудоспособна възраст.
" За да се подтиква опцията младежи да вземат решение за релокация, значи, че би трябвало да имат достъп до услугите на огромния град . Трябва дистанцията да понижи своето отрицателно въздействие. Цялата ни нация се движи на коли ", изясни Косьо Стойчев .
В България обаче към този момент се следи развой на повишение на заплатите в по-малките обитаеми места, само че това е закъсняло и се сблъсква с процеса на обезлюдяване . Вече няма работна ръка, т.е. даже няма на кого да се дадат тези по-високи заплати.
Така демография и стопанска система влизат в порочна серпантина. Това разяснява Димитър Събев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките , в студиото на Bulgaria ON AIR в деня, в който организираме локални избори.
От една страна демографията и популацията зависят бизнеса, само че и бизнесът зависи от демографията . Затова и, по думите на Събев, би трябвало да се слагат по-амбициозни цели във връзка с технологиите . Технологичните производства вземат решение демографската рецесия, по тази причина и би трябвало да се търсят софтуерни вложения.
Според ръководителя на катедра " Регионална и политическа география " към Софийския университет доцент Косьо Стойчев не би трябвало да се вършат безусловно директни съпоставения сред заплащането в града и селото, защото това са естествени географски процеси, които въздействие оказват и редица други индикаторите. " Гражданинът, който живее в градска среда и жителят, който живее в селска среда, са разнообразни типажи хора ", като надлежно би трябвало да се взимат ограничения съгласно типа община.
Той е безапелационен, че ограниченията, които се взимат, в селските и градските общини би трябвало да са разнообразни, с цел да може да задържат в действителност младежите и хората в трудоспособна възраст.
" За да се подтиква опцията младежи да вземат решение за релокация, значи, че би трябвало да имат достъп до услугите на огромния град . Трябва дистанцията да понижи своето отрицателно въздействие. Цялата ни нация се движи на коли ", изясни Косьо Стойчев .
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ