Софийските пазари - от сергията до мола, показват в Етнографския музей
Различните облици на пазара през годините оживяват в интерактивната диорама "От сергията до мола ". Тя съдържа десетки остарели фрагменти от софийските борси, както и глинени миниатюри, които ни потапят в предишното.
Старите фотоси са издирени от Държавна организация „ Архиви”.
Фотографиите, запечатали детайли от българската обичайната просвета и проекцията им във времето, само че показани посредством интерактивност и 3D технологии, демонстрира „ Студио 24 “ в плана „ Визуалната памет: обичаи и трансформации “ на Етнографския музей.
„ Под пазар разбирам освен пространството, а и атмосферата, хората и това, което вършат – шашмалогии, атракции “, изясни пред БНР режисьорът Екатерина Минкова, един от основателите на плана. По думите ѝ след Освобождението у нас става разбъркване на европейските магазини с маркови артикули и най-ориенталския и най-романтичния тип на пазара.
За страдание най-старите фрагменти от софийските пазари (1908 г.) са владеене на югославската филмотека, добави Екатерина Минкова.
Снимките са без монтаж и демонстрират ул. „ Търговска “ (там през днешния ден е Партийният дом, от нея няма следа) и „ Мария Луиза “ – „ фес, цилиндър и калпак на едно място. Пазарът постоянно е сърцето на града “.Социализмът пък се характеризира с опашки и недостиг на пазара. За разлика от предходния интервал, когато притежателят или занаятчията е общителен и заинтригуван клиентът да не остане отчаян, при соц.-периода продавачите просто са на работа... Именно дефицитът ражда битакът – различен, доста забавен пазар.
Молът е със същите функционалности като пазара, само че е в следена среда и предлага благоприятни условия и за ядене и занимания. Тук за психика или вересия няма да чуете, добавя режисьорката. Чуйте диалога на Александра Илиева с Екатерина Минкова.
Старите фотоси са издирени от Държавна организация „ Архиви”.
Фотографиите, запечатали детайли от българската обичайната просвета и проекцията им във времето, само че показани посредством интерактивност и 3D технологии, демонстрира „ Студио 24 “ в плана „ Визуалната памет: обичаи и трансформации “ на Етнографския музей.
„ Под пазар разбирам освен пространството, а и атмосферата, хората и това, което вършат – шашмалогии, атракции “, изясни пред БНР режисьорът Екатерина Минкова, един от основателите на плана. По думите ѝ след Освобождението у нас става разбъркване на европейските магазини с маркови артикули и най-ориенталския и най-романтичния тип на пазара.
За страдание най-старите фрагменти от софийските пазари (1908 г.) са владеене на югославската филмотека, добави Екатерина Минкова.
Снимките са без монтаж и демонстрират ул. „ Търговска “ (там през днешния ден е Партийният дом, от нея няма следа) и „ Мария Луиза “ – „ фес, цилиндър и калпак на едно място. Пазарът постоянно е сърцето на града “.Социализмът пък се характеризира с опашки и недостиг на пазара. За разлика от предходния интервал, когато притежателят или занаятчията е общителен и заинтригуван клиентът да не остане отчаян, при соц.-периода продавачите просто са на работа... Именно дефицитът ражда битакът – различен, доста забавен пазар.
Молът е със същите функционалности като пазара, само че е в следена среда и предлага благоприятни условия и за ядене и занимания. Тук за психика или вересия няма да чуете, добавя режисьорката. Чуйте диалога на Александра Илиева с Екатерина Минкова.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




