Трябва ли да се създаде закон за гейминг индустрията у нас?
Различни правни аспекти на гейминг промишлеността ще разискват адвокати на конференция в Ирландия. Tова несъмнено визира и хората, които ги играят. Припомняме световната самодейност на американския геймър Рос Скот, който настоя френска компания да не стопира поддръжката на една от игрите, които той играе. Хиляди са се подписали в близо 13-те международни петиции. В Европа също има такава.
Фирмата на Стефан Ставрев прави от 6 години не развлекателни игри, а игри за образование. Пазарът му е единствено български и по тази причина малко внимателно подхожда към въпроса чия е играта - на закупилия я или на компанията – производител и пропагандатор.
Случаят със прекъсването на играта " Дъ Крю ", след който американският геймър Рос Скот поде световна самодейност за отбрана на потребителите ѝ сложи въпроса за регулациите на този артикул на интелектуалния труд още по-сериозно. Като производител в нишов бранш Стефан Ставрев е решил този въпрос - поддържа лична платформа за просветителните игри. И ги продава ги на учебните заведения. Плаща на основателите. И не изисква прекъсването им след несъмнено време. Но и Стефан Ставрев споделя, че обстановката с правата не е елементарна за пояснение.
Според юрист Христина Георгиева може би е пристигнало времето да се мисли за закон за гейминг промишлеността. Тя се занимава с правата на основателите и потребителите на видеоигри. А концепцията за дисертацията ѝ за правната отбрана на видеоигрите пристигнала точно от питането на компанията на Стефан Ставрев за това по какъв начин да защитят правата си при старта на плана.
" Видеоигрите сега на никое място не са упоменати като произведение. Въпросът е кой им е създателят.... Това са огромна група права, носители на които са обособени физически лица. В последна сметка слагам въпроса - кой е създател на играта финално. Ако четем Закона за авторското право, не можем да си отговорим. В закона са изброени разнообразни творби и там няма видеоигра. Има обаче алинея, която споделя " творби са и други, които са формирани от доста материали или общ брой от други творби ". Аз настоявам, че там бихме могли да отнесем видеоиграта на този стадий, доколкото нямаме обособен текст. Но отново не си даваме отговор на въпроса - кой е създателят ".
Това и ще показа юрист Христина Георгиева на сътрудниците си в Ирландия по време на конференцията за правата на видеоигрите. Но ситуацията не е такова единствено в България, а и в другите европейски страни правата на гейминг промишлеността също не е конкретизирана. Но това може да се промени, подсказва юрист Георгиева. И то тъкмо от Франция - страната, откъдето пристигна и въпросът със спрения достъп на геймърите до играта " Дъ крю ". Според нея доста елементарно може да се направи регулация, която да улесни бранша.
Повечето страни даже имат тласъци за създаване на игри, напомня юрист Георгиева. Затова и тук би било добре да го има. В България има доста студия, които създават игри, положителни разработчици, които пренаемали в Канада и Щатите.
От години гейминг секторът е молил адвокати, юристи и законотворци някой да им улесни ситуацията.
Стефан Ставрев, чиято компания прави игри за образование, споделя, че е удовлетворен от настоящето състояние на законодателството за видеоигри.
Той има вяра, че разработчиците би трябвало да са по-отговорни към играчите, които желаят да играят. Не както е направила френската компания, която ядоса геймърите по света, като умъртви игра, за която са си платили. И ги накара да разгласят петиции на разнообразни континенти.
