ИПИ предлага управляващите да дадат повече финансова автономия на общините
Различната скорост на икономическо развиване сред районите в България е обикновено събитие, само че страната би трябвало да обезпечи повече независимост за локалните управляващи, с цел да основават резистентен напредък и по-добро качество на живот. Това разяснява в ефира на bTV Петър Ганев, старши откривател в Институтa за пазарна стопанска система (ИПИ).
По думите му огромните градове като София, Пловдив, Варна и Бургас имат мощно въздействие върху близките общини. Докато София оказва стопански резултат върху 30-50 общини, центрове като Русе въздействат на едвам 3-4.
Ганев акцентира, че човешкият фактор - демография, обучение и подготовка - е най-важният детайл за развиването на районите. Като образец той уточни Варна, която съгласно него постоянно е подценявана, само че е изцяло равностойна на Пловдив по стопански капацитет точно поради мощната просветителна база.
Икономистът удостовери, че има ясна взаимозависимост сред инфраструктурата и районното развиване. Той напомни, че Пловдив се е развил доста след подобряването на свързаността и разрастването на Тракия икономическа зона.
Ганев обаче означи, че пандемията е посочила нови трендове - някои северни центрове като Русе, Велико Търново и Благоевград към този момент притеглят население с помощта на отдалечената работа и нови локални благоприятни условия.
Най-силният сигнал към ръководещите, съгласно него, е да дадат повече финансова автономност на общините. Ганев акцентира, че част от приходите от налози би трябвало да остават по места, с цел да могат локалните управляващи да организират лични политики за развиване, а не да зависят от прехвърляния от София.
Той дефинира настоящия модел като система на взаимозависимост, която води до политизиране на разпределението на средства и забавя естествените стопански процеси.
Ганев разяснява и настояванията на държавната администрация. Според него разноските за личен състав в бюджета са достигнали рекордните 11% от Брутният вътрешен продукт - надалеч над нормалните 7-8%. Той изясни, че неравномерното увеличение на заплатите - на едни със 40-50%, на други с 5% - основава напрежение и води до нови митинги.
Икономистът прикани за въвеждане на по-строги фискални правила и ограничение на разноските за личен състав до 10% от Брутният вътрешен продукт.
В подтекста на идното второ четене на държавния бюджет Ганев моли депутатите да лимитират разноските и да се откажат от увеличението на осигуровките. Според него бюджетът не може да бъде определян като обществен, в случай че взема повече средства от всеки работещ, в това число от хората на минимална заплата.
По думите му огромните градове като София, Пловдив, Варна и Бургас имат мощно въздействие върху близките общини. Докато София оказва стопански резултат върху 30-50 общини, центрове като Русе въздействат на едвам 3-4.
Ганев акцентира, че човешкият фактор - демография, обучение и подготовка - е най-важният детайл за развиването на районите. Като образец той уточни Варна, която съгласно него постоянно е подценявана, само че е изцяло равностойна на Пловдив по стопански капацитет точно поради мощната просветителна база.
Икономистът удостовери, че има ясна взаимозависимост сред инфраструктурата и районното развиване. Той напомни, че Пловдив се е развил доста след подобряването на свързаността и разрастването на Тракия икономическа зона.
Ганев обаче означи, че пандемията е посочила нови трендове - някои северни центрове като Русе, Велико Търново и Благоевград към този момент притеглят население с помощта на отдалечената работа и нови локални благоприятни условия.
Най-силният сигнал към ръководещите, съгласно него, е да дадат повече финансова автономност на общините. Ганев акцентира, че част от приходите от налози би трябвало да остават по места, с цел да могат локалните управляващи да организират лични политики за развиване, а не да зависят от прехвърляния от София.
Той дефинира настоящия модел като система на взаимозависимост, която води до политизиране на разпределението на средства и забавя естествените стопански процеси.
Ганев разяснява и настояванията на държавната администрация. Според него разноските за личен състав в бюджета са достигнали рекордните 11% от Брутният вътрешен продукт - надалеч над нормалните 7-8%. Той изясни, че неравномерното увеличение на заплатите - на едни със 40-50%, на други с 5% - основава напрежение и води до нови митинги.
Икономистът прикани за въвеждане на по-строги фискални правила и ограничение на разноските за личен състав до 10% от Брутният вътрешен продукт.
В подтекста на идното второ четене на държавния бюджет Ганев моли депутатите да лимитират разноските и да се откажат от увеличението на осигуровките. Според него бюджетът не може да бъде определян като обществен, в случай че взема повече средства от всеки работещ, в това число от хората на минимална заплата.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ