Различна гледна точка за епидемията сподели Тодор Кръстев в социалната

Различна позиция за епидемията показа Тодор Кръстев в обществената мрежа:

Епидемията отгоре-отгоре ще мине, само че сериозните ми опасения са, че по-късно значително народ ще има потребност от сериозна психиатрична помощ. И това го споделям безусловно съществено. Надали, даже през войните, в България е имало такава всеобща неуравновесеност. Само за това се приказва. Навсякъде и за нищо друго. Вече не се пробвам да разтварям други тематики. Дори по време на Чирпанското земетресение през 1928 година, когато е бил опустошен половин Пловдив, хората не са били толкоз уплашени. Стояли са пред полуразрушените си къщи - хапвали са, пийвали са, и са гледали в някаква степен метафизичен на бедата. Имало е и огромна взаимност. Впрочем, и в този момент виждам първи първи проблясъци на взаимност, което ме изпълва с вяра. Мисля, че доста от българите се замислиха, какъв брой е преходно всичко. Вчера в магазина си изпуснах част от покупките и трима души се наведоха незабавно да ми оказват помощ. А вратата на входа ми отвори красива млада дама и ме предложения да мина пръв, като ме видя с торбите. Мисля даже, че и водачите тези дни станаха по солидарни и деликатни. Път дават, изчакват, не натискат за преимуществото си. Да, семпли образци давам, само че съумях да видя съпричастност, а не боязън. А това е доста, доста нещо и демонстрира, че българите са мощни и въпреки всичко хора с полезности и морал. И всичко това изпълва с вяра. А както е известно - тя умира последна. Да се хванем за нея...