Различията между САЩ и Европа по иранския въпрос изглеждат по-дълбоки

Различията сред Съединени американски щати и Европа по иранския въпрос наподобяват по-дълбоки от всеки път след внезапното повишаване на напрежението в последните дни, само че Париж, Лондон и Берлин биха могли да се опитат да употребяват обстоятелството, че Доналд Тръмп открехна вратата за дипломацията.

" В последните три години пропастта продължава да се задълбочава ", отбелязва Бенжамен Хадад, френски откривател от " Атлантически съвет " - мозъчен концерн във Вашингтон.

След гибелта на авторитетния ирански военачалник Касем Солеймани при американски въздушен удар и преди ответните офанзиви на Техеран против бази с американски военни в Ирак американският държавен секретар Майк Помпейо се отхвърли от дипломатическите клишета и укори европейците, че не са били " толкоз потребни ", колкото е очаквал, в поддръжката си за Съединени американски щати. Франция " просто не е права ", отвърна той на френска министърка, декларирала, че светът " е станал по-опасен " след гибелта на Солеймани.

В сряда, в изявлението си, чиято цел бе да се сложи началото на стадий на усмиряване, американският президент тържествено изиска поддръжката на европейските съдружници, които не престава да подлага на критика.

Той изиска две неща: съдружниците да постъпят като Съединени американски щати и да излязат от съглашението за иранската нуклеарна стратегия, също по този начин да усилят военните си старания в Близкия изток.

По първото искане отговорът наподобява безапелационен и той е " не ".

Докато милиардерът републиканец говореше от Белия дом, неговият непосредствен съдружник в Европа Борис Джонсън уверяваше за следващ път иранския президент Хасан Рохани в " трайната ангажираност на Обединеното кралство " към съглашението от Виена.

Призив към НАТО

Споразумението, подписано с Иран през 2015 година от Германия, Китай, Съединени американски щати, Франция, Русия и Англия, остава " най-хубавата рамка, с която разполагаме сега ", с цел да се попречи на Техеран да се снабди с атомна бомба, счита английският министър председател. Доналд Тръмп обаче се изтегли от него точно тъй като смяташе, че то не може да реализира тази цел.

На същото мнение е и Европейският съюз, макар че съглашението на процедура е все по-застрашено след възобновяване на американски наказания и постепенният отвод на Ислямската република да извършва отговорностите си по него.

" Струва ми се немислимо европейските съдружници да се хвърлят след Тръмп в пропастта, където той наподобява ни води ", споделя за Агенция Франс Прес Рейчъл Ризо, специалистка по трансатлантическа сигурност в различен мозъчен концерн - Центъра за нова американска сигурност.

Според нея Вашингтон и европейците са на диаметрално противоположни позиции по този въпрос, като напрежението сред тях заплашва да се задълбочи още повече, преди вероятно да настъпи разведряване на ситуацията.

Защото в действителност съгласно мнозина водачи от Стария континент ескалацията в Близкия изток е резултат тъкмо от изтеглянето на американците от иранското съглашение, което те по този начин и не одобриха.

Второто искане на Доналд Тръмп беше отправено към НАТО, от която той изиска да се ангажира " доста повече " в региона.

Европейците " ще оценят иронията на един президент, който не престана да подлага на критика Атлантическия алианс и неговите членове, а се обръща към тях, когато е изправен пред рецесия ", отбелязва Джули Смит от американската неправителствена организация " Германски фонд Маршал ".

" Между чука и наковалнята "

Въпросът е дали те ще желаят, в случай че обстановката е по-напрегната от всеки път, а също дали ще имат потенциала за това.

" Те обаче би трябвало да погледнат доста съществено на това искане ", с цел да не се окажат в същото състояние като в Сирия, когато оповестеното от Доналд Тръмп евакуиране на американците ги изненада, въпреки че той ясно съобщи желанията си доста преди този момент, изяснява пред Агенция Франс Прес Бенжамен Хадад.

Джули Смит отбелязва, че европейците, загрижени по едно и също време да не конфронтират прекомерно намерено с американския си съдружник и да не скъсат дефинитивно връзките си с Техеран, " са сред чука и наковалнята ".

При все това речта на Доналд Тръмп остави известна малка врата за дипломация. Той още веднъж съобщи, че е подготвен да договаря по ново съглашение с Иран и посочи по невиждан метод общите ползи на американците и иранците в битката против джихадистката формация " Ислямска страна ".

" Налице е, колкото и да е парадоксално, по-интригуваща опция, в сравнение с пред септември ", сподели Бенжамен Хадад. Тогава една среща сред Тръмп и Рохани, готова от френския президент Еманюел Макрон, изглеждаше напълно допустима в Организация на обединените нации, преди проектът да пропадне.

Според специалиста след " извънредно бруталното, само че доста навременно " очистване на Солеймани, " се следи друга динамичност от американска страна, Тръмп е останал с усещането, че е отбелязал точка, че от позиция на силата е открил по-благоприятни връзки с Иран ".

" Макрон е в идеална позиция да изиграе ролята на медиатор, само че в последна сметка това ще зависи от Вашингтон и Техеран ", добавя той.

 

Франческо Фонтемаджи и Шон Тандон от Франс прес/ Българска телеграфна агенция